Решение № 816 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2019 г.

Решение № 816 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2019 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Маринова, жив. в [населено място], общ. [община], обл. [област], чрез пълномощник - баща й С. Маринов, срещу решение № 70/12.02.2019 г. по адм. дело № 506/2018 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 208/17.05.2018 г. на петчленен разширен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касаторката поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, възстановяване на касаторката на длъжност, възстановяване на статута й на представител на служителите, постановяване на предварително изпълнение на решението, задължаване ответното дружество да се въздържа в бъдеще от подобни действия, задължително преюдициално запитване до СЕС без конкретизация на въпросите. Ответникът по касационна жалба - КЗД, не взима становище. Ответникът по касационна жалба - "Байер България" ЕООД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Ответниците по касационна жалба - Р. Фрьолих и Р. Драганова, двамата със съдебен адрес в гр. София, чрез процесуален представител, искат оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспореното пред него решение на КЗД, постановено след отмяна на тяхно предходно решение от съда и връщане на преписката за ново произнасяне, е установено, че Р. Фрьолих, в качеството му на изпълнителен директор на "Байер България" ЕООД, и Р. Драганова, в качеството й на директор на дирекция "Човешки ресурси" на "Байер България" ЕООД, не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация по отношение на Г. Маринова по признаците "гражданство", "увреждане", "лично положение", "обществено положение" и "синдикална принадлежност". В мотивите на решението на КЗД е обсъдено, че Фрьолих и Драганова не са осъществили нито пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., нито тормоз по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо Маринова на основата на посочените признаци с конкретни мотиви, както по отношение на прекратяване на трудовото й правотношение, така и по отношение на предложеното й обезщетение, срокът, в който и е изплатен годишния бонус и отмяната на закупения за нея от дружеството - работодател самолетен билет. АС е приел, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, като съставът му е определен в съответствие със ЗЗДискр. и Правилника за производство пред КЗД, съобразен е с изискванията за форма по чл. 66 ЗЗДискр., при спазване на административно - процесуалните правила и приложимото материално право, и е в съответствие с целта на закона. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка от АС, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. именно КЗД е органът, установяващ наличие или липса на нарушение на равенството в третирането. Съгласно чл. 48 ЗЗДискр. комисията разглежда и решава преписките в заседателни състави, определени от председателя. Съгласно цитирания от АС чл. 11, ал. 4 от АС Правила за производство пред КЗД председателят на КЗД, при необходимост, може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc. Предвид изложеното законосъобразни са мотивите на АС както относно компетентността на органа - издател на решението- КЗД, така и относно спазване на административно - процесуалните правила при определяне на заместници на участващите в състава на КЗД, постановил решението. Твърденията на касатора за липса на правомощия на председателя на КЗД да определя заместници на отсъстващи членове на заседателния състав не кореспондират с приложимите норми. Аналогията с правилата за определяне на докладчик по съдебните дела, направена от касатора, не държи сметка за различната уредба в ЗСВ и АПК на съдебните производства спрямо административното производство по ЗЗДискр. Оплакванията на касатора за неправилна преценка за спазване на изискванията за писмена форма и реквизити на решението на КЗД са бланкетни и неоснователни. Преповтарянето на оплакванията за твърдени допуснати съществени административно - процесуални нарушения от КЗД при разглеждане на делото не представлява касационно основание, доколкото не сочи на порок на съдебното решение. По тези оплаквания АС се е произнесъл с мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно същите не следва да се повтарят. Твърденията на касаторката относно нарушаване на правото на ЕС (без конкретика), упорито нежелание за произнасяне по доводите й (без конкретика), изостаналост на северозападния район и т. н. не представляват доводи за неправилно приложение на материалното право. Липсва каквато и да е конкретика относно въпросите, които следва да бъдат поставени пред СЕС с преюдициално запитване. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира, че изложените от АС доводи за липса на пряка дискриминация и тормоз от страна на двете физически лица - ответници по касационна жалба спрямо касаторката по изброените по - горе защитени признаци кореспондират със съдържанието на приложимите материално - правни норми от ЗЗДискр. При липса на неравно третиране и нежелано поведение с цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, обидна или застрашителна среда материалното право е приложено правилно. Нито касаторът е посочил разпоредби от правото на ЕС, които следва да бъдат разтълкувани по реда на преюдициалното запитване, нито настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус има такива разпоредби, чието съотношение спрямо приложимото национално материално право следва да бъде изследвано. Предвид изложеното следва да бъде оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване, решението като правилно да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторката следва да заплати направените от ответника по касация "Байер България" ЕООД, разноски за заплатено банков път адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 7979, 78 лева, по чийто размер не е направено възражение от страна касаторката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение