Решение № 6863 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13035/2013 г.

Решение № 6863 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13035/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Валентин Иванчов Митов от гр. София против решение № 4390 от 02.07.2013 г. по адм. дело № 1322/2012 г. по описа на Административен съд София-град в частта за отмяна на заповед № РД-50-64/06.12.2011 г. на гл. арх. на район "Витоша" СО. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. По делото е постъпила и частна жалба от Валентина Славова Алексиева, Владислава Алексиева Алексиева, Райна Димитрова Върбова и Анна Павлова Яначкова против същото решение, в частта за разноските, като се твърди, че неправилно не са присъдени разноските за адвокатско възнаграждение и се иска присъждането им. Тези страни оспорват касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище по жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно в обжалваната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. За да отмени оспорената заповед на гл. арх. на район "Витоша" - СО, с която е одобрено изменение на плана за регулация/ ИПР/ за разделяне на УПИ ХIII-140,141, в нови два УПИ ХIII-140, 141 и УПИ ХХХIII-140,141, кв. 215 по плана на гр. София, м. "Павлово-Бъкстон" и изменение на плана за застрояване /ИПЗ/ с указани параметри и начин на застрояване на нов УПИ ХХХIII-140,141, административният съд приема, че заповедта е незаконосъобразна - издадена при неспазване на предписаната форма - като немотивирана, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби - при липса на изискуемите от чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ съгласия за изменението на всички заинтересувани собственици и носители на ограничени вещни права върху имота, предмет на плана, както и при съществени нарушения на разпоредбата на чл. 48, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства, административният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна. Изменението на ПРЗ е одобрено без наличието на изискуемите от чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ съгласия на всички собственици на имота, предмет на плана, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая приложимата норма е действащата към момента на издаване на акта, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 87/05.11.2010 г. Неоснователно се твърди от касатора, че приложимата норма е действащата при образуване на административното производство с подаване на заявлението за изменението, която е изисквала съгласие само на собствениците на имота, но не и на носителите на ограничени вещни права върху него. Оспорващите лица са носители на право на строеж в имота и липсата на тяхно съгласие за изменението на ПУП към момента на издаване на заповедта за одобрение е пречка да се допусне изменението, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта, правилно постановено с обжалваното решение. Неправилен е изводът на съда за нарушение в предписаната форма на заповедта, но той не се отразява на правилността на решението. Мотивите й следва да бъдат изведени най-вече от заявлението за образуване на административното производство, което определя предмета му; обяснителните записки, които, въпреки че не са цитирани в заповедта, са част от преписката за издаване на акта и решението на РЕСУТ. Правилни са изводите на съда, обосновани от заключението на вещото лице, за съществени нарушения на проекта с изискванията на Наредба № 8, което е друго основание за уважаване на оспорването. В частта за отмяна на оспорената заповед обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Частната жалба е подадена в законния срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна. За да се произнесе по разноските, административният съд приема за недоказано реалното плащане на договореното адвокатско възнаграждение, позовавайки се на договора за правна помощ, приложен на л. 24 от делото, в който няма отразени суми в графата "платена сума". На л. 115 и л. 116 от същото дело обаче са приложени други договори за правна защита и съдействие, сключени с адв. Георгиева, с които се доказва плащането от Райна Върбова на сумата от 250 лв. и от другите три частни жалбоподателки на сумата от 1500 лв. Искането за присъждане на тези суми е основателно и следва да бъде уважено. При този изход на делото разноските пред касационната инстанция са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответницата Анна Павлова Яначкова до доказания размер за платено адв. възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,