Решение № 1060 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. А. от гр. Опака срещу Решение 411/27.03.2024 год. постановено по адм. д. 310/2023 год. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-25-53/19.09.2023 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]/09.08.2023 год. издадено от ръководител ПО началник на отдел Пенсии при ТП на НОИ Търговище, с което на А. е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 и чл. 100, ал. 3 и ал. 5 от КСО. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Счита, че съдът неправилно не е назначил съдебно икономическа експертиза и не е изпълнил задължението си за напътствие на страната за правото на ползване на правна помощ по делото. Твърди, че по този начин се засяга правото на справедлив съдебен процес. Моли съдът да отмени решението на административния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да реши делото по същество. Ответникът директорът на ТП на НОИ Търговище в писмени бележки депозирани чрез гл. юрисконсулт Г. Тодорова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: След като извърши проверка на основание чл. 218 от АПК въз основа на фактите установени от Административен съд Шумен настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Шумен е Решение 2153-25-53/19.09.2023 год. на директора на ТП на НОИ Търговище, с което е отхвърлена жалбата на А. против разпореждане [номер]/09.08.2023 год. издадено от ръководител ПО началник на отдел Пенсии при ТП на НОИ Търговище. С цитираното разпореждане е преизчислен размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 01.05.2023 год. и е определен размер на пенсията в по-високия от двата размера, а именно 414,49 лева. Съгласно чл. 100 от КСО считано от 01.07.2023 год. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 464,23 лева ( 414,49 * 1.12 ). По делото е установено, че считано от 21.06.2020 год. на А. Н. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно ЕР 1843/26.06.2020 год. на ТЕЛК с оценка на работоспособността 80 % трайно намалена работоспособност и срок до 01.06.2021 год. продължен по силата на закона до 31.12.2022 год. Пенсията е възобновена считано от 15.02.2023 год. и е изменена въз основа на ЕР на ТЕЛК 101/15.02.2023 год., с което е определена 50.00 на сто трайно намалена работоспособност и срок до 01.02.2024 год. Размерът е 403,26 лева. От 01.04.2023 год. е определена пенсия в размер на 408,85 лева (изменена на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и ал. 5 от КСО съобразно придобит осигурителен стаж след датата на инвалидизиране ). От 01.07.2023 год. пенсията е индексирана и е определен размер от 455, 68 лева. Считано от 01.05.2023 год. във връзка с подадено на 30.04.2023 год. от жалбоподателя заявление за ежегодно преизчисляване на личната пенсия с придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране е определен размер на пенсията 414,49 лева. Същият е индексиран с коефициент 1.12 и считано от 01.07.2023 год. е определен размер на пенсията 464,23 лева. Последният размер е определен с процесното разпореждане [номер]/09.08.2023 год. издадено от ръководител ПО началник на отдел Пенсии при ТП на НОИ Търговище, което е потвърдено с Решение 2153-25-53/19.09.2023 год. на директора на ТП на НОИ Търговище, което е предмет на съдебен спор пред първоинстанционния съд. С процесното решение Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на А. срещу решението на директора на ТП на НОИ Търговище като неоснователна. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. Изложил е аргументи като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон и неговата цел. Съдът е анализирал приложимите норми на чл.75, ал. 2 от КСО, § 7з от ПЗР на КСО и чл.102, ал. 3 от КСО и е приел, че процесното разпореждане е издадено въз основа на правилната преценка на всички факти и обстоятелства, релевантни за законосъобразното определяне на размера на личната пенсия на оспорващия и при стриктно спазване на законовите разпоредби. Приел е, процентът осигурителен стаж е изчислен в съответствие с правилата на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от КСО, съобразно представеното от А. Н. А. ЕР на ТЕЛК, съгласно което на лицето е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Съдът е постановил решението си като се е съобразил с документите приложени към административната преписка и предвид липсата на ангажирани от страна на оспорващия каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията изложени в жалбата му, е отхвърлил същата като неоснователна. Решението е неправилно. Основното възражение на касатора досежно постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила е основателно. С молба от 20.03.2024 год. оспорващият е направил искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, в която не са формулирани конкретни въпроси. А. се е позовал на служебното начало посочвайки, че съгласно чл. 195 от АПК експертизите могат да се назначават служебно от съда и е помолил последният да изготви конкретни въпроси, с отговорите на които да се даде становище по важни за делото въпроси. Съдът с протоколно определение по хода на делото от 21.03.2024 год. е докладвал постъпилата жалба, административната преписка в цялост, писменото становище на ответната страна и писмената защита, намерил е че представените писмени доказателства, са допустими и относими и ги е приобщил към доказателствения материал по делото. Отново е разпределил доказателствената тежест по спора и на последно място е приел като неоснователна сезиралата го молба с искане за назначаване на съдебно икономическа експертиза, аргументирайки се с довода, че в нея не се сочат конкретни въпроси за изясняването, на които са необходими специални знания, респективно не се обосновава необходимостта от назначаването й. Със същото определение е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество делото е разгледано в едно заседание. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в директното отхвърляне на молбата за назначаване на съдебно икономическа експертиза. Действително последната е бланкетна, но за правилната преценка на нейната основателност и в изпълнение на съда на вмененото му задължение да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им съдът е следвало да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от страните и да указва в какво се състои нередовността на извършеното от тях процесуално действие и да посочи как тя може да бъде отстранена. Принципът на служебното начало е пряко свързан с нуждата от изясняване на обективната истина и задължение на съда е да даде такива указания на страните, които да постигнат този резултат. В конкретния случай е следвало да се даде възможност на А. да уточни в какво се състои искането му, да формулира конкретни въпроси и да се посочи за разрешаването на кои въпроси по делото са необходими специални знания и в коя област на науката са последните. Едва след запознаване с конкретното искане първоинстанционният съд ще може да извърши преценка досежно основателността на искането за назначаване на съдебно икономическа експертиза. Допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила се преценява от настоящия съд като съществено, което е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, с него пряко се засяга правото на защита на оспорващия. Останалите доводи в касационната жалба са неоснователни. Във връзка с горното настоящата инстанция намира, че процесното решение на Административен съд Шумен е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като такова следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав на същия съд за ново произнасяне по жалбата на А. при спазване на указанията дадени с настоящото решение. На основание чл.226, ал.3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение