Решение № 6897 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2010 г.

Решение № 6897 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол - София, чрез пълномощника й - мл. юрисконсулт Солинков, против Решение № 1289/15.12.2009 г. по адм. дело № 840/2008 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - кметът на Община - Бургас, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Благоустройствени строежи" ЕООД, гр. Бургас, чрез пълномощникът си - адв. Стойков, представя писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № РД-14-402/29.04.2008 г. на зам.-началника на ДНСК - София, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Комплекс "Черно море" и "Корал", на територията на морски плаж "Централен", гр. Бургас, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с § 5, ал. 3 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, като незаконосъобразна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За такива е приел противоречието между фактическите обстоятелства и диспозитива на заповедта, както и липсата на мотиви в същата. Решението е неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Основателно е оплакването в касационната жалба за нарушение на материалния закон. По делото е приложена административната преписка, приети са основно и допълнителни заключения на съдебно-техническа експертиза, въз основа на които се установява, че през 1982 г., през 1986 г. и през 1999-2000 г. върху територията на морски плаж "Централен", гр. Бургас, който по силата на чл. 6, ал. 3 от ЗУЧК е изключителна държавна собственост, са изградени: комплекс "Черно море", състоящ се от основна едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 400 кв. м, надстройка с един етаж с размери: 40.00/8.00 м, масивно външно стълбище и едноетажна пристройка с размери 9.00/4.50 м, както и комплекс "Корал", със застроена площ от 73 кв. м, които са незаконни сгради. От Констативен акт № БС-Ц-2/28.02.2008 г., послужил като основание за издаване на заповедта, се установява, че за така описаните сгради и в двата комплекса няма никакви строителни книжа, по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ. За пристройката и надстройката към основната сграда на комплекс "Черно море" има издаден Отказ за узаконяване от 26.04.2006 г. на Главния архитект на община - Бургас, който е потвърден с влязла в сила Заповед № 66/13.09.2006 г. на началника на РДНСК - Бургас. От заключенията на вещото лице - арх. Якубович, се установява, че в архива на община - Бургас липсват данни за действащия по време на изграждане на основните сгради ЗРП на гр. Бургас, съответно за предвижданията по него към 1982 и 1986 г. За изградените през 1999 - 2000 г. надстройка и пристройка заключава, че противоречат на одобрения през 1998 г. ЗРП на Приморски парк, гр. Бургас, тъй като не съответстват на предвижданията по него. Този план не е отменен и действа и към момента. Според вещото лице, процесните строежи не са търпими, по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ, защото не са били допустими по действащите ПУП-ве и са изградени в нарушение на правилата и нормативите, действали по време на извършването им. При тези данни решаващите изводи на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са незаконосъобразни. Незаконосъобразно е прието, че в оспорения акт липсват мотиви, при положение, че заповедта съдържа такива главни мотиви и препраща към констативния акт от 28.02.2008 г., в който подробно са описани и индивидуализирани процесните строежи, липсата на одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за строителна линия и пр. за тях и други данни, като време на извършването им, наличието на отказ от узаконяване за част от тях и др. Поради необорването съдържанието на този констативен акт, съдът е следвало да зачете неговата доказателствена сила на официален писмен документ и да приеме въз основа на него, че заповедта има мотиви. Не е налице и приетото от съда несъответствие между фактически обстоятелства и диспозитив на заповедта. От диспозитива стана ясно, че административният орган се е разпоредил да бъдат премахнати като цяло комплекс "Черно море" и комплекс "Корал", на морски плаж "Централен" в гр. Бургас, като незаконни строежи. Този диспозитив е обоснован фактически с описание на сградите в двата комплекса, за които съгласно цитирания по-горе Констативен акт от 28.02.2008 г. няма никакви строителни книжа: одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж, протокол за строителна линия и пр. и са изградени на морския плаж, в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и на чл. 10, ал. 2 от ЗУЧК. Липсата на каквито и да са строителни книжа за двата комплекса и сградите в тях, каквито са били необходими, както по чл. 55 от ЗТСУ (отм.), но в сила към 1982 г. и към 1986 г. /когато са изградени основните сгради/, така и по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, за строежите, извършени през 1999 - 2000 г., ги прави незаконни. Наличието на незаконни строежи, дава право на началника на ДНСК, респ. на упълномощено от него лице, както е в случая, да издаде заповед за премахването им, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗУЧК. От изложеното следва, че изводите на съда, за наличието на незаконосъобразна заповед, на основание чл. 146, т. 3 от АПК, са неправилни, което прави обжалваното решение също неправилно. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е ограничил съдебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт само и единствено на основание чл. 146, т. 3 от АПК, а не е извършил такава проверка и на останалите основания, визирани от същата разпоредба. Това възпрепятства касационният контрол за правилност на обжалваното решение, на останалите основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От изложеното следва, че обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, предвид наличието на достатъчно доказателства за произнасяне по същество. От изложените по-горе данни, във връзка с относимите правно релевантни факти, настоящият състав счита оспорената заповед на зам. началника на ДНСК, за законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при наличието на мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Процесните строежи са незаконни, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото са изградени без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, каквито са се изисквали и се изискват, както по ЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ. Като незаконни строежи същите подлежат на премахване от издателя на акта, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, вр. с § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗУЧК, както е посочено в заповедта. За същите строежи е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, т. е. същите не са "търпими строежи", поради недопустимостта им по действащия ПУП-ПРЗ и по правилата и нормативите действали към момента на извършването им, както и поради това, че не са декларирани от собственика им, в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Заповедта за премахването им като незаконни е законосъобразна и поради наличието на Отказ от узаконяване за част от комплекс "Черно море", а за останалата част от същия комплекс и за комплекс "Корал", поради това, че липсват доказателства за наличието на процедура за такова узаконяване, или издаден акт за узаконяване, по § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), респ. по § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ и липса на такава възможност към момента. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,