Решение № 12730 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2016 г.

Решение № 12730 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 556 от 01.02.2016 г., постановено по административно дело № 8061/2015 г., Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на А. Е. К. от гр. С. срещу решение № РО-473 от 09.07.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 511001/7 от 27.01.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С.-град. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от А. Е. К. от гр. С. От съдържанието на касационната жалба се установява, че жалбоподателят не е доволен от решението, но не се сочат пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С.-град, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, за което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - С.-град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че законосъобразно с разпореждане № 511001/7 от 27.01.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С.-град, е възобновена само личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавката по ЗПГРРЛ. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят А. К. е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, които с различни разпореждания са актуализирани, както и добавка по чл. 9, ал. 1, т. 17 от ЗПГРРЛ. С молба вх. № 94А5-624-1/23.06.2014 г. до директора на ТП на НОИ - С.-град К. е посочил, че все още не е получил пенсията си за месец юни 2014 г. С писмо изх. № 94А5-624-1 от 25.06.2014 г. жалбоподателят е уведомен, че с ЕР № 1538/16.06.2011 г. ТЕЛК му е определил 73 % трайно намалена работоспособност и срок на инвалидността - 01.06.2014 г. На база на цитираното експертно решение пенсията за инвалидност поради общо заболяване и личната социална пенсия за инвалидност са определени до 01.06.2014 г., поради което пенсиите ще му бъдат изплатени след получаване на ново експертно решение в зависимост от определения процент на трайно намалена работоспособност. С разпореждане № 511001/85 от 24.10.2014 г., е прекратена, считано от 02.06.2014 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, личната социална пенсия за инвалидност и добавката по чл. 9, ал. 1, т. 17 от ЗПГРРЛ на А. К., тъй като лицето не се е явило на преосвидетелстване. Със заявление вх. № МП 136678/19.11.2014 г. К. е поискал да му бъде възобновена пенсията, считано от 01.06.2014 г., като е приложил ново ЕР № 2612 от 03.11.2014 г., с което му е определена 63 % трайно намалена работоспособност за три години до 01.11.2017 г. С разпореждане № 511001/7 от 27.01.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" е възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавката по ЗПГРРЛ, като възобновяването е от 02.06.2014 г. С жалба вх. № 94А-3278-1/05.05.2015 г. К. е обжалвал разпореждането, а с решение № РО-473/09.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 511001/7/ от 27.01.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване". За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - С.- град е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилен краен извод, съображенията за който не следва да бъдат преповтаряни, доколкото настоящата инстанция изцяло ги споделя. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е приел и споделил първоинстанционният съд мотивите на административния орган относно факта че А. К. е навършил изискуемата възраст за пенсиониране, поради което отпусната му пенсия ще му се изплаща пожизнено, както и добавката по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. От пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят е навършил изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО на 01.06.2015 г. - 63 години и 8 месеца, и считано от тази дата, пенсията му за инвалидност поради общо заболяване ще му се изплаща пожизнено, съобразно посоченото в чл. 30, ал. 2 от НПОС. Както правилно е приел Софийският градски административен съд, законосъобразно с разпореждане № 511001/7 от 27.01.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" е възобновена само личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавката по ЗПГРРЛ. Видно от данните по делото, с първоначално ЕР № 1538/16.06.2011 г. ТЕЛК е определил 73 % трайно намалена работоспособност, като след преосвидетелстване, с ЕР № 2612 от 03.11.2014 г. му е определена 63 % трайно намалена работоспособност. Съгласно чл. 90а, ал. 1 от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ повече от 71 на сто. Определената на жалбоподателя трайно намалена работоспособност след извършеното преосвидетелстване е 63%, т. е. под 71% и по вид и степен на увреждане не реализира материалноправните основания за възникване на претендираното от него право. Съгласно чл. 30, ал. 2 от КСО пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, се отпуска пожизнено. Ако лицето е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО през срока, за който му е определена трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/, пенсията и добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО се считат за отпуснати пожизнено от датата на навършване на възрастта. Оспорените по настоящето дело административни актове са издадени при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на КСО и НПОС и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - С.-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,