Решение № 15432 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2016 г.

Решение № 15432 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Т. 5" ЕООД, гр. С. против решение № 1454/18.07.2016 г. по адм. д. № 835/2016 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е коментирал възражението за незачитане на оценката за въздействие върху околната среда, дадена с Решение № ХА-59ПР/2009 г. на Директора на регионалната инспeкция по околна среда и води - Х.. С решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. на ВАС, 5-членен състав, Втора колегия са отменени всички забрани и ограничения за изграждане и експлоатация на МВЕЦ, предвидени в ПУРБ в Източнобеломорски район. АС - П. неправилно е приел, че с решението е отменена само тази част от ПУРБ, с която се въвеждат забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него. Неправилна е преценката на съда и относно това, с кои изисквания на закона следва да се приведат в съответствие заварените разрешителни за водовземане. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира заплащането на разноски по делото. Ответникът по жалбата - директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. П., редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователен е доводът за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на преценка на Решение № ХА-59ПР/2009 г. на Директора на регионалната инспeкция по околна среда и води - Х.. Това доказателство е неотносимо. Оспореното решение, с което е отказано продължаване на действието на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, е мотивирано с императивна забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5. В случая става дума за защитени зони, в която част планът не е отменен. Оспореният административен акт е приведен в съответствие с чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ/Д. в. 61/2010 г./, при отчитане на датата на подаване на заявление № РЯ-01-57/1.10.2013 г. Възражението, че за защитена зона "М.", като част от Национална екологична мрежа Натура 2000, не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 ЗБР се прави за първи път в касационното производство, и не следва да се разглежда. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на "Т. 5" ЕООД против решение № РР-2627 от 22.10.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 31140034 от 1.07.2009 г. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството и го е осъдил да заплати на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" сумата 300 лева, юрисконсултско възнаграждение. Приел е, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Позовал се е на решение № 11154 от 29.07.2013 г., допълнено с решение № 17388 от 20.12.2013 г., по адм. дело № 511/2013 г. на ВАС, петчленен състав, II колегия. Посочил е, че с решението е отменена заповед № 292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е утвърден План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, само в тази част от ПУРБИБР, с която се въвеждат забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и приложенията към него. Но според съда, директорът на БДИБР е преценил, че инвестиционното намерение на дружеството-жалбоподател попада в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, изброени в приложения № № 3-1, 3-2 и 3-3, раздел 3, том I на ПУРБИБР и конкретно в защитена зона с идентификатор BG0000578 "Р. М.", № 33 в приложение № 3-1 от ПУРБИБР, и в защитена зона с идентификатор BG0000212 "Сакар". Тази част от ПУРБИБР не е отменена с цитираното съдебно решение, съответно представлява част от действащото право, с което директорът на БДИБР е длъжен да се съобрази при издаване на своите решения. Направил е извод, че императивната норма на § 146 следва да намери приложение за всички случаи, а не само за нови инвестиционни намерения. Искането за изменение и продължаване на срока на действие на разрешителното е подадено на 1.10.2013 г., т. е., след влизане в сила на новата правна уредба от 2010 г., поради което решението на директора на БДИБР, следва да бъде съобразено с тази нова правна уредба. Задължението за такава преценка според съда се налага и поради разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. От фактическа страна по делото е установено, че на "Т. 5" ЕООД, гр. С. е издадено разрешително № 31140034 от 1.07.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект - река М., с разрешена цел - производство на електроенергия, чрез руслова МВЕЦ "Т. - 5" с инсталирана мощност 5760 кВт, находяща се в землището на с. Р., с. Д. и с. Б., общ. Харманли, обл. Х.. Със заявление вх. № РЯ-01-57 от 1.10.2013 г. дружеството е поискало изменение и продължаване на разрешителното като исканото изменение е в частта, касаеща срока за завършване на строителството. Искането е обосновано с невъзможността за упражняване на придобитите права на водоползвател във времето на действие на ПУРБ-ИБР. Въз основа на събраните документи, директорът на БДИБР е издал оспореното решение № РР-2627 от 22.10.2015 г., което е потвърдено с решение № 81 от 23.03.2016 г. на Министъра на околната среда и водите. За да издаде оспореното решение, директорът на БДИБР се е мотивирал с това, че искането е за продължаване на срока на действие на разрешително № 31140034 от 1.07.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект - река М., съвместимостта му с П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район (ПУРБИБР), утвърден със заповед № РД-292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, и съгласно § 146, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗВ (обн., ДВ, бр. 61/2010 г.), следва да се приведе в съответствие с изискванията на закона при първото изменение или продължаване. Инвестиционното намерение попада в повърхностно водно тяло BG3MA350R001 - "р. М. от р. Сазлийка до граница", за което в приложение № 7-3, раздел 7, том I от ПУРБ-ИБР е определена мярка "Забрана за изграждане на ВЕЦ", която важи за р. М. и главни притоци. Като второ основание за отказ директорът е посочил, че инвестиционното намерение попада в обхвата на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, вр. чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредбата за ползване на повърхностните води, защото попада в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, изброени в приложения № № 3-1, 3-2 и 3-3, раздел 3, том I на ПУРБИБР и конкретно в защитена зона "Р. М.", и в защитена зона "Сакар". Решението на Административен съд - П. е правилно и изложените в него изводи се споделят от касационната инстанция. Дори и да се приеме за основателно възражението на касационния жалбоподател, че с решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. на ВАС, 5-членен състав, Втора колегия са отменени всички забрани за изграждане и експлоатация на МВЕЦ във водното тяло, в което попада инвестиционното намерение на "Т. - 5" ЕООД, директорът на БДИБР е посочил и друго основание за отказ. С разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите /ЗВ/ Д. в. бр. 61/2010 г./ е въведена категоричната забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато части от реката попадат в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Безспорно е по делото, че инвестиционното намерение на дружеството попада в повърхностно водно тяло BG3MA350R001 - "р. М. от р. Сазлийка до граница", което се намира в защитена зона "Р. М.", и в защитена зона "Сакар". Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че забраната засяга само нови предложения, а не и продължаване срока на стари разрешителни. Този извод следва от § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /Д. в. бр. 61/2010 г./, съгласно който всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. От това следва, че преценката на директора на БДИБР при продължаване на срока на разрешително за водовземане от воден обект, задължително следва да обхваща всички законови изисквания и забрани, действащи към този момент. Това следва и от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, която задължава административния орган при преценка за продължаване на срока на действие на разрешителното, да преценява дали с молбата не се нарушават действащи нормативни разпоредби. В този смисъл директорът на БДИБР действа в условията на обвързана компетентност и не може да изменя и продължава срока на действие на разрешително, нарушавайки нормативни разпоредби. Всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на спора, са подробно изследвани от административния съд. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,