Решение № 89 от 7.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 252/2017 г.

Решение № 89 от 7.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 252/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството е по чл. 423, ал. 1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Г. И. Б. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 92/2015 г., по описа на Районен съд - гр. Кнежа, по което е постановена осъдителна присъда № 69/03.06.2016 г. В искането се твърди, че деецът е задочно осъден, като на 02.09.2016 г. е бил екстрадиран във връзка с присъдата си от Република Г.. Посочва се, че в момента изтърпява наказание в затвора в [населено място]. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. През 2015 г. на осъденото лице е повдигнато обвинение, определена е мярка за неотклонение "Подписка", което означава, че не може да напуска страната без знанието на органите на досъдебното производство. Подсъдимият, след като са му предявени материалите от разследването, е напуснал страната, при което съдът е направил всичко възможно, за да го призове. Едва след това е разгледал делото в отсъствие на осъденото лице. Осъденото лице, доведен, се явява лично, представлява се от служебно назначен защитник, който пледира да се уважи искането. Посочва, че е могло да бъде направен опит да бъде призован за съдебно заседание, вместо това е бил осъден задочно. Осъденото лице пледира да бъде уважено искането и делото да се върне за ново разглеждане с цел сключване на споразумение. При упражняване на правото си да се изказва последен осъденото лице заявява, че съжалява за случилото се. При последната си дума осъденото лице повтаря, че съжалява и моли да се уважи искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. По отношение на осъденото лице на 04.03.2015 г. е повдигнато обвинение за извършено на 31.05.2014 г. в [населено място] престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на същата дата, като е определена мярка за неотклонение "Подписка" и е проведен разпит в това процесуално качество. Обвиняемият не се е ползвал от възможността да бъде представляван от защитник, а неговата защита не е била задължителна. При разпита осъденото лице е заявило, че признава изцяло вината си, дава обяснения за причините за извършване на престъплението. На 05.03.2015 г. са му предявявани материалите по разследването. С мярката за неотклонение деецът се е задължил да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. На 18.06.2015 г. прокурорът е внесъл обвинителен акт по това обвинение. На 19.06.2015 г. съдията-докладчик е издал разпореждане за насрочване на делото, като първото по делото заседание е проведено на 13.08.2015 г. Осъденото лице не е намерено на адреса, като по делото са постъпили данни, че лицето е задържано в затвор в Република Г.. След поредица съдебни заседания на 10.12.2015 г. е даден ход на делото в отсъствие на осъденото лице, като на 03.06.2016 г. е постановена влязлата в сила присъда, която не е обжалвана от служебно назначения защитник. Наложено е наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, приложен е чл. 25 от НК по отношение на деяния в съвкупност, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение определеното най-тежко наказание от 1 г. лишаване от свобода измежду тези по НОХД № 67/2012 г. на РС-Кнежа от 1 г., по НОХД № 292/2011 г. на РС-Кнежа от 3 месеца, по НОХД № 2087/2014 г. на РС-Плевен от 9 месеца, като по всичките е имало приложен чл. 66 от НК за срок от по 3 години. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото. Осъденото лице не е намерено на адреса, тъй като е напуснал страната и по тази причина процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена. На 22.10.2015 г. с телеграма № 44544 на ГД "НП" при МВР лицето е било обявено за общодържавно издирване. В резултат на това производството по делото е протекло при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК по отношение на Б., с начална дата на съдебното заседание и следствие 10.12.2015 г. и е приключила на 03.06.2016 г. с цитираната присъда. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила след изтичане на законния петнадесетдневен срок. Нормата на чл. 423, ал. 1, изр. 2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъденият е предявено обвинение в негово присъствие и едва след това същият е напуснал пределите на страната, без за това да уведоми органите на досъдебното производство. Такова задължение му е било вменено с предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с вземането на мярка за неотклонение "Подписка". По делото той е посочил постоянен адрес в [населено място], [улица], където той не е намерен. При разглеждане на делото са били налице всички предпоставки по чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, като съдът от първата инстанция се е позовал изрично на това обстоятелство. Процесуалното поведение на осъденото лице следва да се възприеме като укриване, което осъществява заложените в нормата на чл. 423, ал. 1, изр. 1-во от НПК критерии. Именно неговото укриване е била причината процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК да не може да се изпълни. Изтъкваните доводи за възможността лицето да бъде призовано, тъй като е било задържано в Република Гърция, не изключват хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, освен това такива възражения следва да се разглеждат на плоскостта на процедура по чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, но не и в това производство. Освен това, конкретния казус е от такова естество, че обвинителните доказателства са напълно достатъчни за разкриване на обективната истина, без да е необходимо присъствието на подсъдимия. Впрочем, изявленията му в съдебното заседание пред касационният състав също са в тази посока, като очевидно основното възражение е за размера на наказанието и невъзможността да се проведе процедура по сключване на споразумение. С оглед изложеното искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, РЕ Ш И: ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице Г. И. Б. за възобновяване на НОХД № НОХД № 92/2015 г., по описа на Районен съд - гр. Кнежа, по което е постановена осъдителна присъда № 69/03.06.2016 г. Решението не подлежи на обжалване.