Решение № 16438 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12466/2012 г.

Решение № 16438 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12466/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Драгомир Димитров Драгоев от гр. Варна, чрез адв. М. Басаров, срещу решение № 2124 от 10.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1165/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № РД-10-7706-371 от 21.12.2010 г., издадена от областния управител на област Варна, с която е одобрен ПНИ на с. о. "Могилите" в землището на с. Кичево, община Аксаково, в частта относно ПИ 543. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилен извода на съда за законосъобразност на одобрения от областния управител ПНИ в оспорената част. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта, като преписката да се върне на административния орган с указания по прилагане на закона. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки поддържа жалбата. Претендира разноски по делото. Ответникът - областен управител на област Варна, не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност, моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че правилно съдът, въз основа на доказателствата по делото и съдебно-техническа експертиза, е приел, че по отношение на процесния имот не е допуснато нарушение при одобряване на ПНИ, като административният орган е отредил имота по ПНИ в съответствие с действителните права на собственост. Намира за обоснован изводът на съда, че оплакването на оспорващия по същество представлява вещноправна претенция за част от НИ № 1046, спрямо лицата записани в регистъра на имота като негови собственици. Посочва, че планът на новообразуваните имоти не създава правопораждащ или правопогасяващ юридически ефект за лицата, отразени в него, и че в административното производство се решават спорове относно недостатъците на одобрения план, но не и спорове, възникнали във връзка със собствеността върху имотите. Счита, че одобреното с оспорената заповед проектиране в частта за НИ № 1046 на ПНИ на м. "Могилите" в землището на с. Кичево е правилно и съответстващо на визираните в чл. 28 от ППЗСПЗЗ изисквания. Намира жалбата за неоснователна, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на настоящия касатор, уточнена с пет молби, съответно приложени на л. 113, 131, 166, 171 и 186 от делото, срещу заповед № РД-10-7706-371/21.12.2010 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност "Могилите" (Сухата чешма) кадастрален район 504 в землището на с. Кичево, община Аксаково. Заповедта е оспорена по отношение на отреждането, предвидено за имот в частта относно ПИ 543,с изрично уточнение, че жалбата е по отношение на НИ № 1046 от ПНИ на с. о. "Сухата чешма" в землище с. Кичево, в който попадал собственият му ПИ № 543 в местност "Сухата чешма" с площ от 600 кв. м в землището на с. Кичево, община Аксаково, предоставен му с Удостоверение № 286/1984 г. за предоставено право на ползване. Жалбоподателят твърдял незаконосъобразност на заповедта в оспорената част поради "допусната от община Аксаково техническа грешка" при издаване на удостоверение за право на ползване № 989/10.05.1990 г., което обстоятелство било видно от нотариален акт № 106, рег. 10761, дело 196 от 2007 г., както и че от 1984 г. и до момента обработва и стопанисва ПИ № 543, включващ се в НИ № 1046 по ПНИ. Съдът потвърдил като законосъобразна заповедта в оспорената част. 3а да стигне до този правен извод съдът приел, че по отношение на спорния имот жалбоподателят не е представил доказателства, които да удостоверят, че е признат за собственик след проведена процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост. С оглед заявеното искане назначил и кредитирал заключение на вещо лице, което не намерило идентичност между спорния имот и този по констативния нотариален акт № 106, рег. 10761, дело 196 от 2007 г. /л. 12 от делото/, а по отношение на доводите на оспорващия досежно ПИ № 196, с площ от 600 кв. м, находящ се в м. "Кору чешма" II, но в землището на с. Кичево, за който оспорващият твърдял, че го владее и ползва по силата на Удостоверение № 286/1984 г. съдът приел липса на данни за проведена процедура по трансформиране на правото на ползване, предоставено с това удостоверение в право на собственост. Поради недоказване на твърденията на жалбоподателя досежно процесния имот съдът стигнал до извод за законосъобразност на отреждането, като посочил, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато предмет на жалбата е регистъра на имотите - неразделна част от плана, съдът следва да провери само верността на отразените в регистъра данни, съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост, както и че жалбоподателят не е сред категориите лица, за които за административния орган е възникнало задължение за вписването им в регистъра към изработения план за новообразуваните имоти за повече от установеното след приключила, а не предстояща процедура по трансформация. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон. Изводите на административния съд са законосъобразни и обосновани с оглед доказателствата по делото. По делото не са представени доказателства за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, какъвто не е настоящия случай, а не предстояща. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС, че в производството в частта на регистъра съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. Релевираните в тази връзка твърдения в касационната жалба за основателност на претенцията се опровергават от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Предвид твърдяната от касатора грешка, обоснован е изводът на съда, че когато е налице влязъл в сила ПНИ в територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, при установени грешки и непълноти в помощния план, възможността за изменение на ПНИ е предвидена в разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Подадената срещу ПНИ жалба, като недоказана и неоснователна, правилно е била отхвърлена. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - София-град е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение Искането за разноски, направено от ответната страна - Областния управител на област Варна за защита пред ВАС е основателно, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ, бр. 64/2004 г., изм. ДВ, бр. 2/2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,