Решение № 11889 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2010 г.

Решение № 11889 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, против решение № 515 от 10.03.2010 г., постановено по административно дело № 2958 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено решение № 61/16.10.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, оставящо в сила разпореждане № 4910051089/01.06.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Варна, и е постановено изпращане на делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените указания. Посочените пороци въвеждат касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно. Ответникът Петър Стойчев Барков от гр. Варна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 61/16.10.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 4910051089/01.06.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Варна, с което на Петър Стойчев Барков е отказано отпускане на добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1, т. 22 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че Барков не попада в обхвата на разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, тъй като е внук, а не син на изселено лице. За да отмени оспорения административен акт и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че касационният ответник попада в кръга на лицата по чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ, които са били изселени по административен ред заради политически убеждения и на основание чл. 9, ал. 1, т. 22 от същия закон има право на добавка към получаваната пенсия. Този правилен извод се основава на обстоятелството, че от 01.08.1950 г. до 22.02.1954 г. лицето е живяло в с. Лесичери, където родителите му като членове на семейството на Илия Богданов Барков са били изселени, поради което и Петър Барков като малолетен член на семейството не е бил свободен от задължението си по чл. 63 от действалия тогава Закон за лицата. Фактът на изселването по административен ред на Петър Барков и родителите му е установен с писмо с рег. № 18762/2009 г. на директора на ДИА-МВР и с писмо с изх. № КИ-Ч-09-24248/2009 г. на зам.-председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Неоснователен е касационният довод за разширително тълкуване на чл. 9, ал. 1, точка 22 от ЗПГРРЛ, която създава право на добавка към пенсията за лицата, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред. Касаторът поддържа, че лицето не може да се счита за изселено, единствено поради обстоятелството, че не е син, а внук на изселеното лице. Това становище е неправилно, защото видно от приложените по делото доказателства Петър Барков е търпял упражнената по отношение на семейството му политическа репресия, изразяваща се в изселване в с. Лесичери. Родителите му като членове на семейството на Илия Барков са били изселени в с. Лесичери. В качеството си на малолетен член на семейството на родителите си Петър Барков попада в кръга на "интернираните, изселвани и заселвани по административен ред", определен от § 3а, т. 4 от Допълнителните и заключителните разпоредби на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, и от § 1, т. 4 (предишна т. 2 - ДВ, бр. 43 от 2009 г.) от Допълнителните разпоредби на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Не могат да бъдат споделени инвокираните в тази връзка възражения в касационната жалба. Изразеното от касатора становище не е съобразено с легалната дефиниция по § 3а, т. 4 ДЗР на ЗПГРРЛ и идентичната на нея дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, според които "интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство. Защото според чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата удостоверението на МВР се издава "и за членове на семейството, изтърпявали заедно с репресираното лице мярката" и точно такова е съдържанието на намиращите се в преписката на РУСО писма от ДИА-МВР и от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Административните актове, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията, са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 9, ал. 1, т. 22 във вр. с чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ, и като се е произнесъл в същия смисъл, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Преписката следва да бъде изпратена за решаване на въпроса по същество на длъжностното лице по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване, на което е предоставена компетентността да издава разпореждания за отпускане пенсии и добавки към тях. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,