Решение № 4182 от 20.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Желев срещу решение 3231 от 12.05.2022 г.., постановено по административно дело 2626/2021 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН-02-308/16.12.2020 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания акт бъде отменен, а преписката върната на органа за ново произнасяне със задължителни указания. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) не изпраща представител и не взема становище по жалба. Ответникът по касационната жалба Р. Аврамова в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било решение ППН-02-308/16.12.2020 г. на КЗЛД, с което на Желев в качеството му на администратор на лични данни е разпоредено да съобрази операциите по обработване на данни с разпоредбите на чл. 6, § 1, б. а и е от Регламент (ЕС) 2016/679, като преустанови видеонаблюдението на чужда частна собственост (съседни имоти, прозорци на живущи в етажната собственост), както и общи части на етажната собственост (подстъпът към входа, намиращ се в обособения вътрешен двор на жилищната сграда) посредством изградената система за видеонаблюдение в имот, находящ се на конкретно посочен адрес в едномесечен, считано от датата на получаване на решението, за което да уведоми писмено КЗЛД в 7-дневен срок с конкретни указания по изпълнението. Няма спор относно правилността на изводите на съда за постановяване на акта от компетентен орган и в предвидената от закона форма, които настоящият състав намира за правилни. Спорят относно правилността на изводите на съда за постановяване на акта при спазване на административнопроизводствените правила и правилното приложение на материалния закон. Наведеният довод, че жалбата на Аврамова до КЗЛД е подадена след изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 38, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е неоснователен. Независимо, че камерите за видеозаснемане са били поставени още през 2015 г. от приетия по делото протокол за извършена проверка на 07.08.2020 г. безспорно е установено, че и към момента на проверката в обхвата на камерите попадат обекти чужда собственост и общи части на етажната собственост, при което правилно е прието, че жалбата на Аврамова, подадена на 31.07.2020 г. е подадена в рамките на срока посочено по-горе и следователно е допустима. Наведеният довод за допуснато нарушение по чл. 11, ал. 2 от Правилника за дейността на КЗЛД (Правилника) при съставяне на констативния протокол за извършената проверка от служители на КЗЛД въз основа на заповед РД-15-287/05.08.2020 г. на Председателя на КЗЛД също е неоснователен, тъй като цитираната разпоредба е относима към протоколите за проведени заседания на комисията, но не и за констативните такива. Основателен е обаче наведеният довод, че решението е постановено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40 от Правилника, тъй като от приложената административна преписка не се установява в хода на административното производство да е проведено открито заседание, за което да са били надлежно уведомени страните в производството, като липсва и нарочен акт по чл. 9, ал. 4, изр. второ ЗЗЛД за разглеждане на жалбата в закрито заседание, както и протокол от проведено такова. При така установеното настоящият състав намира, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на обжалваното пред него решение при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, като същото е постановено в нарушение на чл. 40 от Правилника, във вр. с чл. 9, ал.2 ЗЗЛД без да проведе заседание, за което да уведоми надлежно страните, като им предостави възможност да представят своите възражения и доказателства, с което е нарушено правото на защита на касационния жалбодател. Посоченото нарушение е съществено, тъй като касационният жалбодател е бил лишен от възможност да защити правата си в хода на административното производство и представлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на относимите правни норми, като следва да бъде постановено ново, с което бъде отменен и обжалванията пред АССг акт, а делото върнато като преписка на КЗЛД за ново произнасяне по жалбата на Аврамова, при спазване на разпоредбите на Раздел ІІ - Разглеждане на жалби по чл. 38 от ЗЗЛД и сигнали, включително по механизма за сътрудничество с други надзорни органи от Правилника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение