Решение № 5652 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на гл. инспектор А. Грънчарова и гл. инспектор М. Даракчиева от отдел Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност, Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност в ИА Главна инспекция по труда, чрез пълномощник- гл. юриск. Н. Котов, срещу Решение 6648 от 06.11.2023г., постановено по адм. дело 4662/2023г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Министерство на Външните работи срещу Задължителни предписания по т. 1 и т. 2 от Протокол за извършена проверка от Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност" към ИА Главна инспекция по труда" с ПР2310650 от 27.04.2023г. Касаторът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министерство на външните работи, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д. Нейкова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Процесната касационна жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от името на гл. инспектор А. Грънчарова и гл. инспектор М. Даракчиева от отдел Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност, Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност в ИА Главна инспекция по труда, предвид молба уточнение от 09.02.2024г. - последните взели участие в първоинстанционното съдебно производство като ответна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, предвид което е процесуално допустима. Във връзка със служебно вменените на касационната инстанция задължения по чл. 218, ал. 2 АПК да следи служебно за допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Предмет на контрол пред административен съд София град са Задължителни предписания обективирани в Протокол от 27.04.2023г. на Гл. инспектори при ИА Главна инспекция по труда, с който на основание чл. 404 ал. 1, т. 1 КТ са дадени предписания на Министерство на външните работи да начисли положен извънреден и нощен труд от работници при МВнР, да спазва установената в КТ продължителност на извънреден труд, да осигурява длъжностни характеристики, работно облекло на служителите и др. Като ответници в съдебното производство, първоинстанционния съд с разпореждане от 14.07.2023г. е конституирал гл. инспектор А. Грънчарова и гл. инспектор М. Даракчиева от отдел Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност, Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност към ИА Главна инспекция по труда. Същите са били призовавани за участие в открити съдебни заседания и на същите в качеството на ответна страна е съобщено първоинстанционното съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд има задължение служебно да конституира страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, поради което и решение, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Същевременно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - дирекции "Инспекция по труда" с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ (от категорията на които е и процесният) или по чл. 405а, ал.1 от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспореният акт (в този смисъл и трайната практика на касационната инстанция, формирана още през 2010 г., напр. Решение 5490 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. 7831/2018 г., VI отд. и цитираните в него други решения на ВАС на РБ). Изложеното по-горе налага извода, че като надлежен ответник в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституирана ИА Главна инспекция по труда, а не служителите, осъществили фактически контролната дейност. Конституирайки като ответник с разпореждане си от 14.07.2023г, на гл. инспектор А. Грънчарова и гл. инспектор М. Даракчиева от отдел Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност, Дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност в ИА Главна инспекция по труда, първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежна по предмета на спора страна. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което същото трябва да бъде обезсилено. Налице са в случая условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, след отмяна на недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да разгледа спора отново, при правилно конституиране на страните по него. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение