Решение № 8107 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2507/2018 г.

Решение № 8107 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2507/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите, чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 154 от 05.01.2018 г., постановено по адм. д. № 6870 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, сезиран с жалбата на К. К. И., е отменил Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали части от парцели с идентификатори: 23652-1-1-2 и 78584-556-1-2, и парцели с идентификатори: 78584-493-2-2; 78584-493-3-1; 78584-493-4-1 и 78584-493-5-2, и е върнал преписката в отменената част на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Наред с това е осъдил Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) да заплати на И. разноски по делото в размер на 1015,00 лв. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че изводите на съда са резултат на сляпо възприемане на приетите по делото експертни заключения на двете съдебно-технически експертизи. Прави се позоваване на представено по делото становище на дирекция в МЗХГ във връзка с тях, като се оспорват и направените в заключенията констатации. По изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното решение. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. О. К. К. И., чрез адв. Д. Т., оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Поддържа становище, че съдът е извършил цялостен и пълен анализ на събраните доказателства и в частност на двете експертизи, които от своя страна са извършени въз основа на данни, част от които, находящи се в МЗХГ. По тези причини намира за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател, че заключенията са в противоречие с наличните данни в МЗХГ. Моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира сторените разноски за касационното производство. П. Д. за правна защита и съдействие № 0...163158 от 16.02.2018 г., видно от който се установява, че за изготвянето на отговор на касационната жалба и процесуално представителство по делото И. е заплатил в брой на адв. Т. сума в размер на 600,00 лв. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. В писмена молба, представена по делото на 13.03.2018 г. поддържа становището, изразено в отговора на касационната жалба. Представя списък на разноските и писмени бележки по същество на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на И. срещу Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., в частта по отношение на парцели с идентификатори: 23652-1-1-2, находящ се в землището на с. Д., област Б.; 78584-493-2-2,; 78584-493-3-1; 78584-493-4-1; 78584-493-5-2 и 78584-556-1-2, последните пет находящи се в землището на с. Ц., област К.. В хода на първоинстанционното производство било установено, че И. подал възражение срещу Заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г., с която министърът на земеделието и храните на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г . за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. Във възражението били посочени шест парцела със следните идентификатори: 23652-1-1-2, находящ се в землището на с. Д., област Б.; 78584-493-2-2; 78584-493-3-1; 78584-493-4-1; 78584-493-5-2 и 78584-556-1-2, последните пет находящи се в землището на с. Ц., област К.. За тях било подадено Заявление за подпомагане с УИН 01/060614/15718. След разглеждане на възражението, И. получил отговор с Писмо с изх. № 94-2295 от 04.05.2015 г., че възражението не било прието за основателно. С обжалваната Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП ) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г ., министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2014 г. Въз основа на представените по делото пред тричленния състав доказателства на оптичен носител, било установено, че изключването на парцелите е в резултат от извършени теренни проверки за референтната година. При извършването им било прието, че част от 0,23 ха от парцел с идентификатор 23652-1-1-2 със заявена площ от 1,77 ха, част от 0,73 ха от парцел с идентификатор 78584-556-1-2 със заявена площ от 2,89 ха, както и изцяло парцели с идентификатор 78584-493-2-2 със заявена площ от 2,6 ха; 78584-493-3-1 със заявена площ от 0,59 ха; 78584-493-4-1 със заявена площ от 0,29 ха и 78584-493-5-2 със заявена площ от 1,37 ха не отговарят на критериите за подпомагане. Шестте спорни парцела не са попаднали в обхвата на направеното самолетно и сателитно заснемане през 2014 г. По отношение на тях обновяването на специализирания слой е извършено въз основа на теренни проверки, които били извършени през месец септември и месец октомври 2014 г. За изясняване на спора била допусната, назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза, а след оспорване на представеното от нея заключение от страна на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство и повторна такава, чието заключение е прието от съда. Според това заключение процесните БЗС не представляват необработени площи. Части или цели БЗС са определени като недопустими за подпомагане съгласно резултати за недопустимост, установени чрез дешифрация на ЦОФК по неактуално аерофото заснемане от предходната 2013 г., немотивирано и необосновано потвърдено с теренни проверки. Според повторната експертиза за кампания 2014 г. липсва меродавна актуална за 2014 г. информация за определяне на допустимост, респ. недопустимост на заявените за подпомагане БЗС. П. е от вещото лице, че в протоколите от извършени теренни проверки няма никакво описание на установеното на място състояние на земята и на причините за недопустимост по Наредба № 5/2010 г. В обжалваното решение е прието, че заключенията на двете експертизи не се различават и водят до еднозначен извод за осъществени нарушения при определянето на площите, попадащи в допустимия слой. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на протоколите от извършени теренни проверки е прието от съда, че отразените резултати от тях само потвърждават недопустимост, установената по ЦОФК от самолетно заснемане на предходната година, което не е актуално за кампания 2014 г., а в протоколите няма описание на установеното на място състояние, както и няма описани причини за недопустимост за подпомагане за релевантната кампания. От приложените по делото снимки от GPS заснемане при теренните проверки се виждат заснети в едър план единични храсти и високи треви, което не може да даде възможност за обективна преценка на състоянието на заявените БЗС в тяхната пространствена цялост. Доколкото и двете експертизи по делото еднозначно установяват, че терените са поддържани в съответно на нормата състояние и че административният орган не е изпълнил задължението си коректно да нанесе осъществената върху заявените за подпомагане площи дейност по поддържането им в изискуемото състояние, съдът направил извод за неправилно отразяване в протоколите за теренни проверки, че заявените парцели са без промяна от неактуалното аерофото заснемане за кампания 2013 г. Отразяването в колона № 7 от оспорените протоколи за извършени теренни проверки е прието за опровергано в хода на производството, поради което е посочено, че в тази част протоколите за теренни проверки не се ползват с доказателствена сила и не установяват отразените в тях констатации. Въз основа на установеното от фактическа страна и заключенията на приетите по делото съдебно - технически експертизи, тричленният състав приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в обжалваната й част, с която от окончателно одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" са изключени част от площите на парцели с идентификатори: 23652-1-1-2 и 78584-556-1-2, както и цялата заявена площ на парцели с идентификатори: 78584-493-2-2; 78584-493-3-1; 78584-493-4-1 и 78584-493-5-2, противоречи на приложимия материален закон, което се явява отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Тъй като по отношение на процесните парцели са били налице основанията за подпомагане, съдът отменил заповедта в обжалваната й част и върнал преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Посочил в мотивите, че административният орган следва да съобрази установеното от съда относно частите от шестте парцела, които трябва да се включат в слоя "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г, а и чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Тезата на касационния жалбоподател за неправилност на решението почива на твърдението, че при постановяването му съдът възприел заключенията на приетите по делото съдебно - технически експертизи изцяло, поради което постановил необоснован и в противоречие на материалния закон съдебен акт. Съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, съобразил е направеното оспорване на протоколите за теренни провери и е изложил мотиви, които са съобразени с тези доказателства и с приложимия материален закон. Действително решаващите мотиви на съда се основават на експертните заключения, но това не опорочава изводите, до които съдът е достигнал въз основа на тях. Тъкмо обратното. В съответствие с предписанието чл. 201, предл. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предвид направеното в съдебното заседание на 14.02.2017 г. оспорване на констатациите на вещото лице С. К. и искането за допускане на повторна експертиза, съдът е допуснал такава с Определение от 28.02.2017 г. Повторната съдебно - техническа експертиза е изготвена от вещо лице А. Р. и както съдът правилно е съобразил, двете експертни заключения водят до еднозначен извод за осъществени нарушения при определянето на площите, попадащи в допустимия слой. Заключението на повторната експертиза е прието в съдебното заседание на 05.12.2017 г. без възражения и оспорване в срока по чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК. Едва след приемане на заключението с нарочно протоколно определение процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство е представил писмено становище от Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделски парцели" в Министерство на земеделието, храните и горите с адресат Дирекция "Правна", на което се позовал, за да възрази срещу експертизата, но не е поискал назначаването на друга. Предвид съдържанието му и направените там възражения, настоящият състав констатира, че искания за отводи на вещите лица от страна на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство не са правени, в това число такива за липса на квалификация с оглед освобождаването им съгласно чл. 198 ГПК. Напротив, в протоколите от съдебните заседания, в които са приемани експертните заключения е вписано изричното му изявление, че няма искания за отводи. Макар с касационната жалба да са релевирани като касационни основания необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон, по същество се прави единствено оспорване на експертните заключения, изслушани и приети от тричленния състав. Излагането на доводи, съставляващи по естеството си оспорване на експертизите с касационната жалба, при процесуално бездействие на страната в срока по чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК в първоинстанционното производство да оспори втората, която потвърждава констатациите на първата, е недопустимо и не може да бъде основание експертното заключение да не бъде взето предвид при установяване на фактическата обстановка по спора. При липсата на проявена процесуална активност в хода на първоинстанционното производство, основното оплакване, заявено в касационната жалба не може да се приеме за основателно. Затова при правилно установените факти въз основа на заключенията на съдебно - техническите експертизи, не се установява неправилно приложение на материалния закон. Правилна е извършената от тричленния състав преценка, че данните по делото дават основание да се направи извод, че по отношение на процесните парцели са били налице основанията за подпомагане съгласно Наредба № 2 от 17.02.2015 г. По изложените съображения подадената касационна жалба е неоснователна. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, предмет на проверка. Решението е валидно, допустимо и правилно - обосновано е и съответства на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното от процесуалния представител на И. искане за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство е основателно. Ето защо, МЗХГ следва да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 600,00 лв. съобразно искането и представените доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 143, ал. 4 АПК, петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия