Решение № 12450 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Кърджали срещу Решение 298 от 26.09.2023 г., постановено по адм. дело 303/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Хасан срещу решение 2153-08-172 от 19.07.2023 г. на Ръководител ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане 2113-08-1646#9 от 01.06.2023 г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. В становището по същество е направено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение от ответната страна. Ответник - С. Хасан в отговор към касационна жалба и становище по същество от пълномощник оспорва касационната жалба, като неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение да се остави в сила решението на административен съд. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. Решението на Административен съд - Кърджали, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) е събрал и много подробно коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства; надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорил мотивирано по оплакванията на жалбоподател и възраженията на ответния административен орган. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател решение и изпрати преписката на пенсионния орган, административният съд е приел, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж на ответницата за периодите през които е била по майчинство, не се и не следва да се признава за действителен стаж . Като неработеща майка не представлява действителен осигурителен стаж. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактите, относими към правните основания, на които се развива административното и след това съдебно производство са приети, няма и не може да има спор по тях. Съдебното решение е съобразено с принципа за истинност по чл. 7, ал. 1 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Спорът се концентрира само върху времето за отглеждане на първо, второ и трето дете на С. Хасан, за периоди: 01.01.1980 08.08.1980 г.; 01.01.1982-10.10.1982 г.; 24.02.1983 01.01.1984 г., или общо 2 г., 2 м. и 23 дни, когато същата не е работила. От страна на пенсионния орган, а и на ответника при осъщественото задължително административно обжалване, е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не попада в обхвата на действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО при недостигащ осигурителен стаж, а новелата на чл. 9 КСО има действие само за напред. Настоящият тричленен състав на Шесто отделение на |ВАС намира, че законосъобразно административният съд не е споделил изводите и на органа по пенсионно осигуряване, а и на касационния жалбоподател. Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В процесния период относима е и уредбата, касателно правата на неработещите женимайки, дадена с отменения чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г.), която уредба е възпроизведена и в сега действащият чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3 годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.. В този дух е и нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законодателно не се прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Или налага се изводът, че в областта на общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. В този смисъл и без основание се поддържа тезата от пенсионния орган, а и от горестоящият му Ръководител ТП на НОИ Кърджали, че законодателят е ограничил обхвата на тази привилегия, като е приел че този стаж е недействителен, т. е. не следва да участва при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Напротив, такова ограничение не се установява и с оглед дефинитивната разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, досежно понятието действителен стаж, вкл. и след нейното допълване, направено с ДВ бр. 8/2023 г., доколкото следва да се приеме, че направеното там изброяване не е изчерпателно. Отделно се поставя и въпроса как подобно тълкуване би се отнесло с нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с Решение по к. д. 9/2005 г. на КС на РБ разяснения в тази насока. Или следва да се обобщи, че придобитият от майките трудов (осигурителен стаж) съгласно чл. 80 от ППЗП (отм.) е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд, като това тълкуване отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените майки съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта(отм.). В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед позитивния за ответницата по касация резултат искането й за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за производството пред касационната инстанция, за платена в брой сума от 1000 лева като възнаграждение на упълномощения да я представлява пред Върховния административен съд адвокат, който е осъществил защитата й в проведеното съдебно заседание. В становището по същество от касационен жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение с искане да бъде намалено до минимално предвидения размер за административни дела, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е своевременно и основателно, което налага намаляване на възнаграждението за адвокат като прекомерно и съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съобразявайки и установената съдебна практика по сходни случаи. В тежест на НОИ се възлага заплащането на разноски в размер на 500 лева в полза на С. Хасан. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,