Решение № 10536 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9979/2014 г.

Решение № 10536 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9979/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Фри Лийз" ООД, подадена чрез адв. Тижин Гюлер срещу Решение № 1376/12.06.2014 г. постановено по адм. д. № 680/2014 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 031302962/7.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 877/30.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП (Дирекция ОДОП), с който на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 11 и 12.2011 г. и м. 01., 02 и 03.2012 г. общо в размер на 49 115.35 лева-главница и 8813.12 лева-лихви. Релевират се оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 031302962/7.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 877/30.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 49 115.35 лева-главница и лихви 8 813,12 лева по фактури, издадени от "Борис консулт строй" ЕООД, "Белмекен-66" ЕООД, "Вентра Трейд" ООД, "Интротрейд 2011" ЕООД, и "Дейтрон" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и 12.2011 г. и м. 01., 02 и 03.2012 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че приспадане на данъчен кредит е обвързано не с документалното оформяне, а с реалността на доставките, за които са издадени фактури и е начислен ДДС. В случая освен фактури са представени няколко договора и някои общи счетоводни регистри. Приел е, че в хода на производството не са представени доказателства за действителното извършване на фактурираните доставки на стоки и извършените услуги. Не е доказало отделянето или предаването на родовоопределените вещи от страна на доставчиците, за да може да се приеме, че са налице доставки по смисъла на ЗДДС. Не са представени доказателства, от които да е видно, че доставката, посочено в първичния счетоводен документ, съставен във връзка с осъществената стопанска операция, е извършена или собствеността е прехвърлена, защото само в този случай ще е налице данъчно събитие. Обсъдена е и липсата кадровия ресурс за осъществяване на процесните услуги. Предвид всичко посочено съдът е приел, че не е налице реалност на доставките. Оплакванията на касатора са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към тях, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите и са прехвърлили собствеността на стоките, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да извършат доставките, описани в процесните фактури. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на доставчиците "Борис консулт строй" ЕООД, "Белмекен-66" ЕООД, "Вентра Трейд" ООД, "Интротрейд 2011" ЕООД, и "Дейтрон" ЕООД, за които следва да се отбележи, че предоставените от тях доставки по процесните фактури, са с предмет стоки и услуги. По отношение на тях, съдът правилно е приел, че от представените доказателства - фактури, документи за счетоводно отразяване, договор от 4.01.2012 г., комисионен договор от 29.09.2011 г. и договор за извършване на транспортна услуга, сключени между РЛ и доставчика "Борис консулт строй" ЕООД, договор за счетоводни услуги от 3.01.2011 г., сключен между РЛ и доставчика "Интротрейд 2011" ЕООД и сключен консултантски договор от 5.01.2012 г. между РЛ и доставчика "Белмекен 66" ЕООД, не установява реалност на доставките, не доказват спорния въпрос - фактическото изпълнение на доставките. Последните не са достатъчни, за да обосноват наличието на реални доставки, след като не е доказано реалното прехвърляне право на собственост и извършването на услугите от издателите към получателя по фактурите. Съдът правилно е приел, че наличието единствено и само на фактура и редовно осчетоводяване, не е достатъчно за възникване на право на приспадане, тъй като не е установено наличието на данъчно събитие. По делото е установено, че доставчиците "Борис консулт строй" ЕООД, "Белмекен-66" ЕООД, "Вентра Трейд" ООД, "Интротрейд 2011" ЕООД, и "Дейтрон" ЕООД, не са намерени на посочените от тях адреси, поради което искането за предоставяне на документи е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. В законоустановеният срок доставчика "Интротрейд 2011" ЕООД е представил копие на фактурата и счетоводни регистри, а останалите доставчиците не са представили поисканите документи. От доставчика "Вентра трейд" ООД по изпратено искане за извършване на насрещна проверка не е получен отговор и не са представени доказателства за реалност на доставката извършена от последния. Едва след приключване на насрещната проверка същият е представил незаверени копие на оборотна ведомост, счетоводни справки и фактури. Налице са единствено фактурите и представени от ревизираното лице няколко договора и общи счетоводни регистри. Представените писмени доказателства от касатора не доказват по несъмнен начин реалността на извършените доставки. По делото няма данни, че счетоводството на доставчиците е редовно водено, което е условие за тяхната валидност. Дори и да се приеме, че представените от ревизираното лице доказателства установяват начисляването на данъка от прекия доставчик по предвидения в закона ред, не са представени безспорни доказателства относно самото извършване на доставките - доказателства относно извършения транспорт, доказателства за приемането на стоката, кадровата обезпеченост за извършването на фактурираните услуги, обема на услугите, тяхното материално отражение. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че издаването на данъчна фактура само по себе си не доказва извършването на доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. В настоящия случай процесните доставки са родовоопределени вещи и извършване на услуги. По отношение на доставките на стоки трябва да се докаже, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. По отношение на доставките на услуги, при изпълнението им трябва да съществува материална следа, на хартиен носител, електронен носител или други веществен носител. По делото не са представени доказателства от касатора, които да могат да докажат по безспорен начин, че процесните доставки са реално осъществени. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е задължително доставката да е реалното осъществена. Неоснователен е довода на касатора, при позоваване на Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. по т. д № 7/2004 г., ОСС на ВАС, тъй като съгласно текстът на последното гласи, че е достатъчно да са налице реквизитите, които носят информация за регистрирани по ЗДДС лица, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В настоящия случай както по-горе беше описано възникването на данъчното събитие не е доказано и посочените реквизити не са налице. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които касатора да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са представени. Напълно неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение противоречи на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неотносима е практиката на СЕС в цитираното решение на СЕС. Както е видно от него, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, т. е. не се спори относно реалността на доставката, а спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Фактите по настоящото дело са различни. В конкретния случай се спори именно за наличието или липсата на доставките по процесните фактури. А с оглед на гореизложеното, реалността в хода на производството не е доказана. Всички доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на доставките от преките доставчици на касатора и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Ответникът по делото не претендира разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,