Решение № 1748 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сити Геймс 2019" ООД, подадена чрез адв. К. Груйчев, против решение 9534 от 21.06.2024г. по адм. дело 2330/2024г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че вноската по чл.10а от Закона за хазарта (ЗХ) се дължи от издаване на удостоверението, което поставя валидност на лиценза, а не от момента на получаване на удостоверението по чл. 34 ЗХ. Счита, че след като "Сити Геймс 2019" ООД е получил лиценза на 12.01.2024г. за него възниква задължение да заплати вноска за социално отговорно поведение в срок до 31.03. на текущата календарна 2024г. По подробно изложени съображения в касационната жалба иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, в случай че същото надвишава минимума. Ответникът - изпълнителен директор на НАП, чрез порцесуален представител юрк. Стойков в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания с оглед правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 000030-1759/19.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане на Сити Геймс 2019 ООД за възстановяване на платена с платежно нареждане от 12.01.2024г. по сметка на НАП вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а, ал. 1 ЗХ в размер на 5000 лева. Съгласно установените пред АССГ факти, които не са били спорни между страните, с решение 000030-9813/27.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е издаден лиценз на Сити Геймс 2019" ООД за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години за игрална зала с адрес : с. Лесово, обл. Ямбол, контактна зона ГКПП "Лесово - Хамзабейли ". На 14.12.2023г. дружеството е заплатило сумата от 5000лева на основание чл.10, ал.1, т.3 от ЗХ, а на 26.01.2024г. е заплатило сумата от 5000 лева, представляваща годишна вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а ЗХ за обекта. На 26.01.2024г. Сити Геймс 2019 ООД е депозирало искане до НАП за възстановяване на сумата от 5000лв., представляваща недължимо внесена на 14.12.2023г. вноска за социално отговорно поведение. Изложени са доводи, че е получил удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри в посочения обект на 12.01.2024г. и дължи вноска по чл.10а, ал.1 от ЗХ за 2024г., но не и за 2023г. и същата се явява недължимо внесена на 14.12.2023г. С оспореното пред АССГ решение, изпълнителният директор на НАП е оставил без уважение искането му като е изложил съображения, че вноската по чл. 10а ЗХ е годишна и се дължи от субекта в качеството му на организатор на хазартни игри през съответната /текуща година/, календарна година и същата не зависи от броя на дните или месеците от годината, през които посоченото качество е било налично. По своята същност вноската по чл.10а ЗХ е годишна и като такава е неделима - дължи се изцяло и наведнъж в размера и в сроковете, посочени в чл.10а ЗХ. За да отхвърли жалбата на касатора срещу посоченото решение, АССГ е намерил, че е издадено от компетентен орган, отговаря на изискването за форма, съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.59, ал.2 АПК и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че в случая както удостоворението за издаване на лиценза е постановено през 2023г., така и самото удостоверение за издаден лиценз за огранизиране на хазартни игри е издадено на 12.12.2023г. и същото поставя началната дата на валидност на лиценза, то несъмнено вноската по чл.10а ЗХ е дължима за тази календарна година. Изложил е съображения, че датата на самото получаване на удостоверението е ирилевентна и към 12.12.2023г. дружеството има качеството на организатор на хазартни игри, то вноската по чл.10а, ал.1 от ЗХ е дължима за календарната 2023г., същата не е внесена без основание и не е налице такова за нейното връщане. По тези съображения, съдът е приел, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно постановено и не страда от сочените в касационната жалба основания за отмяна. Правилни са изводите на АССГ, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и реквизити, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон от страна на изпълнителния директор на НАП. Съдът е дал вярно и правилно тълкуване на приложените материално правни разпоредби и извършил точен анализ на представените по делото доказателства, които е съотнесъл към приложимия материалния закон. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗХ, предвижда задължение за организаторите на хазартни игри да правят годишни вноски за социално отговорно поведение, което за процесната игрална зала възлиза на 5000 лева. Разпоредбата на чл.10а, ал.3. от ЗХ задължава организаторите на хазартни игри да направят вноските в срок до 31 март на текущата година, а ако са получили лиценз след тази дата, да заплатят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва. Следователно дължимостта на вноската по чл. 10а ЗХ не се свързва с получаване на удостоверението по чл. 34 ЗХ и зависи единствено от получаването на лиценз за организиране на хазартни игри. Моментът от който той е получен определя кога вноската става дължима, както това изрично е отбелязано в чл. 10а, ал. 3 ЗХ. Тя е годишна, следователно се плаща отделно за всяка година, през която лицето притежава това качество. Правилно от събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че след като решението за лиценз е издадено на 27.11.2023г. , а самото удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри е от 12.12.2023г. то вноската по чл. 10а ЗХ се дължи за календарната 2023г. С датата на издаването на удостоверението за издаден лиценз на 12.12.2023г. дружеството има качеството на организатор на хазартни игри, което е придобито именно през тази календарна 2023г. и вноската по чл.10а, ал.1 от ЗХ е дължима, а не внесена без основание. Правилно съдът е стигнал до извод, че след като дружеството е придобило качеството на организатор на хазартни игри през 2023г. с всички произтичащи от закона права и задължения е без значение датата на която дружеството е получило удостоверението по чл.34 от ЗХ , както и дали ще го получи и фактически ще осъществява дейност. Предвид тези обстоятелства правилно е била платена вноската в размер на 5000лв., дължима за 2023г. с платежно нареждане на 14.12.2023г., същата не е недължимо внесена и законосъобразно искането за нейното възстановяване е оставено без уважение с оспореното решение. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касационния жалбоподател следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК. Сити Геймс 2019" ООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер по 200 лева за касационната инстанции, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд,, пето отделение