Решение № 8476 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16605/2009 г.

Решение № 8476 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16605/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Миланов Николов, гр. Шумен против решение № 88/16.11.2009 г., постановено по адм. д. № 4106/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът нарушил служебните си задължения, защото не уважавал доказателствените искания на касатора и умишлено оставил делото без доказателства и за това, че ценил недостоверен документ. Нарушил е доказателствената тежест. Приложил неправилно закона, защото не е доказано извършване на конкретни действия и съпричастност към МВР. Регистрационните дневници и картони не установяват дейност на агент към органите на ДС. Лицето, чиято принадлежност към органите на ДС е установена с решение на КРДОПБГДСРСБНА, няма правна възможност да докаже, че не е сътрудничило. Счита съдебният акт за нищожен защото е постановен от съдия за който били налице всички основания на чл. 22 от ГПК за отвод като заинтересован от изхода на делото. Иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на жалбата за отмяна на решението на административния орган. Представителят на Комисията за РДОПБГДСРСБНА оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Николай Миланов Николов против Решение № 65/27.05.2009 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - агент, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Решението е правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първостепенният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. Неоснователно е оплакването, че съдът е нарушил процесуалния закон като се е обосновал с писмени доказателства, за които касационният жалбоподател твърди, че са недостоверни. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК е приложима, предвид чл. 144 от АПК и възможността за субсидиарно приложение на ГПК за неуредените в дял III от АПК въпроси. В настоящия случай с оглед приложимата правна норма, чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН, отриването на производство за установяване истинността на оспорените документи, е безпредметно, в предвид на факта, че документите за съпричастност към ДС за жалбоподателя са били унищожени. Фактите от значение за решаване на спора са установени при спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК съобразно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът следва да събира доказателства съобразно обхвата на производството, т. е. доказателства за установяване на правно релевантните факти, очертаващи предмета на конкретния спор, което в случая е и направил. Решението е постановено при спазване на материалноправните разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган правна норма, са съответни на доказателствата и на специалния материален закон. Административното производство е проведено на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН за проверка на принадлежност на лица по чл. 3, ал. 1, т. 7 - прокурори и военни следователи. С решение № 65/27.05.2009 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА е установила принадлежност на Николай Миланов Николов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява, съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБН въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които за всяка хипотеза са посочени отделно. Конкретно за установяване на дейност на секретен сътрудник това са - собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви /регистрационни дневници и картотеки/, протоколите за унищожаване или други информационни носители. В настоящия случай е било установено, че за Николов са налице данни в справочните масиви - регистрационните дневници и картотеки. Такива са приложени към делото, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материално-правното основание и въз основа на предвидените от закона документи, се явява обоснован и законосъобразен. В производството пред Комисията не се събират доказателства за извършването на фактическа дейност изразяваща се в съзнателно доставяне на информация като секретен сътрудник, в какъвто смисъл жалбоподателят развива оплаквания. Всъщност начинът на установяване на такава дейност сочи за законова презумпция, според която при наличието на съответните документи или данни в справочни масиви, протоколи за унищожаване или други информационни носители, законът предполага наличието на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН, като лицето се счита за извършвало дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник на посочените органи. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА приключва с решението на комисията, което няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона или не. Дейността като агент, за какъвто е обявен жалбоподателя, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. А обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи. Анализът на чл. 25, т. 3 от закона сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно и наличието на който и да е тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочените в решението на комисията документи - 2 бр. картон обр. 4, уведомително писмо вх. № 1035/90 г., съдържащо данни за унищожаване на документите преди да бъдат предадени в архив, безспорно са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона писмени доказателства. Същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДРДОПБГДСРСБНА за "документ". Данните в наличните документи съдържат информация за идентификация на лицето - трите имена, дата на раждане и месторождение. Касационният жалбоподател навежда оплакване, че унищожаването на някои лични и работни дела на картотекиране и регистрирани лица не е доказателство за наличието на такова сътрудничество. Въпреки това в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА /обн. ДВ бр. 102/2006 г./ законодателят е посочил, че наличието на определени документи, сред които са посочени "наличието на данни за лицето в справочните масиви /регистрационните дневници и картотеки/, протоколите за унищожаване, представляват доказателства, с които се установява дейност на секретен сътрудник. По този начин законодателят в действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е сторила. Касационният жалбоподател навежда и оплакване за нищожност на съдебния акт по съображение, че е постановен от съдия с който има публичен конфликт и въпреки изрично направен му отвод не се е отвел, което прави постановения съдебен акт нищожен. Законодателят в чл. 236 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 от АПК, посочва задължителните реквизити, които трябва да съдържа решението, за да бъде валиден акт на съд. Процесното решение съдържа тези реквизити. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са били налице обективни или субективни основания за отвеждане на съдията-докладчик. Съдиите са публични личности и при упражняване на задълженията си обективно влизат в публичен конфликт със страните по делото. В конкретния случай решаващият съд е отговарял на всички формални изисквания за безпристрастно правораздаване, защото не е установена лична зависимост или заинтересованост на съдията - докладчик от изхода на правния спор. Личната безпристрастност на съда по принцип се презюмира, освен ако не съществуват доказателства за противното, каквито, както бе посочено по-горе, липсват. Обжалваното решение откъм материална законосъобразност и процесуално поведение на съдията в хода на съдебния процес дава обосновано впечатление за безпристрастност на съда, както от обективна, така и от субективна гледна точка. Затова според касационната инстанция не са нарушени процесуалните норми гарантиращи независимост и безпристрасност на съдебния акт и охраняващи правото на защита на жалбоподателя за справедлив съдебен процес. По отношение искането в молба от 04.06.2010 г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, относно тълкуването на чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС, съдът приема следното: Според формулираното в нея искане, питането следва да има за предмет разяснение относно: 1/ задълженията на Българската държава да осигури ефективни средства за защита пред съд и да осигури "справедлив процес", включват ли в себе си задължения на Българския съд да изиска оригиналите на представените от административния орган писмени текстове и да провери дали реално съществуват; да провери дали записаните в тези текстове твърдения отговарят на истината; дали са дадени от лицата вписани като автори и дали те са заемали такива длъжности за каквито са вписани, както и относно това: 2/ длъжен ли е Българския съд да събере поисканите от жалбоподателя доказателства, чрез които несъмнено ще бъде доказана неправомерността и неверността на обжалвания административен акт; представляват ли нарушения на принципа за независим и безпристрастен съд обстоятелствата, че съдебното решение е постановено от съдия, който се намира в публичен конфликт с жалбоподателя, както и обстоятелството, че Българския съд потвърждава административен акт постановен от председател на Комисията за РДОПБГДСРСБНА който е личен враг на жалбоподателя и 3/ представлява ли нарушение на изискването за справедлив процес отказа на Българския съд да събере поисканите от жалбоподателя доказателства и представлява ли "справедлив процес" твърдението на Българския съд, че е достатъчно за обявяване на едно лице за "агент" само въз основа на какъвто и да е писмен текст в този смисъл от съответните структури на МВР, без да е налице писмено съгласие за сътрудничество и конкретни данни за това. Върховният административен съд, в настоящият състав намира, че така формулирано искането представлява довод за неправилност на обжалваното съдебно решение и довод за незаконосъобразност на административния акт, по отношение на който съдът обосновано и мотивирано е отговорил в акта си. Съгласно разпоредбата на чл. 234, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност /ДЕО/, Съдът на Европейските общности /СЕО/ е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на този договор, валидността и тълкуването на актовете на институциите на Общността и на Европейската централна банка, както и относно тълкуването на уставите и статутите на органите, създадени въз основа на акт на Съвета, когато те предвиждат това. Искането за преюдициално произнасяне от СЕО, т. е. отправянето на преюдициално запитване от националната юрисдикция, може да има за предмет само произнасянето по посочения кръг въпроси. Във всички случаи преюдициалното запитване следва да се отнася до общностни нормативни актове и то относно тълкуването и/или валидността на посочените по-горе актове. В конкретния случай от изложеното в молбата може да се направи извод, че се иска запитване относно правилността и законосъобразността на разпоредба от национален законов нормативен акт /чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, обн. ДВ бр. 102/2006 г./, без изобщо запитването да има връзка с общностна разпоредба или да е налице общностна уредба на процесуалните и материалноправни отношения във връзка с обжалването на административните актове пред националните съдилища, постановени по този конкретен закон и разпоредба. Нещо повече в молбата се съдържа искане за произнасяне от СЕО по законосъобразността и правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на разглеждане в настоящето касационно производство, а това е недопустимо. Искането при това е за тълкуване на чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС, която не е общностна норма, е поради това е лишено от предмет. От разпоредбите на чл. 628 - 633 ГПК не се налагат други изводи, доколкото тази уредба на преюдициалното запитване възпроизвежда уредбата по ДЕО и по принцип не може да има друго предназначение и съдържание. Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК