Решение № 5948 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2014 г.

Решение № 5948 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ангел Йорданов Михайлов, от с. Галата, община - Тетевен, чрез процесуалния му представител - адв. Дончева, против Решение № 120/15.11.2013 г. по адм. дело № 292/2012 г. на Административен съд - Ловеч, с искане за цялостната му отмяна, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: началникът на РДНСК - СЗР, гр. Враца, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Игнатов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество установи: С обжалваното решение, в едната му част, съдът е прекратил производството, поради недопустимост на подадената от Ангел Йорданов Михайлов жалба срещу Заповед № ДК-02-СЗР-139/25.09.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК - СЗР, в частта й, с която на основание чл. 99, т. 2 от АПК е възобновено административното производство по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строеж: "Пристройка към жилищна сграда", находяща се в УПИ IV-427, кв. 41 по плана на с. Галата, община - Тетевен, област - Ловеч и е отменена предходна Заповед № ДК-02-СЗР-207/4.07.2011 г. на началника на РДНСК - СЗР, с която е прекратено същото административно производство. За да прекрати производството, съдът е приел, че жалбата е без предмет, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като в тази част оспорената заповед не представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 3 от АПК. С обжалваното решение, в другата му част, съдът е отхвърлил жалбата на Ангел Йорданов Михайлов срещу Заповед № ДК-02-СЗР-139/25.09.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК - СЗР, в частта й, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към жилищна сграда" в УПИ IV-427, кв. 41 по плана на с. Галата, община - Тетевен, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от данните по делто е установено наличие на незаконен строеж, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, по отношение на който, с оглед времето на извършването му са неприложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което заповедта е законосъобразна. За да се произнесе, касационният съд, установи: Обжалваното решение, с характер на определение, в прекратителната му част, е неправилно. Неправилни са изводите на съда, че жалбата на касатора Ангел Михайлов срещу заповедта, в посочените с решението части, е процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК - поради липса на предмет. В тези части, противно на приетото от съда, заповедта има предмет, който подлежи на обжалване, поради което съдът е следвало да разгледа жалбата и по отношение на тези части, като се произнесе по същество за законосъобразността им. Това е частта от оспорената заповед, с която органът, на основание чл. 99, т. 2 и сл. от АПК е възобновил административното производство по чл. 225, ал. 1 ЗУТ относно процесния строеж и в частта, с която е отменил предходна своя Заповед № ДК-02-СЗР-207/4.07.2011 г. с която е прекратил същото административно производство. В тези части заповедта е издадена на основание разпоредби от Дял Втори, Глава VII от АПК "Възобновяване на производства по издаване на административни актове", които препращат към реда на Глава VI, а при отказ от възобновяване - по реда на глава Х, раздел IV АПК /чл. 103, ал. 2 и 3 АПК/. Този ред предвижда възможност за обжалване на акта за възобновяване на административното производство от засегнатата страна /а не от органа/, пред по-горестоящия административен орган, ако има такъв или направо пред съда. В случая, поради липса на по-горестоящ административен орган, подадената от касатора пред съда жалба срещу заповедта за възобновяване на производството е била допустима. Тя е допустима и в частта, с която е отменена предходната заповед, с която се прекратява същото административно производство, защото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Като е приел обратното и е прекратил производството по жалбата срещу тези части от оспорената заповед, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част. Тъй като е налице връзка между отделните части на оспорената заповед, доколкото постановеното премахване на процесния незаконен строеж е следствие от проверката за законосъобразност на възобновяването на административното производство по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, респ. на отмяната на заповед № ДК-02-СЗР-207/4.07.2011 г. на началника на РДНСК - СЗР и доколко такава проверка по същество не е извършена от първоинстанционния съд, в нарушение на материалния и процесуалния закони, същият не е имал право да пристъпи и към проверка за законосъобразност на оспорената заповед в частта й относно разпореденото премахване. Ето защо постановеното в тази част решение по същество, се явява също неправилно и подлежи на отмяна, като делото в цялост бъде върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по същество на жалбата срещу заповедта във всичките й части, съобразно изложеното по-горе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение