Решение № 3017 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2014 г.

Решение № 3017 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Форутан Алиреза - гражданин на Иран, против решение № 3831 от 10.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2981 от 2014 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му ведно със законните последици. Наведените от касатора касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че тежестта на доказване на всички факти и обстоятелства по бежанската история се разпределя равномерно между бежанеца и административния орган, тъй като производствата по ЗУБ са специални спрямо общите правила на АПК, което не било отчетено от съда. Неправилно и необосновано е прието, че жалбоподателят не е бил заплашван и преследван от властите в страната си, въпреки че не били събрани доказателства относно дейността на организацията "Ершад". Ако това било сторено, щяло да се установи, че всъщност това е "министерството на ислямското ръководство", само след чието одобрение можело да се пристъпи към издаване и разпространение на съответно произведение на изкуството. Освен това не били събрани доказателства за обстановката в Иран, за да се приеме, че липсват основания за уважаване на молбата му. Ответникът - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ), не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, счита касационната жалба за неоснователна и излага подробно мотивирано становище. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 681 от 31.11.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което по молба вх. № 1219 от 03.06.2013 г. на Форутан Алиреза му е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Административният съд е отхвърлил жалбата на Форутан Алиреза против решението на ДАБ, приемайки, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на кандидата на бежански статут и хуманитарен такъв. Съдът е възприел констатациите и изводите на административния орган, че Алиреза не е бил преследван в родината си, напуснал е легално Иран и посочва икономически причини за напускането на страната. Единствената причина, поради която иска статут, е тази, че бил написал книга, но не получил одобрението на организацията "Ершад" за издаването й, и че в страната липсва свобода на словото и печата. Съдът е преценил, че законосъобразно заместник-председателят на ДАБ е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на жалбоподателя, приемайки, че от бежанската му история не може да се формира извод, че основанията за напускане на страната му на произход са измежду посочените в чл. 9 от ЗУБ. Съдът е посочил, че от бежанската история на кандидата се установява, че преди да напусне Иран, той не е имал проблеми с властите. Съдът е посочил също така, че според приложената на л. 13 от делото справка за ситуацията в Иран равнището на сигурност в страната като цяло е добро, държавата е ислямска, което изисква уважение към установените религиозни традиции. Обжалваното решение е правилно. То е постановено след подробно обсъждане на бежанската история на жалбоподателя и на останалите фактически обстоятелства по делото. Обосновано и в съответствие с установените доказателства административният съд е приел, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, респективно в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Изнесените от жалбоподателя факти не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение и мотивирано от това нежелание да се завърне в държавата си по произход, нито извод, че същият е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно, с оглед противоречията в снетите при интервютата обяснения относно семейното му положение, недостоверния характер на разказа му за развивана от него писателска дейност в Иран и написана книга, както и с оглед изтъкнатите съображения, поради които не желае да се върне там, а иска да остане в България, съдебният състав е приел и че причините за напускане на страната на произход са икономически и не се вместват в хипотезите на цитираните разпоредби. Обратно на изложените в касационната жалба твърдения, обективно е съобразена и информацията относно сигурността на страната по произход - Иран, съгласно която информация в тази страна няма вътрешен въоръжен конфликт, равнището на сигурност като цяло е добро, но ислямският характер на държавата изисква уважение към установените религиозни традиции, нрави и обичаи. Основателно в случая е прието, че спрямо жалбоподателя не е било осъществено преследване по политически или религиозни причини, като отказът на административният орган е материалнозаконосъобразен. Съдът не е допуснал сочените нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, и е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК