Решение № 2821 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9336/2020 г.

Решение № 2821 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9336/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Думанов от с. Ковачево, общ. Септември, обл. Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител адв. Стоянов срещу решение № 444/13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 643/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена исковата му молба срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пазарджик, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период 16.03.2014 г. до 7.06.2019 г. и неимуществени вреди за период 16.03.2014 г. до 6.05.2015 г., ведно със законна лихва от 6.05.2015 г. до крайното изплащане, и заплащане на сумата от 26 500 лева за претърпени имуществени вреди - описани като претърпени загуби за отгледан слънчоглед за сумата от 3500 лева, сорго за сумата от 3000 лева, люцерна за сумата от 20 000 лева, ведно със законна лихва от 6.05.2015 г. до крайното изплащане, които са причинени от отменено НП № 14-0340-000195/28.03.2014 г. на началник на РУП Септември, с което В. Думанов е лишен да управлява МПС за срок от 6 месеца. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за претърпени от касатора имуществени и неимуществени вреди. Моли съдебното решение да бъде отменено, като делото се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане Ответникът - ОД на МВР – Пазарджик, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Пенова оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както е постановил и съдът в оспореният акт и моли ВАС да потвърди решението на Административен съд - Пазарджик. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по искова молба и нейно допълнение на В. Думанов, срещу ОД на МВР – Пазарджик, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, с искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди за период 16.03.2014 г. до 7.06.2019 г. и неимуществени вреди за период 16.03.2014 г. до 6.05.2015 г., ведно със законна лихва от 6.05.2015 г. до крайното изплащане, и заплащане на 26 500 лева имуществени вреди (които са описани като претърпени загуби за отгледан слънчоглед (3500 лева), сорго (3000 лева), люцерна (20 000 лева), ведно със законна лихва от 6.05.2015 г. до крайното изплащане. Претендираните вреди са в резултат на отменено НП № 14-0340-000195/28.03.2014 г. на началник на РУП – Септември, с което Думанов е лишен да управлява МПС за срок от 6 месеца. Неимуществените вреди се изразяват в обида, възмущение, огорчение, стрес, битови и професионални неудобства и проблеми, като невъзможността да работи близо година го е "докарала до икономически фалит". Той и семейството му са земеделски производители и ежедневно е необходим превоз, от който е лишен. Не е могъл да наглежда земята и продукцията, да я охранява и пази. С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение, решаващият съд е отхвърли изцяло исковите претенции. Съдът е посочил че елементите на фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са: наличие на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие; на второ място наличие на вреда и на трето – пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният акт, действие или бездействие и настъпилите вреди. Посочил е още, че в конкретният случай първата предпоставка е налице – отменен административен акт по съдебен ред – Решение № 257/2.04.2015 г. по НАХД № 1804/2014 г. на Районен съд – Пазарджик. В съдебното решение е посочено, че в тежест на ищецът е да докаже, че в резултат на отмененото наказателно постановление е претърпял претендираните имуществени и неимуществени вреди, като това не е извършено. По отношение на неимуществените вреди, претендирани от ищеца в размер на 10 000 лева, за причинени болка и страдание за период 16.03.2014 г. до 7.06.2019 г., които са посочени като вреди, изразяващи се до негативни психологически изживявания, административният съд приел, че не са представени медицински документи или други относими писмени доказателства за влошено здравословно състояние в посочения период. За доказване на твърденията на ищеца съдът е допуснал и събиране на гласни доказателства, като са разпитани двама свидетели – И. Дамянов (племенник на ищеца) и А. Думанова-Георгиева, дъщеря на ищеца. Административният съд изложил мотиви, че свидетелските показания са много общи и не сочат конкретни негативни емоции, свързани с ищеца. Обосновал се, че в проведеното исково производство не се доказаха настъпили неимуществени вреди от отмененото НП, като показанията на двамата свидетели сочат най-общо, че на жалбоподателя му е било трудно, защото някой трябвало да го вози за работа. По тези съображения решаващият съд приел, че искът за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което не е намерил за необходимо да обсъжда размерът на претендираните вреди. Съдът е приел за недоказани и търсените от Думанов имуществени вреди, като за това се е позовал на установената по делото фактическа обстановка, а именно: Ищецът като земеделски производител е подал заявление за подпомагане за 2014 г., но липсва подадено за 2015 г. Посочил е, че подаването на заявление за подпомагане по съответната програма на ДФЗ е аргумент в подкрепа на тезата, че същият обработва тези земи през 2014 г. Направил е извод, че с оглед разпределената доказателствена тежест ищецът не доказва да са налице претърпени загуби от унищожена продукция и не посочва какви са обичайните за него от предходни на 2014 г. или през 2015 г. и следващи години реализирани от него печалби, за да са налице съпоставими данни и доказателства, че в годината, която е бил лишен от свидетелство за управление, не е реализирал печалба и са налице претърпени загуби. В няколко поред съдебни заседания съдът е дал указания за посочване на конкретни данни, въз основа на които да се изчисли твърдените в исковата молба пропуснати ползи, но от страна на ищеца не беше направено доказателствено искане. Аргументирал се е по нататък в мотивите, че липсват финансови отчети на земеделския производител, няма никаква информация дали той реализира изобщо продукция по обработвани от него земеделски площи. Приел, че в случая абстрактното търсене на колко би била печалбата от декар слънчоглед или люцерна не дава никаква информация на съда за конкретния ищец и неговите претърпени имуществени вреди, като в счетоводството на земеделския производител, несъмнено би било намерило отражение, че закупувал материали и консумативи, свързани с дейността му през годината. Такива не са представени по делото. Още повече, че по делото се установява, че ищецът не е регистриран земеделски производител през 2015 г., такъв е била дъщеря му, като нейните финансови загуби, имуществени вреди и селскостопанска продукция не са свързани с отнетото СУМПС на ищеца. Вредата трябва да е лична и пряка. В заключение е приел, че затруднението и неудобства при пътувания до обработваните земеделски парцели не може да обоснове пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с парични загуби в размер на 26 500 лева за слънчоглед, люцерна и сорго, поради липсата на писмени доказателства в тази насока, а от свидетелските показания не се установяват претърпени негативни изживявания. По тези съображения е отхвърлил и иска за имуществени вреди, като неоснователен. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за липсата на всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Пазарджик за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. В конкретният случай безспорно е налице първата предпоставка – отменен по съдебен ред издаден индивидуален административен акт - наказателно постановление № 14-0340-000195/28.03.2014 г. е отменено от районния съд с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния, но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В конкретният случай се претендира неимуществени вреди изразяващи се в претърпени безпокойство, несигурност, обида, възмущение, огорчение, стрес, битови и професионални неудобства и проблеми, срам и др. подобни, вследствие на отменения като незаконосъобразен акт. В тежест на касатора е да докаже със съответните доказателствени средства наличието на претърпени от него негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с отмененият акт. Доказателства в тази насока не са представени, както правилно е посочил в обжалваният акт решаващият съд. Липсват представени писмени доказателства, включително и медицински такива, (обективиращи подобни изживявания) а от гласните такива не се установява по безспорен начин, че касаторът е претърпял неимуществените вреди за които претендира. Изводите на решаващият съд за липсата на кумулативни предпоставки за уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди се приемат изцяло от настоящата съдебна инстанция. Правилни са изводите на съда и за липса на претърпени имуществени вреди, които да са именно в причинна връзка с отмененият административен акт. Не са налице доказателства за това, че касаторът е претърпял реални имуществени вреди през процесния период и доводите на съда в тази насока, следва да бъдат изцяло споделени. Изложеното от административния съд в тази връзка се споделя напълно от настоящия съдебен състав на ВАС, поради което не е необходимо да бъде приповтаряно. С оглед липсата на всички изискуеми кумулативно-предвидени в разпоредбата чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, обоснован и законосъобразен е крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове от Думанов. При този изход на спора на ответната страна по касационната жалба на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение