Решение № 10941 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2796/2021 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.8 ДОПК вр. с чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЛИОНА" ЕООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Скобелев", 59, вх. "Г", ет.3, депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение 7236/14.12.2020 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 61 състав, постановено по адм. д. 1615 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р - 22002218006861 - 091 - 001/02.07.2019 г., издаден от Т. Герасимов - орган, възложил ревизията и от М. Братанов - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 2190/27.12.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. "ЛИОНА" ЕООД е осъдено да заплати на ответната страна 3134 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПк, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че събраните доказателства са разглеждани едностранно и в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, без да бъдат обсъдени исканията на представителя на дружеството. Вместо това съдът възприел изцяло констатациите на приходните органи. Според касатора е недопустимо откриване на производство по оспорване на частни свидетелстващи документи във фазата на съдебното оспорване, когато оспорването е направено от приходната администрация. В мотивите на съдебното решение били допуснати фактически грешки и съдът направил предположения, вместо да се позове на събраните по делото доказателства. В КЖ са конкретизирани отделните оплаквания. Касаторът моли за пререшаване на делото, отмяна на РА и присъждане разноски за две инстанции. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, представляван от директора, е оспорил жалбата с доводи, поддържани от юрк. Тодорова в съдебно заседание. Счита РА за законосъобразен акт и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта, правилността на съдебното решение и след служебна проверка, прецени КЖ като процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Доставчикът "Билдаксес" ЕООД е сключил договор и е издал на "ЛИОНА" ЕООД фактури с номера: 40...0152/27.01.2017 г., 40...0153/31.01.2017 г., 40...0168/27.02.2017 г., 40...08/08.04.2017 г., 40...0160/16.04.2017 г., 70...059/02.05.2017 г., 70...072/31.05.2017 г., 50...074:01.06.2017 г., 50...086/28.06.2017 г., 70...0105/15.07.2017 г., 070...0112/31.07.2017 г., имащи за предмет "съгласно договор" и "плащане по договор". Оспореният РА е издаден след повторна ревизия, като са изискани документи и обяснения. С протокол 1603335/24.04.2019 г. са приобщени документи, събрани по време на първоначалната ревизия. Ревизираното лице и доставчиците са депозирали договори, анекси, приемо - предавателни протоколи, нотариални актове, пълномощнорешение на общински съвет, експертна оценка, декларации, схеми за застрояванеотчети или информации. С договора от 24.04.2017 г. "ЛИОНА" ЕООД е възложило на "НИКОЛОВ - 2000" ООД, представлявано от арх. Т. Николов, да извърши проектни и процедурни работи във връзка със закупуване на УПИ. Този изпълнител е бил упълномощен за същите дейности от представителя на "Билдаксес" ЕООД. "НИКОЛОВ - 2000" не е издало фактури към "Билдаксес" ЕООД, не са депозирани и справки по обр. на чл.73 ЗДДФЛ за изплатени на арх. Николов суми по извънтрудови правоотношения. През м. август и септември 2017 г. обаче, "НИКОЛОВ - 2000" ООД е издало три фактури към "ЛИОНА" ЕООД, поради което е констатирано, че изпълнител на услугите във връзка с процесните имоти е арх. Николов, а не "Билдаксес" ЕООД. В съдебното производство са събрани становище от гл. архитект на р - н Нови Искър при СО, меморандум от 04.07.2017 г., сключен между Ю. Николов и "ЛИОНА" ЕООД, писмо на гл. архитект на р - н "Банкя", у - ние от СО - район "Нови Искър", че имотите не са общинска собственост. Допълнително са представени скици, заповеди, нотариален акт за собственост, писмо от председателя на кооперация "И." до у - ля на "Билдаксес" ЕООД. Разпитани са в качеството им на свидетели Т. Николов и В. Йосифов. Процесуалният представител на ответника е оспорил истинността на отчетите, приложени към протоколи 3 и 1, истинността на пълномощните, като е открито производство по чл.193 ГПК вр. с чл.144 АПК. Въз основа на горепосочените факти и обстоятелства, административният съд е формулирал извод за неоснователност на жалбата, т.к. не са извършени реални доставки от "Билдаксес" ЕООД. Касационната инстанция споделя мотива на първоинстанционния съд, че т.н. отчети са съставени за нуждите на оспорването - същите не са били представени при порвоначалната ревизия, не съдържат данни за подписалото ги от името на изпълнителя лице. Самите услуги са описани твърде общо и липсва водена между контрагентите кореспонденция, не става ясно какви са резултатите от преговорите, данни за резултатите от тях. Не са конкретизирани проектантските дружества с които е преговаряно и какви договорености са постигнати. Тези мотиви са относими и към документите, наименовани информация по приемо - предавателен протокол към договора от 01.03.2017 година. Не става ясно кой е оценителят на сградата в община Искър. Съдът подробно е обсъдил показанията на св. Николов и Йосифов. Николов е дал общи показания, несъдържащи конкретика касателно възложените му от П. Вакареева действия. В подкрепа на този извод е липсата на фактури, които да са издадени от "Николов - 2000" ООД към "Билдаксес" ЕООД. Първото дружество е издало фоктури към "ЛИНА" ЕООД, с чиито представител свидетелят Николов е поддържал през годините търговски взаимотношения. Свидетелят Йосифов също не е изяснил как точно Вакареева се е запознала със статута на имота и какви фактически действия е предприела в тази връзка. Липсват запитвания до съответните служби, за направени плащания на такси. Поради това административният съд обосновано е прие за доказано извършването на процесните услуги, но не от"Билдаксес" ЕООД. Правилно е открито производство по чл.193 ГПК вр. с чл.144 АПК по отношение на частните документи, като представилата ги страна не е доказала тяхната истинност. Още повече, че арх. Николов е направил уведомлението директно до "ЛИОНА" ЕООД. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на административния съд, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК, включително тези относно съставянето на предварителния договор от 20.09.2017 г. за целите на обжалването. Жалбоподателят е трябвало да докаже в случая съдържанието на предмета на договора по безспорен начин и чрез писмени доказателства, което той не е направил. Ревизионният акт е законосъобразен и обоснован и затова административният съд е отхвърлил оспорването на акта. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото и направеното искане, в полза на НАП - София трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3134 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение