Решение № 3974 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2012 г.

Решение № 3974 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), в ред. до ДВ бр. 39/2011 г. Образувано е по касационна жалба на Фахед Салах Аджадж, гражданин на Ирак, срещу решение № 15555/25.11.2011 г., постановено по адм. дело № 5038 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 142/30.03.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че съдът не е взел предвид изложените от молителя съображения и актуалната информация за обстановката в страната. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред първоинстанционния тричленен състав на Върховния административен съд е било Решение № 142/30.03.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Фахед Салах Аджадж, гражданин на Ирак. С обжалваното понастоящем решение е отхвърлена жалбата на Фахед Салах Аджадж. Прието е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. За законосъобразен е приет и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Не са представени доказателства, а и от бежанската история не се установява, наличие на някоя от причините по чл. 9 от закона, поради която лицето да е принудено да остана извън страната си по произход - заплаха за живота, сигурността или свободата му или опасност от изтезание или други форми на нечовешко унизително отнасяне. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Предвид противоречивите изявления, които чужденецът е направил, правилно е преценено, че страхът му от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, не е обоснован. Правилен е изводът, с оглед на установената бежанска история на чужденеца, че мотивите му да напусне страната са от икономически характер и с оглед на семейното му положение предвид данните, че съпругата му е в Дания. Според чл. 8, ал. 5 от ЗУБ действия на преследване, релевантни за предоставянето на бежански статут, могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Преследването като понятие означава достатъчно тежко по своето естество или повторяемост нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека (чл. 8, ал. 4 ЗУБ). В тази връзка единственото представено по делото доказателство е копие от писмо, датирано от м. септември 2011 г., изпратено до касатора, в което са отправени заплахи за живота му. Доказателствената сила на този частен документ не е достатъчна, за да се обосноват, при условията на пълно доказване, наличието на обстоятелства, представляващи предпоставки по смисъла на ЗУБ за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Писмото няма достоверна дата и подател, няма каквито и да било данни въз основа на него да са предприети някакви действия спрямо касатора, застрашаващи здравето или живота му, нито данни чужденецът да е съобщил на властите, да е потърсил помощ от тях. Обосновано е прието от съда, че Фахед Салах Аджадж не е бил обект и за него не се установява риск за някое от следните посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. При постановяването както на съдебното решение, така и на административния акт, е изпълнено посоченото в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ задължение за преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му по произход. Представената справка с вх. № 1911/26.05.2010 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, потвърждава направените изводи в административния акт, които са споделени и от съда. От цитираната справка става ясно, че положението в страната е сравнително стабилно, нужда от закрила имат лица, попадащи в изброени рискови групи, сред които лица не попада касаторът. Цитираната информация относно обстановката в Ирак, потвърждава направените изводи в съдебното решение, че по отношение на иракския гражданин не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Не е установено наличие на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията и града /Басра/, от който идва касатора, поради което даденото тълкувани и разрешения в решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности (голям състав) по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., се явява неприложимо. В горния смисъл са и изводите на тричленния състав на ВАС. Обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,