Решение № 4952 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2016 г.

Решение № 4952 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Христо Иванов Христов от с. Правешка Лакавица община Правец, за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 10697 от 14.10.2015 г., постановено по адм. д. № 5651/2015 г. по описа на Върховния административен съд. В молбата се излагат съображения, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. Към молбата са представени две писмени доказателства . Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание, молителят лично и чрез адв. Якимов, поддържа искането. Ответникът по искането за отмяна - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - с писмен отговор, чрез юрк. М. Панчева, изразява становище за неоснователност на молбата. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, ВАС е отменил решение № 254 от 23.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1098/2014 г. по описа на Административен съд София-област и вместо него е отхвърлил жалбата на Христо Иванов Христов срещу Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1980 от 12.08.2014 г. на директора на ДФ "Земеделие" за отказ за изплащане на субсидия по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярката за плащания на земеделски стопани за природно ограничения в планинските райони (НР1). Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Възможността за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК има за цел да защити страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. За обосноваване на твърдението си за наличие на ново обстоятелство от съществено значение за делото молителят твърди, че не му е съобщена заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на МЗХ, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", издадена преди оспореното от него Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1980 от 12.08.2014 г. на директора на ДФ "Земеделие. Това обаче, дори да е така, а то не е, не представлява факт, които при решаване на делото не е могъл да бъде известен на страната, тъй като е бил обсъждан по съществото на спора, което се признава и в настоящата молба. Отделно от това, разсъжденията, основани на направената съпоставка с получаването на последващо уведомително писмо изх. № 01-222-6500/02.11.2015 г. на ДФ "Земеделие", неотносимо към спора, не води до извод, различен от посочения по-горе. За обосноваване на твърдението си за наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, молителят сочи Протокол № SFO-26-МР-5734/25.08.2013 г. на извършена теренна проверка. Видно от датата на съставянето му, това доказателство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1-ва АПК, т. к. е създадено преди приключване на делото в касационната му фаза (14.10.2015 г.), освен че е и приобщено към доказателствения материал по делото пред АССО-л. 97 от делото. Т. е. то не представлява ново доказателство от съществено значение за решаване на делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. Отделно от това, в тежест на молителя е процесуалното задължение да попълни доказателствения материал по делото с всички доказателства, които е считал, че са в подкрепа на претенцията му, както и да се запознае с представените по делото доказателства. Отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства, още по-малко при пропуск да се запознае с доказателствата, представени по делото. Аналогични съображения се налагат и по отношение приложената към настоящата молба жалба на Христо Иванов Христов от 07.02.2014 г., подадена в МЗХ. Като документ, изходящ от молителя, впрочем съставен далеч преди издаване на оспореното писмо и приложен по делото, няма как да бъде ново писмено доказателство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. От трета страна, доводите на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. Най-после, и по аргумент от чл. 237, ал. 1 АПК, предмет на отмяна по този ред не може да бъде индивидуалния административен акт, а именно заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на МЗХ, а само влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е основателно и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, посл. изм. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г., издадена от Висшия адвокатски съвет, в размер на 300 лв. за защита пред ВАС, което да се заплати от молителя. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия