Решение № 5798 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2020 г.

Решение № 5798 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрисконсулт Илиева, срещу Решение № 256 от 10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 375/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-02002018000508-091-001/25.06.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № 197/07.09.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта му с която на Н. Й., [населено място], са установени публични задължения "за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г.; ДДС за периода 01.03.2015 г. – 30.04.2017 г.; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г.; ЗО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г., в общ размер на 68 813, 94 лева", и Дирекция "ОДОП" е осъдена да заплати разноски по делото. Решението се оспорва вкл. и в частта с която са присъдени разноски в полза на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас.

В касационната жалба се поддържа твърдението, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В обобщение може да се посочи, че се счита, че съдът неправилно е приел, че в случая липсват данни за укрити приходи, съответно не са доказани предпоставките за облагане по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди, че съдът неправилно е ценил доказателствата, конкретно представените на електронен носител от "Еконт експрес"ООД /таблиците във формат EXCEL, които документи са подписан и с електронен подпис, и снимки на РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, част от които представени и на хартиен носител в заверен вид/, които според касатора отговарят на дефиницията за "електронен документ", както и че неправилно същите са изключени от доказателствения материл по делото, доколкото оригиналите им не са намират в Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас, а в трето лице, вкл. и в случая не били на лице предпоставките на чл. 161 от ГПК, които именно документи категорично доказват, че ревизираното лице не е декларирало всички извършени доставки, както и установяват изпълнение на фактическия състав за задължителна регистрация по ЗДДС. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е взел в предвид факта, че именно лицето в дадените в хода на ревизията и пред ответника писмени обяснения, с приложени към тях доказателства, и в подадените декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка една от процесните години е декларирало размерът на получените приходи от продажби чрез "Еконт Експрес"ООД и те са точно в размерите, установени в хода на ревизията. По идентичен начин се счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е игнорирал и обстоятелството, че лицето, след като е било задължено по реда на чл. 176 от ГПК не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини и не е отговорило на поставените му въпроси, поради което и е следва да бъдат приложени последиците на чл. 176, ал. 3 от ГПК. Не на последно място за неправилен се счита и изводът на съда, че полученият от лицето доход по представените в оригинал 187 бр. документи за изплатени суми по наложените платени, подлежи на облагане съгласно Глава пета, Раздел Трети "Доходи от друга стопанска дейност" от ЗДДФЛ, с аргумента, че се касае до търговска дейност, извършвана без регистрация като едноличен търговец, като данъчната основа за облагане доходите от същата се формира по правилата на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ и подлежат на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Иска отмяна на решението в атакуваните му части. Настоява, че разноските пред първата инстанци са неправилно определени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Н. Й., [населено място], чрез адв. Димов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира заплащане на разноски по делото.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за основателна.

Предмет на съдебен контрол пред състава на Административен съд – Сливен е бил РА № Р-02002018000508-091-001/25.06.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, в частта му потвърдена с Решение № 197/07.09.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с която на Н. Й., [населено място], са установени публични задължения, както следва:

1. За данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014 г. в размер на 1 996, 72 лева, ведно с лихва за забава в размер на 639, ЗЗ лева; за 2015 г. в размер на 6 406, 86 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1 399, 06 лева; за 2016 г. в размер на 1627, 67 лева, ведно с лихва за забава в размер на 190, 36 лева и за 2017 г. в размер на 1 050, 29 лева и лихва за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 16, 34 лева;

1. За данък добавена стойност за внасяне в размер общо на 28 691, ЗЗ лева, за данъчни периоди от 01.03.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер общо на 7 003, 26 лева;

1. За вноски за ДОО в качеството на самоосигуряващо се лице, както следва: за 2014 г. в размера на 2 296, 32 лева и лихва за забава в размер на 783, 02 лева; за 2015 г. в размер на 3 993, 60 лева и лихва за забава в размер на 917, 48 лева; за 2016 г. в размер на 1 871, 90 лева и лихва за забава в размер на 280, 93 лева и за 2017 г. в размер на 1 320, 04 лева и лихва за забава в размер на 80, 36 лева;

1. За вноски за ДЗПО – УПФ в качеството на самоосигуряващо се лице, както следва: за 2014 г. в размер на 1 170 лева и лихва 305, 81 лева; за 2015 г. в размер на 1 560 лева и лихва 358, 51 лева; за 2016 г. в размер на 731, 21 лева и лихва 109, 74 лева и за 2017 г. в размер на 478, 28 лева и лихв 29, 12 лева и

1. За вноски за ЗО в качеството на самоосигуряващо се лице, както следва: за 2014 г. в размер на 1 435, 20 лева и лихва 489, 27 лева; за 2015 г. в размер на 2 496 лева и лихва 573, 55 лева; за 2016 г. в размер на 1 169, 93 лева и лихва в размер на 175, 59 лева и за 2017 г. в размер на 765, 24 лева и лихва в размер на 46, 58 лева.

С постановеното по делото Решение съставът на Админстративен съд – Сливен /като тук се констатира непрецизност на диспозитива/ е приел оспорването за частично основателно и е отменил процесният РА в следните негови части:

1. За данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ /изцяло за главниците и лихвите за данъчни периоди 2014 г. 2015 г. и 2017 г. и частично за данъчен период 2016 г. /, както следва: за 2014 г. в размер на 1 996, 72 лева, ведно с лихва за забава в размер на 639, ЗЗ лева; за 2015 г. в размер на 6 406, 86 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1 399, 06 лева; за 2016 г. за разликата от 386 лева до пълния установен размер на задължението от 1627, 67 лева, както и в частта за лихвите за разликата от 58, 89 лева до пълния установен размер на акцесорното задължение 190, 36 лева и за 2017 г. в размер на 1 050, 29 лева и лихва за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 16, 34 лева;

1. За данък добавена стойност за внасяне в размер общо на 28 691, ЗЗ лева, за данъчни периоди от 01.03.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със съответните лихви в размер общо на 7 003, 26 лева /или РА е отменен изцяло в тази му част/;

1. За вноски за ДОО в качеството на самоосигуряващо се лице /изцяло за главниците и лихвите за 2014 г. и 2015 г. и частично за 2016 г. и 2017/, както следва: за 2014 г. в размера на 2 296, 32 лева и лихва за забава в размер на 783, 02 лена; за 2015 г. в размер на 3 993, 60 лева и лихва за забава в размер на 917, 48 лева; за 2016 г. за разликата от 666, 05 лева до пълния установен размер от 1 871, 90 лева и лихвите за разликата от 123, 35 лева до пълния установен размер от 280, 93 лева и за 2017 г. за разликата от 761, 76 лева до пълния размер на установеното задължение от 1 320, 04 лева и лихвите за разликата от 66, 66 лева до пълния установен размер на акцесорното задължение от 80, 36 лева;

1. За вноски за ДЗПО – УПФ в качеството на самоосигуряващо се лице /изцяло за главниците и лихвите за 2014 г. и 2015 г. и частично за 2016 г. и 2017 г. /, както следва: за 2014 г. в размер на 1 170 лева и лихва 305, 81 лева; за 2015 г. в размер на 1 560 лева и лихва 358, 51 лева; за 2016 г. за разликата от 260, 17 лева до пълния установен размер на задължението от 731, 21 лева и лихвите за разликата от 48, 15 лева до пълния установен размер на акцесорното задължение от 109, 74 лева и за 2017 г. за разликата от 276 лева до пълния установен размер на задължението от 478, 28 лева и лихвите за разликата от 24, 16 лева до пълния установен размер на акцесорното задължение от 29, 12 лева и

1. За вноски за ЗО в качеството на самоосигуряващо се лице /изцяло за главниците и лихвите за 2014 г. и 2015 г. и частично за 2016 г. и 2017 г. /, както следва: за 2014 г. в размер на 1 435, 20 лева и лихва 489, 27 лева; за 2015 г. в размер на 2 496 лева и лихва 573, 55 лева; за 2016 г. за разликата от 386 лева до пълния установен размер на задължението от 1 169, 93 лева и лихвата за разликата от 58, 89 лева до пълния установен размер на задължението от 175, 59 лева и за 2017 г. за разликата от 441, 60 лева до пълния установен размер на задължението от 765, 24 лева и лихвата за разликата от 38, 64 лева до пълния установен размер на акцесорното задължение от 46, 58 лева.

В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. Предвид липсата на касационна жалба, подадена от Н. Й., в частта с която е отхвърлена жалбата съдебният акт /съответно РА/ е влязъл в сила и не е предмет на съдебен контрол.

Съобразно така постановения резултат е разрешен и въпросът за дължимите разноски.

За да постанови решението в оспорените му пред касационната инстанция части, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Прието е за установено /въз основа на доказателствата събрани в предходната спрямо ревизионното производство ПУФО, надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство, както и въз оснава на доказателствата събрани в хода на самата ревизия/, че през ревизирания период, физическото лице, чрез куриерска фирма "Еконт Експрес"ООД е изпращала пратки на различни физически лица, за поръчани от тях по интернет стоки облекла, части, козметика, бижута и др. /, които са заплащани от клиентите чрез наложен платежи, вкл. и пощенски записи.

От "Еконт експрес" ООД, дружество предоставящо куриерски услуги, са изискани и представени договор с ревизираното лице, писмени обяснения, ZIP-файл със снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка post_rko, съдържаща 1 499 записа – снимки на разходни касови ордери /РК0/, и парични преводи – папка post_dc, съдържаща 6 479 записа – снимки на разписка за доставка на пощенска пратка/паричен запис. От анализа на същите е установено, че всеки един от казаните документи съдържа информация за изплатените суми съответно по наложените платежи и пощенските записи; дата и изплатил сумата /трите имена на служителя на "Еконт Експрес"ООД/; получател /Н. Й./; адрес; пратка номер от дата и направление; съответно подател по списък на пощенските записи; сума и изписани собственоръчно три имена и подпис за получил. На технически носител са представени файлове с информация в табличен вид за извършени куриерски и пощенски услуги за Н. Й. за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2017 г., както и информация за суми, събрани от и в полза на ревизираното лице от наложен платеж и парични преводи. Посочено е, че файловете съдържат данни за всички куриерски пратки и събрани суми в полза на ревизираното лице.

Въз основа на сторения анализа на представените от "Еконт експрес" ООД доказателства за получени куриерски и пощенски пратки от ревизираното лице приходните органи са приели, че за 2012 г. и 2013 г. са на лице инцидентни продажби на стоки, осъществени от ревизираното лице, но за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са налице много на брой и регулярни продажби на стоки, вкл. е установено и че Н. Й. регулярно е закупувала такива стоки, които е препродавала с цел печалб, която дейност е дефинирана като търговска по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон /Т3/ и за която физическото лице е следвало да води счетоводство, което не е било сторено. Установено е и че през месец Февруари 2015 г. Й. е достигнала облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, което не е сторено, както и че не е подала за процесните данъчни периоди нито СД по ЗДДС, нито ГДД по чл. 50 от ЗКПО за получени доходи от извършената от нея стопанска дейност без регистрация по ТЗ, не са внасяни и дължимите /било то авансови, било годишни изравнителни/ вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Прието е, че са на лице предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК – а именно тези на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.

На ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, съответно от Й. са представени, изисканите й в хода на ревизията декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в които данъчния субект е декларирал за всяка една от процесните години както приходи от "продажби на стоки чрез еконт" – съответно в размер на 34 940 лева за 2014 г., в размер на 132 075 лева за 2015 г., в размер на 59 549 лева за 2016 г. и в размер на 23 919 лева за 2017 г. /на отделен ред са декларирани суми посочени като "дарение от родители в брой"/ така и сторените разходи /"покупка на стоки чрез еконт" и "покупка на стоки от Димитровград"/ – съответно в размер обща на 12 000 лева за 2017 г., на 65 213 лева за 2016 г., на 65 000 лева за 2015 г. и 17 000 лева за 2014 г.

Също така в хода на ревизията от данъчно задълженото лице са изискани по реда на чл. 53 от ДОПК, респ. и дадени писмени обяснения от задължено лице от 17.04.2018 г. и 03.05.2018 г., съобразно които ревизираният субект е декларирал, че е извършвала продажби на стоки чрез интернет платформи, които стоки са закупувани чрез интернет или от "реални магазини", като приходите и разходите от тази дейност се съдържат в приложените файлове от куриерската фирма, самото заплащане се извършва чрез наложен платеж и пощенски парични преводи, които приходи не са били отчетени.

Органите по приходите на база анализираните данни от електронните таблици, предоставени от "Еконт Експрес"ООД, са установили данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, формирали осигурителен доход за определяне дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, съответно са възприели и извършени облагаеми доставки и достигнат облагаем оборот за регистрация по ЗДДС м. Февруари 2015 г., което не е сторено от ревизираното лице, поради което и на основание чл. 102 от ЗДДС са определени и задълженията за ДДС за всеки един от данъчните периоди до момента, в който са отпаднали основанията за задължителна регистрация.

РА е бил частично отменен относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и за вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в хода на административното му обжалване, след като ответникът е приел, че следва да бъдат релевирани не само установените приходи, но и съпоставимите им разходи, за което е изискано обяснение от данъчно-задълженото лице, съответно такова е дадено, с което са потвърдени посочените в Декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК данни.

От своя страна, за да отмени в посочените му части РА, съдът е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се доказва наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и принципно изводите на органите по приходите за извършени и неотчетени от ревизираното лице продажби на стоки по интернет, съответно реализирани доходи, но не във възприетите от органите по приходите размери.

Възприел е, че след като по реда на чл. 183 от ГПК ответникът е бил задължен да представи оригиналите /а не само заверени копия/ от самите платежни документи, предоставени от "Еконт Експрес"ООД като снимки на технически носител /всички те надлежно оспорени относно тяхното авторство по реда на чл. 193 от ГПК/, и те не са били ангажирани в пълния им обем, то всички останали /извън представените 187 броя оригинали на РКО и разписка за доставка на пощенска пратка/паричен превод/ следва да бъдат изключени от доказателствения материл по делото.

При това положение е приел, че са налични годни и относими доказателства в подкрепа на тезата на органите по приходите единствено и само касателно приетите в оргинал 187 броя платежни документа, чието авторство, т. е. получаването на сумите по които от Й. е безспорно установено, но данните от тях не установят достигане на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, респ. дължимост на определените помесечни задължения за данък добавена стойност, съответно установяват по-малък размер на дължимия пряк данък, който според съдът от друга страна следва да бъде определен върху данъчна основа формирана по реда на Глава Пета, раздел Трети "Доходи от друга стопанска дейност" от ЗДДФЛ, както и по-малък размер на задължителните осигурителни вноски, в която насока е кредитирал изцяло приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ.

Възприето е в тази връзка че изводите за укрити приходи във възприетите размери не могат да се базират само на анализ на данните, представени в табличен вид и като снимков материал от "Еконт експрес" ООД, като същите не са електронен документ и не може да се приеме за вярна отразената в тях информация. Допълнително, представените като снимка и находящи се на диск РКО и парични преводи не установяват съществени елементи от доставките – предмет, стойност и условия и само въз основа на тях не може да се приеме, че се касае за плащания по направени доставки, които да формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС. Така мотивиран съдът е отменил частично обжалвания РА, както бе посочено по-горе.

Решенито в оспорените му части, с които е постановена отмяна на РА в посочените по-горе части и е осъден ответникът за разноски, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

Принципно правилно е възприето от състава на Административния съд, че фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трето лице "Еконт експрес" ООД, както в табличния им обобщен вид, в съвкупната им преценка с първичните доказателства – платежни документи /РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис/, но приложени на технически носител.

Правилно все в тази връзка Съдът по повод оспорване автентичността на подписите, положени за получател от името на Н. Й. във въпросните платежни документи по реда на чл. 193 от ГПК и във връзка с искане на ревизираното лице, е изискал по реда на чл. 183 ГПК да бъдат представени под формата на писмен документ в оригинал посочените писмени доказателства /РКО и разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис/, което носещата доказателствена тежест приходна администрация не е направила, респ. е открил производство по смисъла на чл. 193 от ГПК и е разпределил доказателствената тежест в процеса..

В отговор на отправеното по реда на чл. 192 ГПК искане, "Еконт експрес" ООД е представил в оригинал част от изисканите му документи /въпросите 187 броя такива/, като за останалите е посочило, че не могат да бъдат представени тъй като са били унищожени.

При това положени и в унисон с правилото на чл. 183 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът е е следвало да ги изключил от доказателствения материал, което разбира се не е сторено с нарочен акт, но е възприето в мотивите на решението.

Верен в тази връзка е и изводът на съда, че непредставянето на оригиналните писмени документи възпрепятства оспорващата страна да оспори истинността им и по този начин да реализира защитата си. Невъзможността за извършване на проверка на истинността на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи по спора.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно приложението на чл. 183 от ГПК – съгласно трайната съдебна практика във всеки един момент от делото страната, представила заверен препис от документ, при поискване е длъжна да представи оригинала му, независимо от това дали са намира в нейно притежание или е в трето лице, като последицата от непредставянето му и в двата случая е една и съща – изключването му от доказателствения материал по делото. Неоснователно се извеждат доводи от новелата на чл. 161 от ГПК, която правна норма не е приложима в конкретния случай, а и първоинстанционният съд не е изградил своите фактически и правни изводи въз основа на прилагането й.

От друга страна обаче, неправилен по същество е изводът на съда, че при това положение по делото не са налице други годни и относими доказателства, отразяващи твърденията на данъчните органи, в която насока са и основните възражения в касационната жалба.

Безспорно обект на облагане с ДДС в случая е доставката, а по ЗДДФЛ – реализирания доход/печалбата. Затова при решаването на спора по ЗДДС въведеният с твърдение на ответника предмет на доказване е осъществяването на доставката от ревизираното лице. По ЗДДФЛ спорен е фактът на получаване от ревизираното лице на приходи от продажби, които не са декларирани.

В тази връзка приетите от съда /като част от административната преписка/, а и в последствие в съдебната фаза, дискове, съставляват веществени доказателствени средства, съдържащи електронни документи /сочените от съда "екселски" таблици, като в хода на съдебния процес те са представени и подписани с класифициран електронен подпис/, за които е на лице фикцията по чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ за спазване на писмената форма при съставянето на електронен документ. След като към данните, представляващи електронни изявления е добавен електронен подпис /вж. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014/ авторството на електронното изявление е установено.

Обратно на приетото от първостепенния съд веществените доказателствени средства не са негодни. Те са допустими /вж. чл. 71 ДОПК, както и чл. 184 ГПК/, относими и необходими. Събирането им в извънсъдебната фаза на производството е осъществено по реда на чл. 37, ал. 5 ДОПК чрез изискване на сведения от лица, които не са субект в административния процес. От разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ДОПК не следва дисквалифицирането като доказателствено средство на техническите носители на информация, а се разширява кръга на информационните източници с допускането на разпечатки от такива носители като писмени доказателства /така е озаглавен раздел II от гл. VIII на ДОПК/. Представянето на данните на електронен носител не е в противоречие и с правилото на чл. 184 ГПК. Изготвянето на разпечатка е правна възможност.

Принципно верни и в унисон с формиралата се съдебна практика на ВАС биха били и изводите на съда за недоказване на юридическите факти, пораждащи установените с РА задължения за данъци, ако основното доказателствено средство за установяването им бе единствено и само този, изходящ от трети за административния процес лица електронен документ, макар и предоставен на съда, подписан с електронен подпис. Верни са съжденията, че се касае до производен от първични писмени доказателства /товарителници, РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис/, които в случая обаче, като непредставени в оригинал в по-голямата си част са изключени от доказателствения материал по делото по реда на чл. 183 от ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК.

Всъщност услугата наложен платеж се изразява в доставяне на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума /вж. § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги/.

В конкретиката на казуса обаче, изводите на органите по приходите не почиват единствено и само на посочените първични доказателствени средства и производния им такъв електронен документ, а също така и на изричните обяснения на ревизираното лице, дадени по реда на чл. 53 от ДОПК в хода на ревизията и собственоръчно подписаните и подадени Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК от същото това ревизирано лице.

И обясненията по чл. 53 от ДОПК, и Декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК са допустими доказателствени средства, чието авторство не е било оспорено от лицето в хода на съдебния процес, които документи в случая на практика съдържат извънсъдебно признание сторено от Н. Й. относно осъществените от нея облагаеми доставки и реализирани приходи и то точно в посочените от органите по приходите размери и то съобразно именно данните от предоставените обобщени справки от "Еконт Експрес"ООД.

При това положение и след като удостоверяват неизгодни за автора им факти, така посочените документи, макар и частни такива следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила, относно установените обстоятелства за реализираните облагаеми доставки, респ. размерът на приходите от същите /разходите също са зачетени от ответника именно по данните от същите доказателствени средства/.

Тази преценка не се разколебава и от останалия събран по делото доказателствен материал – свидетелските показания изцяло потвърждават тезата на приходната администрация за изпратени куриерски пратки /стоки с получател трети лица, клиенти на ревизирания субект, както междувпрочем това е потвърдено от част от същите съобразно извършени насрещни проверки в хода на ревизията/ и получени суми по наложени платежи и парични пощенски преводи чрез "Еконт Експрес"ООД от страна на Н. Й.

Не на последно място тези факти се установяват и посредством прилагане разпоредбата на чл. 176, ал. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДОПК, като първоинстанционният съд, след като по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК е задължил страната да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на писмено поставените й въпроси /конкретни и ясни/ от страна на ответника, при надлежно връчена на адресата обективиращата ги молба и изрично разяснени правни последици от неявяването без уважителни причини, е бил длъжен да приеме за доказани фактите, за които страната не се явила в открито съдебно заседание, за да отговори на поставените й въпроси /в случая е ирелевантно, че са представени писмени обяснения/, а именно – че 1. Н. Й. е извършвала продажби на стоки чрез "Еконт Експрес"ООД за периода 2014 г. – 2017 г. /която принципно не е и било спорно, а и е установено в хода на процеса, вкл. и при съобразяване влезлите в сила части на съдебния акт/; 2. Че Н. Й. е получила суми по наложени платежи от "Еконт Експрес"ООД през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и те отговарят на сумите, посочени в табличен вид в справката от "Еконт Експрес"ООД, представена в хода на ревизията; 3. Че поддържа обясненията, дадени пред Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас, за търговия на стоки чрез куриерска фирма с надценка 50 %.

Или при положение, че оригиналите на носещите подпис за получател първични доказателствени средства, на които се позовават органите по приходите, са били унищожен не по тяхна вина и по независещи от тях причини, поради което са приложени последиците на чл. 183, ал. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, то съгласно и правилата на ГПК и трайната съдебна практика, това обстоятелство не лишава страната, напротив предоставя й възможността с всички допустими доказателства и доказателствени средства /вкл. и свидетелски показания, виж. чл. 165, ал. 1 от ГПК/ да установи фактите на които обосновава тезата си, а именно че процесните наложени платежи, респ. пощенски парични преводи са получени именно от Н. Й., във връка с осъществени от нея доставки на стоки на територията на страната, облагаеми такива по смисъла на ЗДДС, формиращи оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, респ. получени доходи от търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, върху данъчна основа формирана по правилата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, респ във връзка с който се дължат и вноските за ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗО.

С тази доказателствена тежест касационната инстанция счита, че органите по приходите са се справили, съобразно изложеното по горе – данните от приложения електронен документ, се подкрепят изцяло от извънсъдебното и важащо срещу своя издател признание, от дадените свидетелски показания, а и се възприеха за установени от състава на съда при прилагане правилото на чл. 176, ал. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Или основателно е оплакването на касатора, че от събраните по делото доказателства се установява, че задълженото лице е получател на сумите по наложените платежи, във връзка с извършените от него продажби на стоки чрез "Еконт Експрес"ООД.

Или при доказателствена тежест за органите по приходите същите установиха в условията на пълно доказателствен, че ревизираното лице е било подател и е получил сумите по платежи, че стоките, които куриерът е доставил, са предмет на облагаеми доставки, за които не е начислен ДДС и от които да не е отчетен приход, та укритият приход да е основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

В този порядък от представените от "Еконт Експрес" ООД доказателства, дадените писмени обяснения по реда на чл. 53 от ДОПК и Декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, от свидетелските показания и след прилагане нормата на чл. 176, ал. 3 от ДОПК се установява, че през месец февруари 2015 г., ревизираното лице е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, като съобразно правилото на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, което не е било сторено, порад което и с РА правилно при прилагане разпоредбата на чл. 102 от ЗДДС /в приложимата му редакция/ е начислен ДДС за отчетни периоди от 01.03.2015 г. до 31.10.2017 г., включително в общ размер на 28 691, ЗЗ лева, ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер общо на 7 003, 26 лева.

Относно задълженията по ЗДДФЛ неправилно първоинстанционният съд обратно на ревизиращите органи е приел, че са налице неотчетени приходи от продажби на стоки, единствено и само по представените в оригинал 187 броя РКО и разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, напротив – съобразно изложеното по-горе на лице са неотчетени приходи съобразно представените данни от куриерската фирма в пълния им възприет в хода на ревизията размер /съпоставимите разходите не са спорни и те са във възприетият от Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас, размери, междувпрочем декларирани от самото данъчно задължено лице/. Отделно от това неправилно съдът е възприел становището на вещото лице, че в случая се касае до доходи от друга стопанска дейност по смисъла на Глава Пета, Раздел Трети от ЗДДФЛ, като изцяло обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е определянето от приходните органи на данъчната основа за облагане за неотчетените приходи, от дейност търговска по своя характер, макар и осъществявана без регистрация като едноличен търговец по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като съответно са взети предвид и разходите и са приспаднати на основание чл. 28 ЗДДФЛ и дължимите осигурителни вноски, въз основа на което правилно е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, за всеки един от процесните данъчни периоди.

Съответно следва да се приеме относно установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО че правилно приходните органи са приели, че след като извършените доставки, по които ревизираното лице е получило приходи, са във връзка с икономическа му дейност, търговска по своя характер, макар и осъществявана без регистрация като едноличен търговец, са дължими и определените за внасяне вноски. Предвид правилно определената данъчна основа за облагане на посочените по-горе данъчни задължения, то и тези вноски са правилно установени в хода на ревизията.

Като е достигнал до други правни изводи съставът на Административен съд - Сливен е постановил неправилно решение в частта му предмет на касационен контрол, досежно постановената отмяна на РА в посочените му части, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта му за разноските, присъдени в полза на Н. Й.

Доколкото спорът в тази му част е разрешен от фактическа и правна страна следва касационната инстанция да постанови акт по съществото на спора, с който се отхвърли жалбата против процесния РА и в тези му части.

При този изход на спора и своевременното искане на ответника за присъждане на сторените в процеса разноски на основание чл. 161, ал. 1 изр. 2 и 3 от ДОПК Н. Й. следва да бъде осъдена да заплати на Националната агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанция, изчислено по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размени на адвокатските възнаграждения /съобразно приложимата към момента на приключване на съдебно дирене редакция/, съобразно конкретния материален интерес на спора пред касационната инстанция, или в общ размер на 5 188, 84 лева, както и да бъде осъдена да заплати и сторените разноски под формата на заплатена ДТ за касационен контрол в размер на 550, 51 лева и разноски в размер на 465 лева /за заплатен депозит за вещо лице и разпит на свидетели пред първата инстанция, съразмерно на същия материален интерес/, или общо на Националната агенция за приходите се държат разноски в размер на 6 204, 35 лева.

На последно място настоящият състав намира, че изложените в касационната жалба доводи относно неправилността на присъдените в полза на приходната администрация разноски, съразмерно на отхвърлената част на жалбата /в която част съдебния акт е влязъл в сила/, по своята същност представляват искане за изменение на решението на АС - Сливен в тази частта му за разноските. По аргумент от чл. 248 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК родово компетентен по него е съдът, който е постановил решението, чието изменение се иска – АС - Сливен. Поради това и на основание чл. 135, ал. 2 АПК релевираното искане следва да му се изпрати по компетентност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение: