Решение № 1016 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2011 г.

Решение № 1016 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция", Петрич, против решение № 30 от 14.01.2011 г., постановено по адм. дело № 868/2010 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Костадин Иванов Ампов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Доводите на ответника по касация за недопустимост на жалбата, са неоснователни. Касационната жалба е подадена от процесуалния представител на органа, издал административния акт, т. е от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград е отменил заповед № 348/15.09.2010 г. на началника на РУП Петрич, с която на Костадин Иванов Ампов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Правилника за приложението му и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в административния акт е посочено: "На 20.07.2010 г. около 19.15. ч. на мобилния телефон на Ампов се е обадил полицай Гунчев с молба да бъде спрян конкретен автомобил. Жалбоподателят съвместно с полицай Джумалиев по предварително изготвен график са били на УП - ул. "Цар Борис III" на изхода за София и посоченият автомобил бил спрян без видимо нарушение на Закона за движение по пътищата, като е извършена проверка. Пътничката, която се е возила на задната седалка започнала да се държи непристойно с полицейските служители, което ги провокирало да съставят акт за установяване на административно нарушение за непоставен обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван. При спирането и извършването на проверката на автомобила и пътниците двамата служители са действали съгласно установените норми и правила, като са се представили и са предоставили при поискване и служебните си номера. Докато полицай Ампов е проверявал автомобила полицай Джумалиев е бил до него, така както изискват нормативните документи и тактически действия при проверка на МПС. С горните си действия полицай Костадин Иванов Ампов е извършил нарушение на служебната дисциплина - спиране на МПС, без видимо нарушение на Закона за движението по пътищата." Като правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени чл. 224, ал. 2, т. 1 вр. чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 226, ал. 1, т. 5 и 2 от ППЗМВР. При така изложените фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, законосъобразно съдът е направил извод, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР регламентира, че дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, нормата на чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР определя вида на наложеното наказание. От фактическите основания за издаване на оспорената заповед не става ясно кои законови или подзаконови норми или кои заповеди или разпореждания и на кого не са изпълнени от държавния служител с действията си по спиране и проверяване на МПС. Съгласно правилото на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Фактическите основания в административния акт, обосноваващи наличието на посочената хипотеза не са изложени. Такива не се съдържат и в изготвената справка по повод наредената проверка. Нарушението във формата е съществено, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя. Фактическите основания, послужили за издаване на заповедта, подлежат на доказване в съдебното производство, поради което същите следва да установяват конкретно нарушение, което да бъде съответно на цитираните в акта правни норми. Законосъобразен е изводът на съда, че е налице противоречие в изложените в заповедта фактически основания за издаването й. От една страна административният орган е приел, че при проверката на автомобила и лицата в него жалбоподателят е действал законосъобразно, а от друга страна, че е действал неправомерно като е спрял автомобила без видимо нарушение на Закона за движението по пътищата, без да е посочил на коя правна норма противоречи поведението на служителя. Правилно съдът е приел, че е недопустимо мотивите на акта да бъдат допълвани едва в съдебно заседание, когато процесуалния представител на административния орган е посочил, че е нарушена нормата на чл. 137 от Инструкция № Iз-2295/08.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност на МВР. Допълването на фактическите и правни основания за издаване на заповедта в съдебно заседание, не могат да заменят липсата на мотиви в същата. Предназначението на формата на акта е да установи, че посочените и описани, в съответствие с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, в заповедта дисциплинарни нарушения, действително са извършени. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е обвързан с фактическите и правни основания, изложени в него и в останалите съпроводителни документи, които могат да го допълнят. Нови фактически и правни основания за издаване на акта не могат да се въвеждат едва в съдебното производство по оспорване на същия. Ето защо позоваването на касатора на нарушени правила от Инструкцията е неоснователно. Доводът на касатора, че съдът не е обсъдил силата и значението на инструкцията и не е приел, че е налице нарушение на правила и норми на същата, е неоснователен. Напротив съдът е посочил, че в нормата на чл. 137 от инструкцията изчерпателно са изброени случаите при наличието, на които за служителя съществува императивно задължение да спира водачите за проверка, но това в никакъв случай не означава, че при наличие на други, извън изброените в нормата хипотези служителят няма право да спира МПС за проверка. Съгласно чл. 165, ал. 2 от Закона за движение по пътищата при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, като нормата е безусловна. Да се приеме обратното означава да се обезсмисли контролната функция на службите по контрола. Следователно изводът на съда, че посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение, изразяващо се в спиране на МПС без видимо нарушение на Закона за движението по пътищата, не осъществява състав на дисциплинарно нарушение и не е основание за налагане на дисциплинарно наказание, е законосъобразен. Освен това по делото е установено, че при извършената проверка е установено административно нарушение, за което е съставен акт и впоследствие е издадено наказателно постановление, с което е реализирана и целта на закона - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата (чл. 1, ал. 2 от Закона за движението по пътищата). Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при липса на фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, при което е нарушена разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Неоснователен е доводът на касатора, че в заповедта коректно е записан текста на нарушената норма, поради което непосочването на цифровото й обозначение не е основание за отмяна на административния акт. В заповедта са цитирани правни норми, които не отговарят на изложените фактически основания за издаването й, а посоченото нарушение не е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на закона по изложените по-горе съображения. Фактът, че спреният автомобил е бил служебен - собственост на изпълнителна агенция, по никакъв начин не се отразява върху законосъобразността на извършените от жалбоподателя действия. Съгласно нормата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата определените служби контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни при проверка да се обозначат ясно, осигурявайки необходимата видимост. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че служебният автомобил на изпълнителната агенция е със специален режим на движение. Посочените пороци на административния акт, а именно постановяването му в противоречие с предписаната от закона форма и с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР са достатъчно основание за отмяна на същия, поради което като е отменил заповедта първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Решението е обосновано. При постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и м противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. На тази база е и заключението, че жалбоподателят не е извършил дисциплинарно нарушение и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал относимите по спора доказателства и правилно е отказал събирането на доказателствата, посочени от касатора, тъй като същите са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Обстоятелството дали жалбоподателят е разговарял с полицай Гунчев е неотносимо към спора, тъй като вмененото дисциплинарно нарушение на първия е спиране на МПС, без да са налице видими нарушения на закона. С оставянето без уважение искането на процесуалния представител на административния орган, да се задължи жалбоподателя да се яви лично и да даде обяснения за обстоятелствата по делото, съдът не допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като целените за установяване по този ред факти следва да бъдат доказани от издателя на акта съгласно императивното правило на чл. 170, ал. 1 от АПК с допустимите за това доказателства. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., но не е налице отбелязване същото да е заплатено, поради което разноски не са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,