Решение № 12619 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2032/2024 г.
ВАСПето отделение21.11.2024 г.докладчик Елка Атанасова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 146 от 05.01.2024 г., постановено по адм. д. 8454/2021 г. от Административен съд София - град и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 146/05.01.2024 г., постановено по адм. д. 8454/2021 г. по описа на Административен съд София град.. Решението се обжалва с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на Административен съд София - град и вместо него да бъде постановено друго, по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Веджитейбълс ЕООД срещу оспореното уведомително писмо. Подробни съображения в подкрепа на доводите и искането за отмяна на първоинстанционното решение са изложени в касационната жалба. Претендират се разноски. Ответната страна Веджитейбълс ЕООД, редовно призована за открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение 146/05.01.2024 г., постановено по адм. д. 8454/2021 г. по описа на Административен съд София град, по жалбата на Веджитейбълс ЕООД е отменено Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/6854 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но е незаконосъобразен акт, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му, в противоречие с изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Приел е за установено, че от Веджитейбълс ЕООД е подадено заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с Уникален идентификационен номер УИН [номер] от 30.04.2019 г., в което са посочени схеми и мерки за подпомагане за 2019 г. - СЕПП, СПП, СП (други), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), МЗС, Подмярка 13.2/НР 2. Приел, че със Заповед РД-09-228/28.02.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателния специализиран слой Площи допустими за подпомагане" за кампания 2019, както и че с Уведомително писмо изх. 02-220-2600/274/02.06.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018 г. на дружеството е била наложена санкция за бъдещ период в размер на 849.29 лв., без да са представени доказателства това уведомително писмо да е връчено на дружеството и същото да е влязло в законна сила. Констатирал, че с оспореното Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/6854 от 05.08.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., е извършено намаление на сумите по заявлението за подпомагане в размер на 5266.47 лв. и е извършено прихващане на сумата от 849.29 лв. от сумата оторизирана по СЕПП. Отбелязал, че по делото е изслушана и приета СТЕ, неоспорена от страните, в която вещото лице е дало отговори на поставените му задачи, както и че други доказателства не са ангажирани от страните. По отношение на оспореното уведомително писмо първоинстанционния съд е приел, че липсват конкретни мотиви относно основанията за намаляване на сумите, поискани със заявлението за подпомагане, както и за направеното прихващане със сумата от 849,29 лв. от сумата, оторизирана по СЕПП. Посочил, че в оспорения акт липсват констатации за извършени проверки, а доказателства за извършването им липсват и в административната преписка. Приел, че мотиви за издаването на обжалвания акт не се съдържат и в административната преписка. Извел е извод, че Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/6854 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. е издадено в противоречие с материалния закон, при липсата на основание за направеното прихващане и за извършените намаления на оторизираните суми, при което е отменил оспорения акт и върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление за подпомагане при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо страда от порок по чл. 146, т. 2 АПК, поради липса на мотиви за издаването му. Видно от съдържанието на Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/6854 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г. е, че още в абзац 3 на уведомителното писмо е посочено, че Общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в съответствие с чл.37 от ЗПЗП на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени с наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. На следващо място - в Таблица 1 на уведомителното писмо административния орган е посочил, както фактически, така и правни основания, въз основа на които приема, че част от декларираните за подпомагане площи са недопустими за подпомагане, т.е. не подлежат на подпомагане. От изложеното в таблицата и поясненията към нея се установява, че подпомагането е намалено след извършени административни проверки или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи по СИЗП и представените данни от МЗХГ. В разясненията за колона 3 "Намаления", административният орган е приел за част от декларираните за подпомагане площи, че са заявени от повече от един кандидат, за други, че не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба 5//27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и е извършено линейно намаление съгласно чл.51 параграф 2 и чл.65 параграф 2бв от Регламент 1307/2017, налагано съгласно чл.6 параграф 2 буква е от Регламент за изпълнение 806/2014 на Комисията. В допълнение в поясненията към Таблица 2 от оспореното уведомително писмо е посочено основанието за прихванатата сума в размер на 849,29 лв., а от доказателствата в административната преписка, първоинстанционния съд е констатирал, че тази сума представлява санкция, наложена на дружеството за бъдещ период, съгласно Уведомително писмо 02-220-2600/27/02.06.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018г., но не са представени доказателства за влизането в сила на този административен акт. При тази констатация съдът е бил длъжен, на основание чл.171 ал.5 от АПК, да укаже на страната, че не сочи доказателства за това обстоятелство, от значение за делото. Със заповед РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, представена с административната преписка, е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 г." Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 21 от 13.03.2020 г. За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Заключението на експертизата, в отговор на въпроса Дали и в каква степен площите са недопустими за подпомагане и поради какви причини ( въпрос 1) установява недопустими за подпомагане площи в 5 от заявените парцели, начина по който площите са определени като недопустими за подпомагане, какво представляват площите и състоянието им. В отговор на въпрос 2, СТЕ се установява съответствието на посочените в отговор на въпрос 1 недопустими за подпомагане площи, с установените такива от административния орган. СТЕ установява и датата на която са установени недопустимите площи в посочените парцели 19.06.2019г. и начина чрез дешифриране на ортофотокарта. Площта, недопустима за подпомагане, е посочена от вещото лице само за един от парцелите. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрирана система за административен контрол в приложимата редакция на текста /изм. ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.) Цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели - физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1. дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане; 2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33, ал. 2 от ЗПЗП и 3. отразяване, след анализ и при съществуваща техническа възможност за това, на резултатите от проверките на място по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, които предоставят допълнителна, различна и непротиворечива информация спрямо съществуващите към момента данни в СИЗП. Съдът, в решението си, е посочил приетото заключение на СТЕ, неоспорено от страните, но не е обсъдил и това събрано доказателство. Липсата на собствени фактически установявания по спорните въпроси е довело до необсъждането на събраните по делото доказателства от гледна точка на приложимите за случая правни норми и до неизясняване на делото от фактическа страна. Това нарушение е съществено, защото ограничава възможността за касационен контрол относно спазването на материалния закон. Задачите към допуснатата съдебно техническа експертиза не включват изследване на всички относими към спора факти, за които се изискват специални знания за установяването им по несъмнен начин, вкл. и за поясненията към колона 3 от таблица 1 на оспорения акт, но съдът, независимо от констатацията си в о.з. на 16.03.2022г. по отношение на допустимостта им, не се е възползвал от предоставената му с чл. 171, ал. 2 от АПК възможност да постави допълнителни въпроси. Съдът е постановил решението при неизяснена и фактическа обстановка и при липса на собствени фактически установявания по спорните въпроси, което обосновава и неговата неправилност, както и на изводите на съда, доколкото такива са налице. Съдът не е установил значими за спора факти, което е пречка за настоящата инстанция да провери правилността на изводите му за материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. Липсва обсъждане на доказателствения материал по спора, включително и на заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза по делото, поради което и са направени неправилни правни изводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо. Предвид изложеното и обстоятелството, че настоящата инстанция е лишена от възможността да прави нови фактически установявания, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи предмета на спора, да разпредели изрично доказателствената тежест и даде указания на страните по реда на чл.171 ал.5 от АПК за обстоятелствата от значение за делото, за които не сочат доказателства, вкл. за допълнителна СТЕ, извърши собствени фактически установявания, анализ на доказателствата и изведе въз основа на същия съответни правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски в настоящото производство не следва да бъдат определяни, а направените от страните да бъдат съобразени при решаване на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение