Решение № 12148 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15329/2014 г.
ВАСV отделение16.11.2015 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила Решение № 530/07.11.2014 г., постановено по а. д. № 481/2014 г. по опис на Административен съд, Плевен. ОСЪЖДА Мирослав Деянов Николов от с. Ясен, община Плевен, с ЕГН **********, да заплати на Министерство на отбраната направените разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12148 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15329/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 251 и чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС). Образувано е по касационна жалба на Мирослав Деянов Михайлов от с. Ясен, община Плевен, против Решение № 530/07.11.2014 г., постановено по а. д. № 481/2014 г. по опис на Административен съд, Плевен (АСПл). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Михайлов срещу Заповед № ЗЛС-19/21.05.2014 г. на командир военно формирование (в. ф.) 42800 - Плевен, с която на основание чл. 245, ал. 2, във вр. с чл. 242, т. 1, чл. 146, чл. 161, т. 3 и чл. 165, т. 3 ЗОВС, във вр. с чл. 91 от Правилника за прилагане на ЗОВС (ППЗОВС), за управление на моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол - нарушение на т. 3 от Министерска заповед (МЗ) № ОХ-680/05.11.2010 г., му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен договора му за кадрова военна служба (КВС). Недоволен от решението, Михайлов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - чл. 247 ЗОВС. Моли отмяната му и постановяването на друго - по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него Заповед № ЗЛС-19/21.05.2014 г. на командира на в. ф. 42800 - Плевен. Претендира за присъждане на направените разноски по воденето на делото. Ответникът - командирът на в. ф. 42800 - Плевен, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе изцяло установената от АСПл фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е изводът за правилното определяне на наказанието за извършено дисциплинарно нарушение. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателя е бил кадрови военнослужещ. На 25.04.2014 г., в около 21,35 часа той е управлявал МПС - лек автомобил в с. Ясен, община Плевен, след употреба на алкохол. След като е спрян за проверка от органите на КАТ, при изпробването му с Алкотест Дрегер, уредът е показал наличие на 0,92 промила алкохол в кръвта (според т. 351 от разпечатка на "Резултата" от апарат Дрегер на 25.04.2014 г. - л. 46), за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение № 135688 (л. 38) в който количеството алкохол е отразено като 0,93 промила. Изготвената химическа експертиза на пробата от кръвта му, взета в 11,55 ч. същия ден, е показала наличие на 0,4 промила алкохол. Със саморъчните писмени обяснения (л. 39), адресирани до командира на в. ф. 42800, Михайлов е признал, че преди управлението на автомобила е изпил една бира. По делото е представена и МЗ № ОХ-680/05.11.2010 г. (л. 27), с т. 3 от която министърът е забранил на военнослужещите управлението на МПС след употреба на алкохол в работно и извънработно време. Разпоредил е, при установяване на такова нарушение, на виновния военнослужещ да се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВС. Командирът в. ф. 428000 е разпоредил извършването на служебна проверка. Комисията, назначена за целта е изготвила протокол от проверката (л. 32). Командирът в. ф. 42800, в присъствието на председателя на комисията, извършила служебната проверка, на 21.05.2014 г. е провел беседа с военнослужещия, по време на която последният е запознат с резултатите от проверката. Същият ден командирът е изготвил обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил договора му за КВС. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на същия. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. В жалбата се прави довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същият обаче не е конкретизиран, поради което съставът на ВАС не може да го провери и да се произнесе по неговата основателност. Неоснователен се явява и доводът за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 247 ЗОВС в частта му, разпореждаща дисциплинарно наказващият орган, при определяне на наказанието, да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Съставът на АСПл е съобразил всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до тези законово предвидена обстоятелства. Доводите и съображенията му са изложени в края на стр. 5 и началото на стр. 6 от решението. Съобразено е обстоятелството, че Михайлов до този момент е имал поведение на дисциплиниран военнослужещ, но и тежестта на извършеното нарушение, която е голяма. Изводът за адекватност на наложеното наказание на тежестта на извършеното нарушение е обоснован и законосъобразен. В случая, за управление на МПС след употреба на алкохол, министърът на отбраната е направил предварителната преценка за тежестта на това нарушение с неговата Заповед № ОХ-680/2010 г., предвид изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП
- чл. 245, ал. 2 ЗОВС