Решение № 8093 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2019 г.

Решение № 8093 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Корнерс" ЕООД, ЕИК 202414055, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Тодор Александров" № 153, вх. А, представлявано от С. Борисова, със съдебен адрес: гр. София, ул. "Проф. Милко Бичев" № 9, офис 2, чрез адв. Георгиев, срещу решение № 6023 от 16.10.2019 г. по адм. дело № 4918/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 0399750 от 30.08.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София, Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е разпоредено запечатване на търговски обект - павилион за продажба на алкохол, цигари и др., находящ се в гр. София, район "Люлин", бул. "Европа" № 110, стопанисван от "Корнерс" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон, съставляващо отменнтелно касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отново се поддържат твърденията заявени и пред първоинстанционният съд за липса на конкретни мотиви, които да обосновават продължителността на срока. Твърди, че констатираното нарушение е санкционирано с АУАН и ще бъде издадено наказателно постановление, поради което процесната мярка, е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 ЗАНН. Счита, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът – началникът на отдел "Оперативни дейности" гр. София, ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез юрк. Ненкова, оспорва подадената касационна жалба и намира същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основния, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е била ЗПАМ № 0399750 от 30.08.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности - София", ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - павилион за продажба на алкохол, цигари и др., находящ се в гр. София, район "Люлин", бул. "Европа" № 110, стопанисван от "Корнерс" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. При извършена проверка на 21.08.2018 г., в 15: 47 часа в търговски обект - павилион за продажба на алкохол, цигари и други, находящ се в гр. София, район "Люлин", бул. "Европа" № 110, стопанисван от "Корнерс" ЕООД, служители на ТД на НАП - гр. София, установили, че за датите 03.05.2018 г., 18.05.2018 г. и 23.07.2018 г. обектът е работил, извършвани са продажби на клиенти, но отпечатаните дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, документиращи реализирания оборот от продажбите, не се съхраняват в касовата книга. От страна на главния счетоводител на дружеството на 24.08.2018 г. в ГД "Фискален контрол" София, ЦУ на НАП е депозирано писмено обяснение, в което е посочено, че на датите 03.05.2018 г., 18.05.2018 г. и 23.07.2018 г., липсващите отчети са били отпечатани от паметта на касовия апарат, но поради постоянната употреба на касовата книга и нейното съхранение вероятно са се откъснали и загубили. Към депозираното обяснение били приложени три броя копия от страниците на касовата книга от датите 03.05.2018 г., 18.05.2018 г. и 23.07.2018 г. без приложени отпечатани дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет. Органите по приходите приели, че дружеството е извършило нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Във връзка с извършената проверка на "Корнерс" ЕООД са съставени три броя АУАН № Р401727, № Р401728 и № Р401730. На основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" вр. чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена оспорената пред административния съд заповед. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Корнерс" ЕООД, против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "д", във вр. с ал. 3 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "д" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не съхранява документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. От събраните по делото доказателства, представени с административната преписка се установява по безспорен начин, че в търговския обект, в книгата за финансовите отчети за 2018 г., не се съхраняват отпечатаните дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет за дати 03.05.2018 г., 18.05.2018 г. и 23.07.2018 г. С това дружеството е извършило нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която лицето по чл. 3 от същата наредба съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. При установено по съответния ред неспазване на горепосоченото задължение, първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган, при условията на обвързана компетентност, правилно е наложил на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Неоснователно е оплакването на касатора, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушението е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 7-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 7 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целта за нейното налагане, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Производствата по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. Съдът правилно е приел, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски по делото в полза на ЦУ на НАП е основателно и следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 100 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение