Решение № 9794 от 3.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Н. Кирчев в качеството му на процесуален представител К. ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София Столична община, 1612, район Красно село, ж.к. Лагера, ул. Балканджи Йово , 9, Хотел Женева , със служебен адрес в гр. Горна Оряховица, ул. Вичо Грънчаров , 9а, ет. 2 срещу решение 1365/2.03.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 2105/2021г. С него се отхвърля жалба на дружеството против Решение Ц1012-04-123#1/28.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане РЖ-5-04-00850829 от 7.12.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Велико Търново за събиране на суми по ревизионен акт за начет пореден РА-5-04-00850829/7.12.2020г. Поддържа доводи в касационната жалба за неправилност на решението, вследствие необоснованост, и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Велико Търново, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Предмет на спора в административното и съдебното производство е дължи ли се сумата по ревизионен акт за начет, която дружеството в качеството на работодател и осигурител на Г. Куртев-страна по трудово правоотношение с него, следва да възстанови на ДОО, изплатена на Куртев като парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 30.08.2019г. 25.09.2019г. в размер на 1067.728 лева от които 960.464 лева главница и лихва 107.26 лева като щета на ДОО. Причината за ревизионното производство е било обстоятелството, че на 28 и 29 август 2019г. Куртев не се явил на работа, поради което е отбелязано самоотлъчка . В документите, подадени от осигурителя на основание Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, съгласно чл. 8 и чл. 12 осигурителят е удостоверил пред НОИ, че Куртев е осигурено лице, което е послужило за изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност, а Куртев не е бил осигурено лице два дни преди дните по болничния лист. Директорът на ТП на НОИ е посочил в решението си, че Куртев не е бил осигурено лице, което е основание изплатеното обезщетение да се търси от осигурителя на основание чл. 110 и сл. КСО. Съдът у разгледал жалба на дружеството срещу решението на ТП на НОИ, която приел за неоснователна и отхвърли жалбата като споделил мотивите на административния орган. Решението е правилно. Приложимата уредба към спора е чл. 110 КСО, чл. 6, чл. 4, чл. 10, чл. 40, чл. 54к от КСО, §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и НПОПДОО. Материалният закон е правилно издирен и приложен от административния съд в обжалваното решение. Безспорно е в случая от фактическа страна, че преди настъпването на осигурителния риск временна неработоспособност, отразена в болничния лист, Г. Куртев не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 2 от КСО. Този факт е достатъчен, за да се приеме, че не е налице изискуема от КСО материална предпоставка за да възникне правото на обезщетение за осигурителен риск -временна неработоспособност поради общо заболяване. Обстоятелството, че не е налице осигурително правоотношение непосредствено преди настъпване на временната неработоспособност е достатъчно от фактическа и правна страна да не се дължи обезщетение от ДОО, тъй като не е налице осигурителен риск. Дали е прекъснато осигуряването или е прекратено е без значение с оглед правните последици в случая за осигурителното правоотношение по отношение на осигурителния риск временна неработоспособност. Предвид изложеното от фактическа и правна страна за осигурителя е налице отговорността към ДОО за невярно удостоверени данни към ДОО относно фактите от значение за осигурителното правоотношение, в случая, че е налице право на Куртев да получи обезщетение за временна неработоспособност. При установеното отговорността по чл. 110 КСО за възстановяване на суми поради нанесена щета на ДОО е налице, поради наличие на всички материални законови предпоставки, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила като настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първата. При този изход на делото в полза НОИ се дължат разноски в размер на 100лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с §1, т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение