Решение № 4622 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 558/2017 г.

Решение № 4622 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 558/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Б., представлявано от кмета Г. Д., против Решение № 1028 от 14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 942/2016 г. от Административен съд С. област, с което е отменен мълчаливия отказ на кмета на община Б. да се произнесе по заявление с вх. № ЗДОИ-7 от 19.08.2016 г., подадено от Г. П. Д. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване указанията на съда. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. Не претендира разноски. Ответникът - Г. П. Д. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За са постанови обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел, че с процесното заявление г-н Димитров е поискал предоставяне на обществена информация, а именно: списък с всички зелени зони в гр. Б. (градинки, паркове и т. н.), общинска собственост с идентификация на имота, площ и местоположение, като е посочена и предпочитаната форма и начин на предоставяне на тази информация. Приел е още, че в законоустановения срок административният орган, който е и задължен субект по чл. 3 ЗДОИ, не се е произнесъл. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че непроизнасянето по искане за достъп до обществена информация в срока по чл. 28 ЗДОИ представлява мълчалив отказ, който подлежи на отмяна като незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон и преследваната от него цел. Решението на Административен съд С. област е валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал соченото от касатора процесуално нарушение. Кметът на община Б. възразява, че депозираната пред първостепенния съд жалба не е следвало да бъде разгледана, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 АПК. На това възражение съдът е отговорил в разпореждане № 1199 от 143.10.2016 г., в мотивите на което изрично е посочено, че жалбата е нередовна, но поради допуснато нарушение по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК и съответно е дал указания на жалбоподателя, които са били изпълнени. Несъгласието на страната с приетото от съда, не съставлява касационно основание. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, на основанията по чл. 218, ал. 2 настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. Правилно решаващият съд е счел, че в процесния случай е налице формиран мълчалив отказ на кмета на община Б. по процесното заявление, при липса на произнасяне на органа с акт, с който заявлението се оставя без разглеждане или решение по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. Споделят се заключенията на административния съд, че поисканата от Г. Д. информация е обществена. Описаните в заявлението данни са свързани с обществения живот, тъй като представляват служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, а именно: сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от органа във връзка с дейността на общинската администрация. Налице е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - исканата информация дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект във връзка със предоставените по закон правомощия да упражнява контрол върху дейността и изпълнението на служебните задължения на наетите в кметството служители. Правилен и съобразен с приложимите материалноправни норми е извода да на съда, че кметът е дължал мотивирано писмено произнасяне по постъпилото заявление. ЗДОИ урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения, включително от приетото законодателно разрешение, а именно че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение /чл. 28, ал. 2 ЗДОИ/, както и че в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване /чл. 38 ЗДОИ/, се налага извода, че задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне включително и при отказ. След като в конкретния случай липсва изричен акт на органа, правилно съдът е отменил мълчаливия отказа на касатора да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по компетентност съобразно дадените от съда указания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение