Решение № 14426 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2009 г.

ВАСVI отделение30.11.2009 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 485 от 13.04.2009 г. по адм. дело № 792 по описа за 2008 г. на Пловдивския административен съд. ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, да заплати на Костадин Стефанов Марзянов от гр. Пловдив деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 200.00 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14426 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против Решение № 485 от 13.04.2009 г. по адм. дело № 792 по описа за 2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено разпореждане № 4608314624 от 19.09.2007 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК - недопустимост, неправилно прилагане на материалноправната норма на т. 30в от ПКТП (отм.), необоснованост, съществени съдопроизводствени нарушения. Ответникът Костадин Стефанов Марзянов от гр. Пловдив е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е Решение № 269 от 26.03.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4608314624 от 19.09.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Костадин Стефанов Марзянов от гр. Пловдив е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобит 15 години осигурителен стаж от втора категория. С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отменил оспорените актове и е изпратил преписката на административния орган за издаване на ново разпореждане съобразно дадените указания за отпускане на пенсията, след като законосъобразно е приел, че положеният от лицето труд от 01.11.1972 г. до 31.12.1994 г. на длъжност "дърводелец" в "Терем Г. Бенковски" ЕООД - Пловдив следва да бъде зачетен от втора категория на основание т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). За да стигне до този извод, съдът е подложил на подробен анализ представените документи от трудовото досие на работника, в които се съдържат сведения, че трудът е бил полаган на дървообработващи машини в обособени цехове на предприятието. Позовал се е на заключенията на назначената съдебно - икономическа експертиза относно характера на изпълняваната от лицето работа и условията на трудовата среда. Касационният довод за недопустимост на съдебното решение е неоснователен. На основание чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Издаваните разпореждания по реда на чл. 98, ал. 1 от КСО са индивидуални административни актове, подлежащи на задължителен контрол за законосъобразност по административен ред, а в случаите на издадено потвърдително решение контролът върху първоначално издадения акт се осъществява от съда съобразно чл. 118 от КСО. Пропускът на съда да индивидуализира потвърдителното решение не е довело до недопустимост на съдебното решение като постановено при липса на предмет - подлежат на оспорване административен акт. Отмяната на разпореждането има за имплицитна последица и отмяна на потвърждаващия акт на по-горестоящия административен орган. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Разпоредбата на т. 30в от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на работниците по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. "Терем Г. Бенковски" ЕООД - Пловдив не е предприятие от отрасъл Дърводобив, дървообработване и дърво- преработване, но съгласно т. 67 от ПКТП (отм.) отрасловата принадлежност на предприятието не е критерий за определяне категорията на труда. По данни от представената производствена характеристика лицето е работило на дървообработващи машини - банциг, циркуляр, фрезерно-призмиращи машини, като е извършвало машинна обработка на дървен материал и плоскости за производство на мебели и дограма за продажба чрез фирмения магазин на предприятието. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице Христова рисковите фактори, характерни за длъжността - шум, запрашеност, физическо натоварване, производствен риск и влошен микроклимат - са измерени над допустимите норми (105 точки). Не се установяват и твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила при преценката на доказателствената стойност на заключението на вещото лице. Дадените заключения са достатъчно обосновани и съдът не е имал основание за се усъмни в тяхната правилност. Унищожаването на първичната документация за структурата на производството в предприятието не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестното осигурено лице. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са незаконосъобразни и като ги е отменил и е върнал преписката за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния ответник за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,