Решение № 1135 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2018 г.

Решение № 1135 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ес и Кей" ООД, подадена срещу Решение № 177 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7615/2017 г. на Административен съд София – град (АССГ). В жалбата са изложени доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за погрешни изводите на първоинстанционния съд, черпени от липсата на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, които да са налични по НАХД № 15151/2011 г. по описа на Софийски районен съд. Посочено е, че тридесет и осемте НАХД са образувани по една жалба, като към момента на осъществяване на процесуално представителство не е имало възможност да се претендират разноски, респективно не е съществувала и необходимост за изписване на основанията за плащане. Иска се отмяна на постановеното решение, като се постанови друго, с което се уважат исковите претенции като основателни и доказани до пълния предявен размер, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. По делото е постъпила и частна жалба, депозирана от "Ес и Кей" ООД, насочена срещу Определение № 1332/27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 7615/2017 г. по описа Административен съд София- град, в частта за разноските. Сита се същото за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби и основни принципи на закона. Моли да се отмени постановеното определение и да се остави без уважение направеното искане на Агенция "Митници" или да се намали дължимото юрисконсултско възнаграждение до посочения в чл. 37 от Закона за правната помощ размер. Ответникът Агенция "Митници" в писмен отговор, депозиран на 22.02.2018 г. счита постановеното решение за законосъобразно, правилно и мотивирано, а подадената жалба за неоснователна. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на АССГ. Ответникът във втория писмен отговор моли да се остави без уважение частната жалба и да се остави в сила обжалваното определение. Ответникът Агенция "Митници", в съдебно заседание чрез юрисконсулт Якимовска моли да се отхвърлят подадените жалби и остави в сила постановеното решение на Административен съд София – град. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че решението следва да се потвърди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, и в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛEН предявения от "Ес и Кей" ООД иск срещу Агенция "Митници" за обезщетение за вреди в размер на 490 лв. (главница), заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на претендираното обезщетение, представляващо заплатено от лицето възнаграждение за адвокат и лихви в размер на 490 лв. Освен това е ОСЪДЕНО "Ес и Кей" ООД да заплати на Агенция "Митници" направените по делото разноски в размер на 300 лв. С Определение № 1332/27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 7615/2017 г. по описа Административен съд София- град е отхвърлено искането на "Ес и Кей" ООД за изменение в частта му по отношение на разноските на Решение № 177 от 08.01.2018 г., постановено по административно дело № 7615/2017 г. на Административен съд София – град. Административният съд, за да постанови този резултат приема, че с Решение от 02.03.2012 г., постановено по НАХД № 15151/2011 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение 17 състав, е отменил Наказателно постановление № 36/14.06.2011 г. на Началника на Митница Аерогара София, с което на "Ес и Кей" ООД, на основание чл. 234, ал. 4, във връзка с чл. 233, ал. 4 от Закона за митниците са отнети 500 броя обемни компресори и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 2014, 12 лв. Намира, че от събраните по делото доказателства не е доказано обстоятелството, че по време на съдебното производство пред СРС са направени разноски за адвокат именно за осъществено процесуално представителство по НАХД № 15151/2011 г. Посочено е, че в приложеното пълномощно за осъществяване на процесуално представителство, с което са упълномощени двамата адвокати да го представляват по делото до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции, не е договорено възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство. Счита, че липсват доказателства, от които да се установява заплащането на възнаграждение за адвокат в това съдебно производство. С оглед на изложеното, адм. съд намира предявената искова претенция за неоснователна, поради което същата е отхвърлена. Настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение в неговата отхвърлителна част е ПРАВИЛНО. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал обосновани правни изводи. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Обосновано съдът е заключил, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, но не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна на НП. От събраните доказателства не се установява, че същият е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Правилно АССГ е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди в размер на 490 лв., резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление на началника на Митница "Аерогара– София" е неоснователна. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП. В това исково производство ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. Претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по неговото обжалване. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В случая не е установен размерът на уговореното по административно-наказателните дела адвокатско възнаграждение, тъй като не се доказва наличието на нито една от двете хипотези на определянето му – договор или процедура по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Представените от ищеца документи не установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отмененото НП. Касационният жалбоподател, който в исковия процес носи доказателствената тежест не е успял да извърши необходимото за да установи наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Дружеството ищец чрез заверените от СРС адвокатски пълномощни установява, че е било надлежно представлявано от адвокати в административно- наказателното производство както пред СРС, така и пред АССГ. Пред посочените съдилища, обаче не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представения в исковото производството по ЗОДОВ договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., и фактури за правни консултантски услуги. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно- наказателното производство по отмяна на процесното НП. Наред с гореизложеното, както договорът за правна защита и съдействие, така и фактурите са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Освен, че в рамките на съдебното административно- наказателно производство не са представени доказателства за плащане, обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство. Следва да се отчете и същественото разминаване на сумите, посочени в договора и в платежните документи. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на Агенция "Митници". Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение, в частта с която е отхвърлен предявения иск е ПРАВИЛНО. Настоящият съдебен състав счита, че решението в частта за разноските е неправилно. Постановеното определение, с което се отхвърля искането за изменение на решението в частта за разноските също е неправилно, а подадената частна жалба срещу него основателна. Решението следва да бъде отменено в частта, в която "Ес и Кей" ООД е ОСЪДЕНА да заплати на Агенция "Митници" направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като постановено в нарушение на материалния закон. В член 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид отмяната на решението в частта за разноските и правния резултат от постановеното определение не е необходима изрична отмяна на последното. По същите съображения искането на Агенция "Митници" за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение