Решение № 12074 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3554/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от НОИ против решение 602/10.03.2025 г. по адм. д. 595/2024г. по описа на Административен съд Кърджали. Твърди се, че решението е недопустимо, респ. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че при обжалване по административен ред на актовете на длъжностни лица на НОИ адвокатската защита не е задължителна и направените разходи за нея са личен избор на лицето. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Георгиева, която поддържа касационната жалба и развива теза за това, че разноските заплатени за посочения договор са били присъдени в полза на ищцата по адм.д. 380/2024г. по описа на Административен съд Кърджали, като липсва основание за повторното им присъждане. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции. Ответникът С. М. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмен отговор, представен от адвокат М. Бозов, се оспорва касационната жалба и се прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Кърджали е било образувано по искова молба от С. М. Б. срещу Националния осигурителен институт /НОИ/, с която се претендира обезщетение в размер на 500 лв., направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение, сочено, че е за процесуално представителство за обжалване на Разпореждане 2113-08-1121#8/23.07.2024г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали. Първоинстанционният съд е осъдил Националния осигурителен институт да заплати на С. М. Б. сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат, след като е приел, че договорът е сключен и сумата е заплатена за обжалване по административен ред на Разпореждане 2113-08-1121#8/23.07.2024г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали. Същият разход е бил присъден ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата. Изложил е мотиви, че безспорно е налице отменен като незаконосъобразен административен акт Разпореждане 2113-08-1121#8/23.07.2024г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, потвърден с Решение 2153-08-180/16.09.2024г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, които актове са отменени с влязло в сила Решение 184/22.01.2025 г. по адм. д. 380/2024 г. на АС - Кърджали. Приел е, че както в КСО, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент е действаща разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. (ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.), съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Според съда е недопустимо прилагането на посочената процесуална норма на чл. 143 АПК по аналогия и единствената възможност за страните в този случай е да реализират правата си по исков ред. Заплащането на адвокатско възнаграждение е в причинна връзка с издадените и отменени като незаконосъобразни административни актове на длъжностни лица на НОИ, поради което съдът е уважил претенцията като основателна. Решението е неправилно. Постановено е при съблюдаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, но е необосновано. От фактическа страна по делото е безспорно, че на 25.06.2024г. С. М. Б. от [населено място] , общ. Черноочене, обл. Кърджали е депозирала в ТП на НОИ Кърджали заявление с вх. 2113-08-1121, с което е поискала да й бъде отпусната пенсия . С Разпореждане 2113-08-1121#8/23.07.2024г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали на ищеца е постановен отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. Разпореждане 2113-08-1121#8/ 23.07.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали е било оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Кърджали. По делото липсват доказателства, а и посочената от страна на процесуалния представител на ищцата дата на съставяне на ДПЗС 33 - 19.09.2024г. напълно оборва твърденията й, че същият договор е бил депозиран в административното производство по оспорване на Разпореждане 2113-08-1121#8/23.07.2024г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали пред Директора на ТП на НОИ Кърджали. Видно от постановеното от него Решение 2153-08-180/ 16.09.2024 г. директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил жалбата на С. М. Б. срещу оспореното разпореждане три дни преди преди датата на сключване на самия договор. Нормата на чл. 117, ал. 1 КСО, предвижда пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се подават жалби, като обжалването по административен ред е задължителна предпоставка за достъп до съд. В тази административна фаза на производството по оспорване по административен ред на Разпореждане 2113-08-1121#8/23.07.2024г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, ищецът разполага с процесуална възможност да упълномощи адвокат. Упълномощаването на адв. Кръпова в конкретния случай обаче е станало след постановяване Решението на Директора на ТП на НОИ Кърджали. По жалба на същото лице срещу посоченото решение е било образувано адм.д. 380/ 2024 г. на АС Кърджали. Договорът, предмет на настоящата искова претенция е бил представен по делото, като Съдът с Решение 1514/ 19.11.2024 г. е отменил Решение 2153-08-180/ 16.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане и върнал преписката на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали за ново произнасяне по заявление, вх. 2113-08-1121/ 25.06.2024 г. за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Решението на АС Кърджали не е било обжалвано от административния орган и е влязло в законна сила, като с него в полза на жалбоподателката са били присъдени сторените съдебноделоводни разноски, а именно заплатената в полза на адв. Кръпова по същия договор сума от 500,00 лева. В тази връзка, съвсем основателни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Липсва както фактическо, така и правно основание същата сума да бъде присъдена в полза на ищеца повторно. Подобно разрешение по спора би довело до неоснователното обогатяване на страната. Предвид изложеното, недоказано остава наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно доказаната вреда е била обезщетена по смисъла на чл.8, ал.3 ЗОДОВ, според която разпоредба, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение ЗОДОВ не се прилага. В конкретния случай приложена по адм.дело 380/2024г. е била разпоредбата на чл.143 АПК, като при отмяна на гореописаните административни актове, заплатената цена на адвокатския хонорар по ДПЗС 33/19.09.2024г. е била присъдена в полза на ищцата. При този изход на спора основателни се явяват и претенциите на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съответно в размер на 100,00 лева за първоинстанционното производство и 130,00 лева за касационната инстанция. С оглед изложеното, обжалваното решение като необосновано следва да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена изцяло. . Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,