Решение № 6182 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2008 г.

Решение № 6182 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2008 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Весела Георгиева Пенкова в качеството й на началник на ОСЗГ - Монтана (сега ОСЗ - Монтана), срещу решение от 27.12.2007 г. по гр. дело № 633 от 2006 г. на Районния съд - Монтана, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата на първо място се твърди, че атакуваните решения на органа по поземлена собственост не са били обжалвани в предвидените законови срокове и поради това са влезли в сила. На второ място, формирането на средните цени на декар по категории се извършвало от програмния продукт FERMAO, като предварително се задавали всички коефициенти съгласно Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи. Доводите за несъответствие между стойността, определена с решенията на ОСЗ и на вещите лица, не се отнасяли до правилността и законосъобразността на издадените административни актове. При определяне стойността на имотите ОСЗ нямала предвид точно определени конкретно индивидуализирани имоти, а средните цени по категории за всяко землище. Касаело се за различни времеви периоди, за определен индивидуален имот, находящ се в определена местност с категория и НТП. Моли решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено. Ответниците по касационната жалба - Николина Цветкова Александрова, Цветан Никодимов Александров и Милена Никодимова Александрова, не вземат становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Основните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение касаели това, че стойността е изчислена по програмния продукт FERMAO, при който се въвеждат коефициенти съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Това възражение обаче не можело да игнорира разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, според която въз основа на плана по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя. Общинската служба по земеделие следвало да приложи правилно тази разпоредба, както и наредбата, като посочи имот, съответен по стойност на определеното обезщетение. От заключението на СТЕ безспорно се установявало, че е налице несъответствие в стойността на невъзстановената земя и земеделската земя, с която се обезщетява собственикът - разликата е в размер на 221 лева. Релевантна в случая била реалната стойност на определения конкретен имот, така както същата е определена от вещото лице. Счита, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение - оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение от 27.12.2007 г. по гр. дело № 633 от 2006 г. в производство по реда на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Районният съд - Монтана, е отменил като незаконосъобразно решение № 32 от 26.04.2006 г. на ОСЗГ - Монтана, по преписка № 24326 от 29.03.2000 г., с което са били обезщетени наследниците на Иван Александров Гаврилов чрез предоставяне в собственост на 4, 697 дка земеделска земя на стойност 1968 лв. съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Белотинци, област Монтана, както следва: с поземлен имот от ОПФ № 02214 по плана за обезщетяване, представляващ нива от 4, 697 дка пета категория, находящ се в местността "Около село" в землището на същото село. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на заключението на вещото лице по допуснатата и назначена по делото съдебно-техническа експертиза, според което жалбоподателят не е получил пълната равностойност на определеното му обезщетение, като по категоричен и несъмнен начин е установена разлика от 221 лв. между определеното и реално предоставеното обезщетение със земя. Съдът е приел за неубедителен довода на ОСЗ, че такава разлика би се получила винаги за всеки имот, който се оценява индивидуално, тъй като програмният продукт, създаден от МЗХ, бил създаден да работи само с усреднени стойности. Според първоинстанционния съд евентуалните недостатъци на програмния продукт не можели да служат като оправдателна причина за въпросното несъответствие, още повече, че по този начин се създавали условия за накърняване на законни права и интереси на правоимащите собственици. Така постановеното решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. В жалбата се твърди, че стойността е изчислена по изготвения от МЗХ програмен продукт FERMAO. Това възражение обаче не може да игнорира разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, според която въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя. Решението се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Следователно в това производство единственото, което съдът е длъжен да установи, е дали е налице съответствие или несъответствие в стойността на признатото и полученото като обезщетение. В случая според заключението на вещото лице, което не е било оспорено от ответната страна - ОСЗ - Монтана, има несъответствие с 221 лв. и правилно районният съд е отменил обжалваното пред него решение, което налага оставянето му в сила, след което делото като преписка следва да бъде върнато на органа по поземлената собственост за постановяване на ново решение за обезщетяване със земя на определената с решението по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ стойност. С оглед изложеното решението на Монтанския районен съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,