Решение № 405 от 10.7.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200463/2024 г.

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Х. П. Х., срещу решение № 33 от 05.03.2024г., постановено по ВНОХД № 288/22г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена присъда № 8 от 18.07.2022г. по НОХД № 412/21г. на Ловешкия окръжен съд. Подсъдимият Х. е признат от първоинстанционния съд за виновен в това, че на 14.01.2020г. около 01.00ч. в гр.Т., ул. „Б." запалил л.а. марка „БМВ" с ДК № ***, собственост на Н. Д. Д. и л.а. марка „Алфа Ромео" с ДК № ***, собственост на Д. М. Г. - имущество на значителна стойност - 13 920лв., като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност -паркирани в близост 5бр. леки автомобила на обща стойност 23 680лв., и от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 20 753лв., и на основание чл.330, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от пет години. Осъден е да заплати на собствениците на запалените автомобили М. Б. и Д. В. обезщетение за претърпени имуществени вреди. С въззивното решение така постановената присъда по същество е потвърдена, като са коригирани допуснати грешки при сумирането на стойността на вредите по отделните автомобили и при изписването на регистрационния номер на един от тях. С жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Претендираните съществени процесуални нарушения се изразяват в незадълбочен анализ на релевантните факти и осъждането на подсъдимия въз основа на предположения. Според защитника съдът неправилно е кредитирал показания, дадени под полицейски натиск и от свидетелка, намирала се във фактическо съжителство с подсъдимия. Освен това съставът е бил незаконен, предвид обстоятелството, че се е произнасял по мярката за неотклонение на Х. в хода на досъдебното производство. В следствие на осъждането на невинен според касатора е нарушен и материалния закон. От повереника на гражданските ищци и частни обвинители Б. и В. в срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение, със становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Моли подсъдимият да бъде оправдан поради липса на доказателства за вината му, алтернативно – решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Повереникът и представителят на ВП намират жалбата за неоснователна и предлагат въззивният акт да бъде оставен в сила. Самият подсъдим желае да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Едновременното позоваване на нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, налага да бъде определена поредността, в която да се разгледат. Приоритетна е проверката за допуснати процесуални нарушения, тъй като материалният закон следва да бъде приложен правилно по отношение на законосъобразно изяснената фактическа обстановка. Разглежда се първо оплакването за абсолютно процесуално нарушение – незаконен състав, тъй като евентуалното му наличие би довело до безусловна отмяна на решението, без необходимост от преценка дали е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. С определение № 29 от 23.01.2020г. в производство по реда на чл.64, ал.7 от НПК Великотърновският апелативен съд е потвърдил наложената първоначално мярка за неотклонение „задържане под стража“ на подсъдимия Х.. В съдебния състав са участвали двама от тримата съдии, постановили атакуваното въззивно решение – К. К. и К. Г.. Като членове на въззивен състав същите двама съдии са разглеждали на 20.03.2020г. и на 23.07.2020г. жалби срещу откази да бъде променена мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съдия К. К. е участвала и в съдебен състав, произнасял се по същото досъдебно производство по реда на чл.243, ал.7 от НПК. Видно от разпоредбата на чл.29, ал.1 от НПК, действащият процесуален закон не забранява съдиите, произнасяли се по мярка за неотклонение в досъдебната фаза или отменили постановление за частично прекратяване на наказателното производство, да упражняват въззивен контрол на присъдата само на това основание. Внимателният прочит на актовете по чл.64, чл.65 и чл.243 от НПК не разкрива основание за отвод по чл.29, ал.2 от НПК. В тях не е изразено становище по въпросите за авторството на деянието и вината на Х., не са демонстрирани лични пристрастия към обвиняемите или пострадалите. Нищо в постановените определения не поражда съмнение за заинтересованост от изхода на делото. Обсъждани са единствено обстоятелствата по чл.63, ал.1 от НПК, изброявани са събраните по делото материали, сочещи съпричастност на подсъдимия към престъплението, като изрично е подчертано, че става въпрос за данни, които към конкретния етап са достатъчни за само за повдигане на обвинение срещу Х., както и че изводът за наличие на обосновано предположение не означава извод за безспорно установена вина. С оглед съдържанието на тези актове възражението на жалбоподателя за незаконен състав следва да бъде отхвърлено, но касационната проверка констатира наличието на други съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението. При излагане на фактическите си изводи съдът е допуснал съществени пропуски и противоречия, което от своя страна препятства възможността за адекватна проверка на приложимия материален закон. Като неизяснени се открояват преди всичко фактите, свързани със запалването на л.а. „Алфа Ромео“, собственост на Д. Г.. Апелативният съд подробно е описал конфликтите между св.С. Х. и пострадалия Н. Д., осъществените контакти между С. Х. и подсъдимия преди нощта на палежа, обстоятелствата, заради които последният се е съгласил да „сплаши“ Д., както и конкретното му поведение, съставляващо изпълнителното деяние. Прави впечатление, че според мотивите на въззивния акт, както предварителното решение, така и последващите действия на подсъдимия са били насочени изцяло и единствено към автомобила марка „БМВ“, собственост на Н. Д.. При това положение съдът дължи обяснение защо приема, че в следствие на действията му са пламнали и двата автомобила /стр.16, долу/. Не е ясно каква причинна връзка е установил между изливането на запалителна течност върху автомобила „БМВ“ и хвърлянето на горящ материал върху него, от една страна, и пламването на автомобила „Алфа Ромео“, от друга. Не е ясно на какви елементи от обективната действителност почива изводът, че запалването на автомобила на Г. е следствие от посегателството по отношение на автомобила на Д. и, и дали подсъдимият е възприел и осмислил тези елементи, което е съществено за субективната съставомерност на деянието. В мотивите на решението не са посочени обстоятелства, които да обясняват открояването на автомобила „Алфа Ромео“ от останалите пет автомобила, паркирани в близост и също запалени и понесли щети. Съществените пропуски при изложението на фактическата обстановка не са преодолени и с коментарите на събрания доказателствен материал. Пресъздадени са изводите на основната и допълнителната пожаротехнически експертизи, които са обявени за напълно кредитирани, въпреки различията между тях. Според основната експертиза, така както е възпроизведена в мотивите на решението, пожарът е възникнал в задната част на автомобила „Алфа Ромео“, като съдът не е обсъдил как това обстоятелство кореспондира с действията на Х., изцяло насочени към подпалване на друг автомобил. Кредитирана е и допълнителната експертиза, според която първоначалното горене е започнало между двата автомобила, след което върху асфалта е хвърлена пълна със запалителна течност туба. Сравнението с установената от съда фактическа обстановка показва противоречие, тъй като е прието, че тубата не е хвърляна върху асфалта, а е изсипана върху предния капак и предното стъкло на автомобила „БМВ“. На стр.21 решението предлага и компромисен вариант, според който запалителната течност е била разлята върху предния капак на „БМВ“-то, но се е стекла по земята между двата автомобила. В резултат механизмът на възникване на огъня е останал неизяснен. Процесуално нарушение съставлява и заявеното кредитиране на експертизата досежно направения от вещото лице правен извод, че „извършителят не е осъзнавал вероятността пожарът да се разпространи върху останалите автомобили“ /стр.20, абз.1/. Като е припознал тази идея, съдът е изпаднал в противоречие със собствените си изводи за наличие на умисъл. По повод оплакванията в жалбата за допуснати процесуални нарушения при анализа и оценката на свидетелските показания, касационната инстанция установи следното: Изводът за достоверност на показанията на св.К. Г., дадени по реда на чл.223 от НПК е законосъобразен. В съдържателно отношение те са подкрепени от информацията, регистрирана от видеокамерите в близост и от мобилния оператор. Въззивният съд правилно е отхвърлил твърденията, че е била принудена да подпише показанията си, че друго лице е диктувало отговорите й в протокола. Функцията на съдията в това процесуално действие е именно да гарантира, че свидетелят доброволно дава показания, след като са му разяснени правата и задълженията, че не е заплашван или насилван, че въпросите не са подвеждащи, че отговорите се записват коректно. Съдията проверява самоличността на явилите се лица и те се вписват в протокола, поради което правилно са отхвърлени твърденията на св.Г., че разследващият полицай е участвал като адвокат. Състоянието на стрес и притеснението да не бъде задържана, доколкото се установяват по делото от показанията на други свидетели, се обясняват логично със съзнанието, че е придружавала подсъдимия при осъществяване на деянието, за да може да му осигури алиби при необходимост и след това е заличила следи от престъплението по обувките му, а не с полицейски натиск. Преценката на съда, че към момента на провеждане на разпита Г. и Х. не са живели на съпружески начала също е точна и е подкрепена с факта, че по това време той е съжителствал със съпругата си, че нощта, която са прекарали заедно е била изключение и е трябвало да бъде запазена в тайна. Така посочените аргументи са достатъчни за кредитиране на дадените от св.К. Г. показания пред съдия на досъдебното производство, поради което няма пречка да бъдат ползвани при изясняване на обективната истина по делото, независимо че въззивният съд е подкрепил това свое решение и с недопустимо позоваване на показанията на св.Р. П.. Извънпроцесуалните изявления на св.К. Г., уличаващи подсъдимия и направени пред началника на районното полицейско управление не притежават никаква процесуална стойност. Показанията на св.П. е следвало да бъдат изключени, тъй като с приобщаването на съдържащата се в тях информация се нарушава надлежният ред за събиране на гласни доказателствени средства. Аналогично, съществено процесуално нарушение представлява и ползването на показанията на полицейските служители, осъществили задържането на подсъдимия и Г. сутринта на 14.01.2020г., за да се установи какво са съобщили двамата са случилото се през нощта. Оплакването, че не е следвало да се кредитират дадените под психически тормоз и заплахи показания на С. Х. от досъдебното производство е напълно неоснователно. Въззивният съд изрично е посочил, че е недопустимо при разпит на свидетел да се констатират противоречия с обясненията му като обвиняем и не ги е ползвал. По повод на С. Х. настоящият състав констатира друг пропуск – неговият статут не е надлежно изяснен. От материалите по делото се установява, че той е бил привлечен като обвиняем, че производството срещу него е било прекратено, но с определение от 09.12.2020г. на Великотърновския апелативен съд постановлението е отменено и делото е върнато за доразследване, след това на 21.05.2021г. разследването е приключило с мнение за предаване на съд на Х. Х. и за прекратяване на наказателното производство срещу С. Х.. В съда е внесен обвинителен акт само срещу Х. Х., но постановление за частично прекратяване на наказателното производство срещу С. Х. липсва и съдът не го е изискал. За отстраняване на допуснатите процесуални нарушения делото следва да бъде върнато на Великотърновския апелативен съд. При новото разглеждане, като се ползват единствено годни доказателствени средства, следва да бъдат изяснени по безспорен начин всички обстоятелства по чл.102 от НПК, включително механизма на запалване на автомобилите. В случай, че съдът установи, че с поведението си подсъдимият Х. е осъществил състав на престъпление, следва да прецени доколко е възможна предложената от прокуратурата правна конструкция, според която деецът е осъществил изпълнителното деяние като запалил единния предмет на престъплението с два различни вида умисъл. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,