Решение № 4808 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2019 г.

Решение № 4808 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2019 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Ватия Холдинг" АД, подадена чрез процесуален представител, против решение № 431 от 17.01.2019 г., постановено по адм. д. № 12629/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че негативният имуществен резултат за процесния период е обусловен единствено и само от действието на отменената заповед на директора на Териториално поделение "Държавно горско стопанство" – Панагюрище (ТП ДГС – Панагюрище). Размерът на претърпяната загуба от заплатената неустойка е осчетоводен от дружеството и разчетът между "Ватия Холдинг" АД и "Булгармин инженеринг" АД е уреден чрез прихващане на насрещни задължения, съгласно споразумение № 5 от 31.12.2016 г. Развива съображение, че пропуснатите ползи за "Ватия Холдинг" АД, произтичащи от изпълнението на незаконосъобразния административен акт, се доказват и от съдебно-счетоводната експертиза за недобитите количества пегматит от участък "Мали Кладни дял". Иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което ДП "Южноцентрално държавно предприятие" - Смолян да бъде осъдено да заплати на дружеството обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - ДП "Южноцентрално държавно предприятие" - Смолян, в писмено становище представено по делото, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като решението е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: Производството по делото е образувано по искова молба на "Ватия холдинг" АД срещу ДП "Южноцентрално държавно предприятие" - Смолян, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с цена на иска 2 252 503, 25 лева. Претърпените имуществени вреди се твърди, че са причинени от изпълнението на заповед № 177/2.10.2015 г. на директора на ТП ДГС – Панагюрище, отменена като незаконосъобразна с влязло на 2.08.2016 г. в сила съдебно решение. Съдът е приел, че посочената сума е формирана от 48 697, 91 лева претърпени загуби, 1 999 696, 49 лева пропуснати ползи за периода 17.02.2016 г. - 2.08.2016 г. и 204 108, 85 лева законна лихва върху претендираните суми за периода от 2.08.2016 г - 26.07.2017 г., когато е заведена исковата молба. "Ватия Холдинг" АД е концесионер на находище за добив на пегматит "Стрелча-Мерата" с участъци "Мерата", "Мали Кладни дял" и "Банчовец" в землището на гр. Стрелча, обл. Пазарджик. Договорът за концесия първоначално е сключен на 18.12.2006 г. с предходния концесионер "Ватия’’ АД. Съгласно РМС № 157 от 23.03.2010 г. и на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства правата и задълженията по концесията са прехвърлени изцяло от "Ватия" АД на "Ватия Холдинг" АД, за което на 30.06.2010 г. към договора е подписано допълнително споразумение № 1 и настоящ концесионер е "Ватия Холдинг"АД. АССГ е приел, че с договор от 1.01.2013 г. "Ватия холдинг" АД е възложило добива на полезни изкопаеми от находището на "Булгармин инженеринг" АД, със срок до 18.12.2018 г. Със заповед № 177/2.10.2015 г. на директора на ТП ДГС - Панагюрище е спряно извършването на кариерни дейности в държавна горска територия в м. Кладни дял, отдел 467, подотдел 1 и е забранен достъпа до кариерата от 5.10.2015 г. Процесната заповед е отменена с решение № 8/11.01.2016 г. по адм. д. № 737/2015 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с решение № 9441/2.08.2016 г. по адм. д. № 2301/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Съдът е приел, че не се установяват твърдените имуществени вреди, съобразно приетите две заключения на съдебно-икономически експертизи. Приел е, че за 2015 г. по първата експертиза реализираните количества от "Мали Кладни дял" са ЗЗ 547, 848 тона. Нетният размер на приходите от реализация от "Мали Кладни дял" е 559 441, 34 лв., а средната продажна цена 16, 68 лв. За 2016 г. реализираните количества от "Мали Кладни дял" са 4 700, 360 тона. Нетният размер на приходите от реализация от "Мали Кладни дял" е 219 021, 45 лв., а средната продажна цена 46, 60 лв. Средният размер на реализираната печалба за 2015 г. е 3, 66 лв. /тон, за 2016 г. е 40, 38 лв/тон. В годишния финансов отчет "Ватия холдинг" АД декларира печалба през 2014 г. в размер на 86 хил. лв., за 2015 г. 209 хил. лв. и за 2016 г. 70 хил. лв. АССГ е обсъдил средната цена на добит тон пегматит за времето от януари 2015 г. до 31 декември 2015 г. и 01 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г., посочена във второто заключение. Приел е, че през 2015 г. и 2016 г. процентното изпълнение е значително по-малко от 2014 г. и 2017 г., но рентабилността както за 2014 г., така и за следващите две години е около три процента. Декларираната печалба на дружеството за 2015 г. е значително по-голяма от тези за предходната и за следващата година. Приел е, че не се установяват нито от заключенията, нито от останалите доказателства по делото конкретните размери както на вредите, сочени за претърпени, така и на пропуснатите ползи. АССГ е релевирал доводи, че не е налице вреда за дружеството от липсата на достъп до "Мали Кладни дял" в резултат от забраната, наложена със заповед № 177/2.10.2015 г. на директора на ТП ДГС – Панагюрище. Съдът е обосновал извод, че със заповедта е спряно извършването на кариерни дейности от "Ватия" АД, дружество различно от ищеца "Ватия холдинг" АД. А от друга страна ищецът е възложил добива на "Булгармин инженеринг" АД, което дори при липсата на забрана не би бил пряко осъществяван от него. Отменената заповед не е единствената пречка за достъп до кариерата, според АССГ, предвид отменената по съдебен ред заповед № 08/12.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик. Добивът е бил спрян не от сочената заповед № 177/2.10.2015 г., а със заповед № 08/12.01.2016 г., която е произвела своето действие от издаването и до 2.05.2017 г. – датата на отмяна по съдебен ред, с влязло в сила решение. АССГ е изложил аргументи, че в този период попада периодът на действие на заповед № 177/2.10.2015 г., а именно, от 17.02.2016 г. до 2.08.2016 г. Освен него, заповед № 177/2.10.2015 г. е подлежала на изпълнение само в периода от 5.10.2015 г. до 20.10.2015 г., за който обаче не се претендира обезщетение. Съдът е изложил мотиви, че е доказано единствено съществуването на административен акт, отменен като незаконосъобразен, но не и причинно-следствена връзка на твърдените вреди с отменения акт. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Решението на Административен съд – София-град е частично правилно. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти по делото, обсъдил ги е в съвкупност и в съответствие с приложимата правна уредба. Правилни са изводите на съда, че не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно претендираните от касационния жалбоподател имуществени вреди и пропуснати ползи. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ДП "Южноцентрално държавно предприятие" – Смолян. За пълнота на изложението следва да се посочи, че с определение № 73 от 14.11.2017 г. по адм. д. № 67/2017 г. по описа на Върховния административен съд, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд е определил компетентния да разгледа исковата молба на "Ватия Холдинг" АД съд. Определено е и юридическото лице в чиято структура се намира Териториално поделение "Държавно горско стопанство" – Панагюрище. Предявеният иск е за имуществени вреди причинени на дружеството от изпълнението на незаконосъобразен индивидуален административен акт – заповед № 177/2.10.2015 г. на директора на ТП ДГС – Панагюрище. Безпорно е установено по делото, че "Ватия Холдинг" АД е концесионер на находище "Стрелча–Мерата" за добив на пегматит, находящо се в землището на гр. Стрелча, с добивни участъци "Мерата", "Мали Кладни дял" и "Банчовец". Находището е отдадено на концесия първоначално на "Ватия" АД с договор, сключен на 18.12.2006 г. Правата и задълженията по договора за концесия са прехвърлени изцяло от "Ватия" АД на "Ватия Холдинг" АД с допълнително споразумение № 1 от 30.06.2010 г., на основание решение № 157 от 23.03.2010 г. на Министерски съвет. Заповед № 177/2.10.2015 г. на директора на ТП ДГС – Панагюрище е отменена с приключване на съдебното производство с решение № 9441/2.08.2016 г. постановено по адм. д. № 737/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Изпълнението на заповедта е спряно с определение № 1068/20.10.2015 г. по адм. д. № 737/2015 г. по описа на Административен съд - Пазарджик (АСП), отменено с определение № 1707/17.02.2016 г. по адм. д. № 13219/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Процесната заповед е с адресат "Ватия" АД, юридическо лице различно от касатора в настоящото производство. Неправилен е изводът на АССГ, че заповед № 177/2.10.2015 г. е произвела своето действие само за периода 5.10.2015 г. - 20.10.2015 г., за който период обаче вреди не се претендират. За посочения период, за който се претендират вреди, а именно 17.02.2016 г. - 2.08.2016 г., освен заповед № 177/2.10.2015 г. е действала също и заповед № 8 от 12.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, с адресат "Ватия холдинг" АД. Заповед № 8 от 12.01.2016 г. е отменена с приключване на съдебното производство с решение № 5461 от 2.05.2017 г. по адм. д. № 13935/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Неоснователно е възражението на касатора, че щом двете заповеди покриват един и същи период, то втората не е породила своето действие. Това са два различни акта на различни държавни органи и не е налице законова предпоставка или основание, на което действието на едната да изключва действието на другата заповед. Настоящата инстанция счита, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, който е произвел своето действие в претендирания период. На следващо място следва да се прецени налице ли е причинно-следствена връзка между претендираните вреди и пропуснати ползи и наложените ограничения за добив от кариерата в местност "Мали Кладни дял", съгласно заповед № 177/2.10.2015 г. на директора на ТП ДГС - Панагюрище. С допълнително тристранно споразумение от 30.06.2010 г. правата и задълженията, произтичащи от решение № 157 от 23.03.2010 г. на Министерски съвет и сключения на 18.12.2006 г. договор за предоставяне на концесия за добив на неметални полезни богатства – индустриални минерали – пегматити - подземни богатства по чл. 2, ал. 2 от ЗПБ от находище "Стрелча – Мерата" – участъци "Мерата", "Мали клани дял" и "Банчовци", разположено в землището на гр. Стрелча, община Стрелча, са прехвърлени от "Ватия" АД на "Ватия Холдинг" АД, т. е. концесионер е "Ватия Холдинг" АД. Независимо, че касаторът не е адресат на отменения незаконосъобразен административен акт, последният пряко засяга правната му сфера, налага ограничения за добив от кариерата. Изпълнена е първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ - отменен административен акт. Претенцията на касатора за вреди произтича от забраната на достъп до кариера, находяща се в м. Кладни дял, отдел 467, подотдел 1, територия, собственост на ТП ДГС – Панагюрище. Неоснователни се явяват твърденията, че поради забраната за достъп до посочената територия касаторът е бил в невъзможност да изпълни задълженията си към "Булгармин инженеринг" АД - дружество с което е договорено да извършва дейностите добив на полезни изкопаеми от находище Стрелча - Мерата, срещу възнаграждение, в размери, при условия и по ред, предвидени в договор. Размери на дължимо възнаграждение, условия и ред за заплащане, не са уговорени нито в договора, нито в подписания към него анекс. Поради липса на уговорени ясни параметри по какъв начин се изчислява задължението на "Ватия Холдинг" АД към "Булгармин инженеринг" АД, води до недоказаност на посоченото задължение по основание и до неяснота как се е формирало до претендирания размер от 48 697, 91 лева. Забраната за достъп до участъка не може да обуслови пряка и непосредствена причинно-следствена връзка за вреди от липсата на добив от тази кариера, тъй като с договор от 1.01.2013 г. "Ватия Холдинг" АД възлага добива на "Булгармин инженеринг" АД. На следващо място при претенция за обезщетение за пропуснати ползи, в тежест на ищеца е да установи, че неговото имущество със сигурност би се увеличило, ако не беше незаконосъобразният акт, т. е., че последният се явява самостоятелна и единствена пречка за такова увеличение при нормално състояние на оборота. Пропуснатите ползи представляват неполучено сигурно увеличение на имуществото на увреденото лице. Когато се претендира обезщетение за пропуснати ползи, ищецът трябва безспорно да установи, че неговото имущество със сигурност би се увеличило, ако не беше незаконосъобразният акт, т. е., че последният се явява самостоятелна и единствена пречка за такова увеличение при нормално състояние на оборота. В тежест на ищеца е и доказването на размера на това увеличение. Поради обстоятелството, че става въпрос за увеличение, не би могло да се приеме за доказано твърдението, че за процесния период ищецът е щял да добие по 8 237 тона на месец, съответно да получи сигурни приходи - печалба в размер на 1 999 696, 49 лева., тъй като това са евентуални "приходи". Според заключението на вещото лице процентът на изпълнение на годишните работни проекти за участък "Мали Кладни дял" е съответно за 2014 г. - 78, 22 %, за 2015 г. -28, 21 % и за 2016 г. – 8, 48 %. Рентабилността на концесионния обект – участък "Мали Кладни дял" за 2015 г. и 2016 г. е еднаква 2, 91 %. Предвид тези данни не съществува сигурност относно настъпването на конкретни вреди под формата на пропуснати ползи. "Ватия холдинг" АД е разполагало и с още два участъка - "Банчовед" и "Мерата", от които е можело да увеличи добива на пегматит. Следва да се посочи, че за правилното определяне на "пропуснати ползи" следва да бъдат отчетени и разходите присъщите за съответната дейност - необходимо оборудване, база и работна ръка. На следващо място за 2016 г., по годишен работен проект добивът на дружеството следва да е 90 000, т. или средно 11 250, т. месечно пегматит от участъка "Мали Кладни дял". Видно от дадените отчети добивът за този период до 17.02.2016 г. е средно 7629, 94, т. или 67, 8 % от прогнозирания, следователно няма основание да се приеме за безспорно количеството пегматит, което ще бъде добито през процесния период, за да се определи като загуба на основание отменената заповед № 177/2.10.2015 г. За разглежданите периоди, а именно 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., не са добити прогнозно заложените количества пегматит, съответно изчисляване на пропусната полза върху евентуални и несигурни количества суровина е невъзможно. Евентуалните печалби на търговеца за процесния период не могат да бъдат установени поради липса на реални конкретни данни, че такъв добив е направен, съответно, че дружеството ищец е добило суровини в посоченото количество от предходен период. Добивът, който се твърди, че е щял да бъде извършен, както качеството на добитата суровина и цената на която би могла да бъде продадена тази суровина е предполагаема величина, независеща от отменения административен акт. Според установената съдебна практика пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението за нейното настъпване винаги трябва се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и не може да се основава на логическо допускане на увеличаването. Този аргумент следва от ТР № 3/2012 г. на ОС на ВКС. Касаторът не е доказал по безспорен начин наличието на имуществени вреди и пропуснатите ползи. Наличието на отменен административен акт само по себе си не представлява абсолютно основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай не са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на ответника. Доказана се явява само първата предпоставка, а именно наличие на отменен административен акт. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав на разпоредбата на закона, не може да се реализира отговорността на държавата. Решението е неправилно в частта му, с която са присъдените разноски в полза на ДП "Южноцентрално държавно предприятие" - Смолян, съставляващи адвокатско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение, респ. адвокатско възнаграждение, ако в процеса административният орган е ползвал услугите на адвокат. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата им редакция), тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане от ДП "Южноцентрално държавно предприятие" – Смолян за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в производството пред първоинстанционния съд. Неоснователно е това искане и пред настоящата инстанция. Претенцията на касатора за присъждане на разноски, с оглед изхода на правния спор, е неоснователна и също не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение