Решение № 4 от 10.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 943/2020 г.

Решение № 4 от 10.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 943/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мария Митева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на Военно - апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 29/14.10.2020 г., постановена по ВНОХД № 23/2020 г. по описа на Военно – апелативен съд. В касационния протест се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт в оправдателната част, като се развиват доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - допуснато съществено нарушение на закона. Сочи се, че за да достигне до своите правни изводи, Военно – апелативният съд не е изследвал достатъчно пълно, всестранно и обективно доказателствените материали по делото, в резултата на което не са били обсъдени и преценени значими и относими факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Отправеното искане е за отмяна присъда № 29/14.10.2020 г. по ВНОХД № 23/2020 г. по описа на Военно – апелативен съд, в частта й, с която подсъдимият - редник Н. В. Б. е признат за невинен и оправдан изцяло по чл. 339, ал. 1 НПК и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да се отстранят нарушенията на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа, депозирания протест. Сочи, че в касационния протест липсва обосновка в подкрепа на релевираното касационно основание. Изтъква, че настоящото производство пред ВКС е второ по ред и са изпълнени указанията, дадени с предходното решение на касационната инстанция, като е даден отговор относно несъстоятелността на деянието. Прокурорът счита, че с оправдаването на подс. Б., законът е приложен правилно. Защитникът на подсъдимия, адв. М. оспорва касационния протест и счита, че същия е неоснователен. Подчертава, че обвинителната теза, а също и осъдителната присъда на Военния съд и Военно – апелативния съд, при първото разглеждане на делото, се обосновават единствено с показанията на св. Ж. Ж., а те, както правилно е приел Военно – апелативният съд, при второто разглеждане на делото, са компрометирани. Изтъква, че не са допуснати нарушения на материалния закон и моли оправдателната присъда да бъде потвърдена. Подс. Б. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник, а в последната си дума моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. Касационното производство е второ по ред. С присъда № 10 от 15.07.2019 г., постановена по нохд № 80/2018 г., Пловдивски военен съд е признал подсъдимия редник Н. В. Б. за виновен в това, че на неустановена дата през лятото на 2017 г. в /населено място/ държал взривни вещества- годни за употреба по предназначение, както следва: 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 400 гр. всяка, с надпис "Артилерийски гръм", всяка; 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 100 гр. всяка и 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки с маса 250 гр. всяка, представляващи взривни вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият Б. е признат за невиновен в това, че на 16.03.2018 г., в /населено място/, в обитавано от него жилище на адрес [улица], да е държал взривно вещество, а именно: 1 брой цилиндрична тротилова пресовка с маса 100 гр., представляващо взривно вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По жалба на подсъдимия, пред Военно - апелативен съд е било образувано внохд № 44/2019 г., приключило с решение № 41 от 06.01.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Решението е подписано с особено мнение на член - съдията полк. Р. П., според което по делото не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е бил осъден. По касационна жалба на адв. М., защитник на подсъдимия Б. е било образувано НД № 170/20 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, приключило с решение № 74/25.06.2020 г., с което решение № 41/06.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 44/2019 г. по описа на Военно – апелативен съд е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото въззивно разглеждане на делото по ВНОХД № 23/2020 г. по описа на Военно – апелативен съд, е била постановена присъда № 29/14.10.2020 г., с която е отменена присъда № 10/15.07.2019 г. по НОХД № 80/2018 г. по описа на Пловдивския военен съд, в частта й с която подсъдимият – редник Н. В. Б. е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата през лятото на 2017 г. в [населено място] държал взривни вещества, годни за употреба по предназначение, както следва: 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 400 гр. всяка, с надпис "Артилерийски гръм", всяка; 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 100 гр. всяка и 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки с маса 250 гр. всяка, представляващи взривни вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение и е бил осъден за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК на три години лишаване от свобода и изпълнението на наказанието е било отложено по реда на чл.