Решение № 14579 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2013 г.

Решение № 14579 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на РДНСК Южен Цантрален район против решение № 73/30.04.13 г. по адм. д. № 347/12 г. по описа на Административен съд-Смолян с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Светослав Петров Тодоров в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение правилно и моли същото да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Със Заповед № ДК-02-ЮЦР-393/19.11.12 г. началникът на РДНСК Южен централен район, основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредил премахване на незаконен строеж "пристройка към втори етаж на съществуваща жилищна сграда" извършен в УПИ ХХVI-301, кв. 117 по плана на гр. Девин от Светослав Петров Тодоров без строителни книжа. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, образувано по повод оспорване на Тодоров, Административен съд-Смолян е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този резултат е приел, че строеж от вида на посочения в административния акт на място не съществува. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. С оглед изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е включено в доказателствения материал по реда на Раздел V-ти, Глава ХIV-та от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. При оглед експертът е установил, че строеж "пристройка към втори етаж" на жилищната сграда не се намира на място. Установени са подпорни стени, колони, подготовка за кофраж, временен покрив над тях. Липсата на строеж от вида на разпоредения за премахване налага извода, че административният акт е издаден при неизясненост на релевантните факти и не би могъл да бъде годно изпълнително основание. Касаторът по същество не оспорва констатациите, обусловили решаващият извод за незаконосъобразност на заповедта. Тезата, че на премахване подлежат установените на място подпорни стени, колони и пр. не намира опора в разпоредителната част на заповедта. Установяванията по делото опровергават мотивировката на административния орган и даденото от него описание на незаконния строеж. Следва отменителното административния акт решение да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника по касационната жалба Тодоров за присъждане на разноски за тази инстанция се явява основателна. Искането е направено своевременно с писмения отговор по касационната жалба и е доказано до размера от 150 лв с Договор за правна защита и съдействие от 30.05.13 г. Сумата следва да бъде изплатена на основание чл. 143 АПК вр. чл. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол от ДНСК-София. Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК