Решение № 13494 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2012 г.

Решение № 13494 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив против решение № 20/6.01.2012 г., постановено по адм. д. № 868/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 473/10.03.2011 г. на началника на Митница Пловдив за определени допълнителни задължения на "Садат " ООД по ЕАД № 10BG003000H0155045 от 7.10.2010 г. в размер на 289,75 лв., представляващ ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.10.2010 г. до погасяване на задължението. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно при нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението са изложени в касационната жалба и писмената защита. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД - гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Костов оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно в подробно аргументирани писмени бележки и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита пред касационната инстанция, за внасянето на което представя доказателства. Заинтересованата страна директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява подробно аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 7.10.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0155045 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока, представляваща пластмасови бутилки с вместимост 1 л и пластмасови капачки за бутилки с декларирана фактурна стойност за стока № 1 - 657,91 евро с равностойност - 1286,76 лв. и за № 2 - 41, 17 евро равностойност - 80,52 лв., с произход Турция и изпращач "KАLENDER", Турция, гр. Истанбул. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 297208/5.10.2010 г., съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност са изискани от вносителя допълнителни документи и информация като доказателства за декларираната стока. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока. За да приеме оспореният митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби. Решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът правилно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, както и представеният договор, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС - Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация и е длъжен, когато съмненията му продължават, да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице. Тази процедура, както се установява по делото е изпълнена, но представените от вносителя документи кореспондират с тези към ЕАД и потвърждават декларираната митническа облагаема стойност. Съпоставката със стока по друг ЕАД от 4.08.2010 г. не установява идентичност по технически характеристики и предназначение на стоките по процесния ЕАД и тези, по ЕАД, който е послужил като съпоставка, за да се приеме, че се касае за осъществен внос на стоки на цени, значително по-ниски от цените на сходни стоки, внесени през същия период от време от РТурция. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника по касация се дължи присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществена процесуална защита от упълномощения адв. Костов, което видно от представеният Договор за правна защита и съдействие от 22.10.2012 г. е в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,