Решение № 3772 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8806/2012 г.

Решение № 3772 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8806/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Вилис" ООД моли да бъде отменено решение № 2441/07.05.2012 г. по адм. д. № 8671/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2001006657/05.01.2011 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2001006657/05.01.2011 г. на ТД на НАП-София, с който за периода м. 1 - 6.2009 г. са определени данъчни задължения по ЗДДС на касатора като по фактури на "Пари ентърпрайс" ЕООД и "Тотал ТВ продакшън" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит и са начислени лихви на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 2 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните рекламни услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на задълженията на ревизираното лице. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и е дал правилни отговори, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилно съдът е отхвърлил доводът, че щом има плащане е налице данъчно събитие, след като фактурите не са авансови, а имат за предмет доставка на рекламни услуги. Неоснователен е доводът на касатора, че е представен диск с излъчваните телевизионни реклами. Представеният по делото диск съдържа заключението на вещото лице. Обосновано съдът е приел, че представените изрезки от вестници не са достатъчни, за да се приеме, че публикацията на реклами в тях е извършена от доставчиците, издали спорните фактури, след като липсват доказателства за възлагане на публикациите от тези фирми. Неоснователно се поддържа, че са представени сертификати от телевизионните медии за извършени излъчвания на реклама на стоките на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано възникнало данъчно събитие по спорните фактури, което да е основание за издаването им, начисляване на данъка и възникване на право на данъчен кредит за ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че в случая на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по спорните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,