Решение № 13718 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2015 г.

Решение № 13718 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Директор на ОД на ДФЗ гр. София, чрез пълномощника му юрк. Татяна Николова, против Решение № 1177 от 04.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1423/2015 г. от Административен съд - София град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Eмил Светославов Евтимов, чрез пълномощника си адв. Карагьозов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на Емил Светославов Евтимов против Заповед № 03-220-РД/3 от 8.01.2013 г. на Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие", с която е отказано плащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 14/112/02254 от 19.10.2009 г., поради неизпълнение задължение по чл. 8, ал. 1, т от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" и точка 4.4 от б"б" от сключения договор. Извън разпореденото с диспозитивната част на заповедта, в мотивите е посочено, че договорът за финансово подпомагане се разваля, както и, че на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД т. 4.7, вр. с 4. 4 от б"б" от договора, ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане, ведно със законната лихва от датата на получаване на заповедта. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, обективирана е в писмена форма и съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При издаването и са нарушени административно- производствените правила, което е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АП. Административният орган е отказал плащане без да е изпълнил задължението си да събере и обсъди всички документи по случая, като се е позовал единствено на отразеното в анкетните формуляри. Това е довело до неправилни констатации във връзка с фактическата обстановка по делото, приемайки неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от страна на Емил Евтимов. По делото е установено по несъмнен начин, че при попълването на анкетната карта, което е станало със съдествието на служител на ответника- ОСЗ град Троян, не е обърнато внимание, че е пропуснато вписването на един от имотите в с. Берайнци, за който в същото време е представен договор за аренда, сключен в рамките на стопанската година. Налице е било разминаване между представените документи и представения формуляр. неотчитайки това разминаване при извършената административна проверка, административният орган е лишил земеделския производител от възможността да отстрани тази нередовност. С оглед констатираното административният съд е приел, че органът не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9, като не е извършил реална административна проверка на представените документи, заявените данни и другите обстоятелства, свързани със заявеното плащане и не е извършил проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представените документи. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-агроикономическа експертиза. Вещото лице, след опсдробен анализ на представените по делото писмени доказателства е установило, че за стопанската 2011/2012 г. икономическото стопанство на земеделския производител е от 5,28 икономически единици /ИЕ/, съответно спрямо първоначалния размер от 2,20 ИЕ, нарастването, което е постигнато е с 3,08 ИЕ. При тези данни и неоспорената съдебно- техническа експертиза, съдът е приел, че жалбоподателят е изпълнил условието за увеличаване на стопанството си с минимум 3 икономически единици за договорения период на финансиране, поради и което отказът по заявката за второто плащане се явява постановен в несъответсвие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Не са налице доказателства в подкрепа на констатациите на административния орган, че увеличението на ИР на сторанството е с по-малко от 3 ИЕ. Отказът е постановен при допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е и в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради е което следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган с указания за извършване на отказаното плащане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите превни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло от настоящият състав на съда. Правилно е прието от съда, че при издаването на оспорената заповед административният орган не е изяснил фактическата обстановка по делото. От приложената административна преписка се установява, че от страна на банафициента при попълването на анкетната карта е пропуснато вписването на един от обработваните от него имоти в с. Берайнци, за който имот в същото време е представен аренден договор, сключен в рамките на стопанската година. Обосновано решаващият съд е приел, че разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № 9/2008 г. задължават административния орган при подаване на заявка за второ плащане по чл. 6, т. 2, какъвто е настоящия случай да извърши административни проверки на представените документи, проверка и анализ за установяване на фактическото състояние с представените документи, след което да одобри или мотивирано да откаже изплащането на финансовата помощ. С ал. 2 на същия текст е вменено на административния орган в случай на нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 1 да уведоми с мотивирано писмо заявителя, който в срок до 10 работни дни, считано от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти и неясноти чрез представяне на допълнителни или нови документи, свързани с извършване на подпомаганата дейност. От доказателствата по делото е установено, че при попълване на анкетната карта от страна на заявителя е пропуснато вписването на имот в с Берайнци, за който заедно с подаденото заявление е приложе аренден договор, сключен в рамките на стопанската година, съгласно изискванията на закона. Налице е било разминаване между представените от бенефециента документи и попълнения формуляр. Това разминаване е следвало да бъде установено при извършената административна порверка и съгласно изрично посоченото и в специалната норма на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. задължение на РА да се увидоми лицето за него и да му се даде възможност да отстрани тази нередовност. Това несъответствие не е констатирано нито при извършената административна проверка, нито при извършените от служителите на административния орган посещения на място, където са били отразени всички обработвани от заявителя имоти, вкл. и този пропуснат да бъде отбелязан в анкетната карта. Съдът правилно е отчел, че този пропуск се е отразил съществено на крайния издаден акт, доколкото при съобразяването му не би се стигнало до крайния извод, че увеличението на икономическия размер на стопанството е с по- малко от три икономически единици. Изводите на съда кореспондират с прилежения по делото доказателствен матерал и със заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-агроикономическа експертиза, съгласно която за стопанската 2011-2012 г., икономическото стопанство на на земеделския производител е от 5,28 ИЕ спрямо първоначалния размер от 2,20 ИЕ. Налице е нарастване с 3,08 икономически единици/ИЕ/. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба№ 9 от 30.04.2008 г., поради и което незаконосъобразно на заявителя е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по мярка"Създаване на стопанства на млади фермери и по т. 4.4 б"б" от сключения договор. Следва заповедта да бъде отменена и преписката върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на бенефециента, при съобразяване мотивите на съда. При този изход на правния спор искането за присъждане на понесените от ответника по касация съдебни разноски за настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. В производството ответникът е претендирал разноски в размер на 1300 лева за адвокатско възнаграждение. Претедираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер, поради което се дължат от жалбоподателя - Директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"- град София . Представителят на Директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - София в представени по делото писмени бележки е възразил за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира възражението за прекомерност за основателно. Налице са основанията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, тъй като заплатеното възнаграждение е прекомерно завишено. Касае се до спор относно законосъобразността на административен акт - заповед на Директор на Областна дирекция на ДФ"Земеделие" - град София, без конкретен материален интерес, при неголяма сложност от фактическа и правна страна. Характерът на съдебните решения в този случай - установителни, определя неоценяемия характер на жалбата. Ето защо следва да бъде намален размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение до 800 лева . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение