Решение № 5954 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14523/2010 г.

Решение № 5954 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14523/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от адвокат Гочо Димов от АК-Ямбол като процесуален представител на Дойчин Иванов Коняров от гр. Ямбол против решение № 240 от 14.10.2010 г. по адм. д. № 189/2010 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена исковата молба на Коняров срещу община Ямбол за обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на общината във връзка с обезщетяването му с гараж от отчужден недвижим имот със заповед № 106/31.01.1983 г. на председателя на ИК на ОНС-Ямбол. Моли за уважаване на касационната жалба, отменяване на решението и уважаване на частично предявената исковата претенция от 5 000 лева от общо дължима от ответната страна сума за пропуснати ползи от 16 200 лева, ведно със законните последици. Ответната страна - община Ямбол не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима, но неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд - трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора Дойчин Иванов Коняров с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претенцията е била за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от бездействието на община Ямбол да изпълни разпореденото обезщетяване със гараж за отчужден на наследодателите му със заповед № 106/31.01.1983 г. на Председателя на ИК на ОНС-Ямбол недвижим имот. С решението си административният съд е отхвърлил исковата претенция, предявена частично за 5 000 лева, от общо дължимата сума 16 200 лв. В мотивите си съдът е развил съображения за недоказаност и поради това за неоснователност на иска основаващ се на пропуснати ползи от евентуално отдаване на гаража под наем за период от 27 години или 324 месеца при наемна цена 50 лева месечно, като пряка и непосредствена последици от незаконосъобразно бездействие на основание чл. 1, ал. 1, пр. 3 от ЗОДОВ на ответната община да изпълни обезщетяването му с гараж. Изложил е подробни съображения в подкрепа на приетия правен резултат. Осъдил е касатора да заплати на ответната община разноски. Решението на Ямболския административен съд е правилно. Постановено е при изяснени от фактическа страна обстоятелства и правилно приложение на материалния закон. Отговорността за вреди от действия, респ. бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност е отговорност за фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена от тях административно-разпоредителна дейност. В случая дължимите фактически действия от общинската администрация са извършени с отчуждаване на имота и разпореденото обезщетяване. Последващи действия община Ямбол не дължи в това производство, още повече, че обезщетяването е с отстъпено право на строеж, което обезщетеният собственик следва да реализира като съкооператор чрез учредената за целта ЖСК. Изводът на съда за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното, като правилно е приложен материалния закон. В тежест на ищеца в производството е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ, което не е направено пред първоинстанционния съд. Констатирано е, че в конкретния случай липсва първото и основно условие за основателност на иск с предмет обезщетение за вреди от незаконсъобразни административни действия, а именно - незаконосъобразно бездействие на административния орган. Посочено е, че не са представени доказателства и за другия кумулативен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинената вреда от бездействието на общинската администрация. В тази връзка, като е достигнал до извода, че на са налице обстоятелствата, посочени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Следва да се отбележи и това, че към датата на настъпване на увреждането - 15.06.1995 г., съгласно действащата редакция на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, общините не са носители на материална отговорност за вреди по този закон. Такава отговорност е носила само Държавата, поради което иска е бил насочен срещу ненадлежна страна и същият е недопустим за разглеждане за периода до 11.04.2006 г. Законодателят в разпоредбата по чл. 203 - чл. 207 от АПК изрично посочва срещу кого трябва да се насочи иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и от кого да се търси обезщетение. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, но предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна и разглеждането на същата по същество има за последица недопустим съдебен акт. Ето защо Общината, в този период на време от издаване на заповедта до изменението на закона в ДВ, бр. 30/11.04.2006 г., не е носител на пасивна материална легитимация, т. е не е носител и на пасивна процесуална легитимация да носи отговорност за незаконосъобразно издаден административен акт, респ. за незаконосъобразно действие или бездействие на нейни служители. В предвид на изложеното и с оглед постановеният резултат решението следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение