Решение № 3032 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15764/2010 г.

Решение № 3032 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15764/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и с. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 28.10.2010 г. постановено по адм. д. № 1793/2010 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № № ДК- 02-БС - 15/15-03.2010 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, сектор - Бургас като неоснователна. Ответникът РДНСК - Югоизточен район гр. Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените оплаквания за отмяна на решението по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съда е направил обосновани правни изводи, които са съобразени с приложимите разпоредби на ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без изискуемите се строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и това, че строителството е извършено без да е предвидено по подробен устройствен план. След като за процесния незаконен строеж има постановен на основание § 184, ал. 4 от ПЗР на ЗУТ отказ за узаконяване - решение от 10.08.2004 г. на гл. архитект на община Бургас, което е влязло в сила, в съответствие с нормата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ е налице основание за премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225 от ЗУТ и не би могло съдът да извърши нова преценка относно узаконяването на обекта. При издаване на заповедта административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и въпроса е разрешен с цитираното по-горе решение на гл. архитект на община Бургас, което е достатъчно основание за издаване на оспорвания административен акт. Наред с това след като строежа е извършен без наличие на необходимите строителни книжа и документи и е реализиран в терен - държавен горски фонд без да е променено предназначението на имота, налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т 1 и т. 2 ЗУТ и правилно е бил о наредено неговото премахване. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон, поради което наведеното оплакване с касационната жалба е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото е и изградено въз основа на тях и закона. Не са налице основанията за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение