Решение № 10613 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2016 г.

Решение № 10613 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, Район "И.", срещу Решение № 1027/22.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1425/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и присъждане на разноски. Ответникът - кметът на Столична община, в съдебното заседание от 08.11.2016 г., поддържа касационната жалба. Ответникът - М. Е. П., чрез процесуалният си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Останалите ответници - "ТУЛЕКС" ЕООД и Министерството на образованието и науката, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение, по жалба на М. Е. П., Административен съд - С. град е отменил Заповед № РД-09-204/13.11.2014 г. на кмета на Столична община, Район "И.", с която е отказано допълването на кадастралната основа на действащия кадастрален и регулационен план на гр. С., м. "И.- И.", кв. 54, одобрен със Заповед № РД 50-09-114/13.04.1989 г. на главния архитект на С., чрез нанасяне на ПИ с проектен пл. № 1587 от кад. лист № 501 в кадастралната основа на действащия кадастрален и регулационен план на гр. С., м. "И.- И.", кв. 54. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като допълването е в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и за него не е било необходимо да бъде съставен и подписан акт за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица по смисъла на закона. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г., според която изменението на одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри се извършва и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо се разрешава спорът за материално право по отношение на конкретен имот, без да е необходимо да се подписва акт за непълноти и грешки от всички заинтересовани лица. Безспорно е установено, че правото на собственост на жалбоподателя върху прилежащия терен на постройките е установено в реални граници с влязлото в сила съдебно Решение № 681/22.03.2010 г. на Върховния касационен съд по гр. д. № 2424/2008 г. Административният орган е следвало да зачете влязлото в сила съдебно решение, без да изисква подписване на акта за непълноти и грешки от страна на Министерството на образованието и науката. Несъгласието на касатора с последното не води до повторно установяване на вече установени права. За пълнота на изложението, Административен съд - С. град правилно е установил и че Министерството на образованието и науката не е заинтересовано лице съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, тъй като не е собственик и носители на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението, потвърдено от неоспореното заключение на вещото лице. Наведените от касационния жалбоподател доводи за просрочие на жалбата не отговарят на събраните по делото доказателства. Процедурата по чл. 61, ал. 3 АПК не е приложима, тъй като на административния орган е бил известен и друг адрес за кореспонденция, на който е следвало да съобщи за издаването на процесния акт - този на пълномощника Е. П. Б.. Съобразно ангажираният по делото протокол от 12 януари 2015 г., оспореният акт е бил надлежно съобщен на същата дата и от този момент е започнал да тече 14 - дневен срок за обжалване. Жалбата пред първоинстанционния съд е постъпила на 26 януари 2015 г., в срок. Обжалваното решение, като материално законосъобразно и обосновано, следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства, че такива са реално заплатени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,