Решение № 13061 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2015 г.

Решение № 13061 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Димитър Илиев Димитров, от гр. Ямбол, чрез адв. Инна Гиргинова и адв. Димитринка Димитрова, за отмяна по реда на чл. 239 АПК на влязлото в сила Определение № 13/9.01.2015 г. по адм. дело № 268/2014 г. по описа на Административен съд Ямбол. В искането се излагат предимно доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението, които съставляват касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 АПК, а като правни основания за исканата отмяна се сочат чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Ответниците - Началникът на РДНСК-Югоизточен район, представляван от юрк. Росен Игнатов, и Юлия Георгиева Мирчева оспорват искането за отмяна. Ответниците - Марийка Панайотова Димитрова и Главният архитект на Община Ямбол, не изразяват становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, като прецени допустимостта на искането за отмяна и изложените в него отменителни основания, приема следното: Искането за отмяна е допустимо - подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, е неоснователно. С Определение № 13/9.01.2015 г. по адм. дело № 268/2014 г. Ямболският административен съд е отхвърлил жалбата на Димитър Илиев Димитров против заповед № ДК-10-ЮИР-58/14.11.2014 г. на Началника на РДНСК - ЮИР-Бургас, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на Димитър Илиев Димитров и Марийка Панайотова Димитрова против заповед № РД-02-00525/25.08.2014 г. на Главния архитект на Община Ямбол за допълване на разрешение за строеж № 73/4.06.2013 г. Като неподлежащо на обжалване, определението е влязло в сила. Първото наведено в искането правно основание е по чл. 239, т. 1 АПК. Тази норма предвижда отмяна на влязло в сила решение (определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Такива в настоящото производство не се представят. Представено е писмо изх. № 2801/16.03.2015 г. на Община Ямбол, в което се сочи, че ПУП-ПР за кв. 83, отреден за УПИ I - с отреждане за детско заведение, не е приложен и че в кв. 83 не съществува УПИ I-5719, а само ПИ 5719, който участва в УПИ I - за детско заведение. Това писмо не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като при полагане на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото заинтересованата страна е била в състояние да се снабди с него, за да го представи при разглеждане на спора. Освен това, с посоченото писмо не се установяват нови факти и обстоятелства, които да не са били известни на страната към момента на постановяване на определението, чиято отменя се иска, и които да са от съществено значение за решаване на делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не е налице и другото твърдяно основание за отмяна - чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно посочената разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Определението, чиято отмяна се иска, е постановено в закрито съдебно заседание, за което няма изискване за участие на страните, поради което непризоваването им за участие в заседанието не осъществява никоя от хипотезите по чл. 239, т. 5 АПК. По тези съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Второ отделение, намира искането за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,