Решение № 5182 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 576/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чрез юрк. Дойчинова като процесуален представител, против решение 1822 от 23.10.2023 г., постановено по адм. дело 74/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради несъответствие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на РДНСК Благоевград, чрез пълномощника си гл. юрк. Чинкарова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхърлена жалбата на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД срещу заповед ДК-02-Бл-1/05.01.2023 г. на началника на РДНСК Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж: Стоманобетонов стълб с монтирани 2 броя електромерни табла ТЕПО-2П, с местонахождение в северозападната част на УПИ XXI-386, кв. 7 по плана на [населено място] и като елемент от съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение от съществуващ трансформаторен пост с диспечерско наименование ТП 1 [населено място], извършен от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, трета категория, изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Посочва, че осъщественото не представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ или поддържане на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 ЗУТ. С оглед времето на извършването му през 2010 г. приема неизпълнение на предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ, поради което обосновава извод за законосъобразност на заповедта за неговото премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след обстоен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. и заключенията на основната и допълнителна съдебно-технически експертизи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се споделят от настоящия състав. По направеното от жалбоподателя искане на 28.02.2023 г. за отвод на всички съдии от Административен съд Благоевград поради служебни правоотношения с лице (съдебен помощник), което е в родствена връзка по пряка линия с подателите на сигнала за незаконното строителство, трима съдии се отвеждат по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 23 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК. Определеният нов съдия-докладчик разглежда делото по същество без да се произнася по това искане на дружеството. В случая не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по делото не е установено наличие на някое от основанията за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 1-6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК спрямо съдията, постановил обжалваното решение. Такива обстоятелства не се сочат и пред касационната инстанция, а само се твърди, че всички съдии от този съд е следвало да направят отвод и делото да се разгледа от друг административен съд. Претенцията за отвод не е отправена по отношение на конкретния съдия-докладчик във връзка с правилото по чл. 23, ал. 2 ГПК, а бланкетно към целия състав на съда с молбата от 28.02.2023 г. Следва да се има предвид, че лицата, подали сигнала до административния орган, не са страни в съдебното производство. Твърдените обстоятелства за наличие на роднински връзки между тях и служител на съда не сочат на съмнение в безпристрастността на определения съдия-докладчик по делото, произнесъл се по подадената жалба. Неоснователно е оплакването на касатора за необсъждане на доводите му относно валидността на оспорената заповед. В правната теория и в съдебната практика е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Актът е нищожен в случаите на липса на компетентност или когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните последици, към които е насочен. Следователно, нищожност е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като останалите допуснати нарушения с по-ниска степен сочат на унищожаемост на акта. При извършената от съда проверка на всички основания по чл. 146 АПК за оспорване на издадената заповед по отношение на нейната законосъобразност е налице и произнасяне по претенцията за обявяването й за нищожна. Постановеното от административния орган първоначално прекратяване на производството не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, наличието на който би представлявало пречка за произнасянето му по арг. от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, както твърди касаторът. Производствата по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ се развиват служебно, независимо от подадени до компетентния орган искания и жалби, поради което и негова е преценката да издаде или не съответния административен акт. Индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване пред съд, е налице само тогава, когато административното производство приключва със заповед, нареждаща премахването на незаконен строеж. Правомощието за издаването й не се преклудира с провеждането на предходна проверка спрямо обекта, при която не е установено нарушение на законовите разпоредби. В този смисъл изпратеното до подателите на сигнала писмо, че не е налице основание за предприемане на последващи действия относно конкретния строеж, не обективира изричен отказ и няма характера на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, поради което не представлява процесуална пречка да се издаде заповед за премахването му, когато се установи наличието на основание по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Предвид изложеното са неоснователни изложените в касационната жалба доводи за нищожност на оспорения административен акт. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради непроизнасяне по искането му за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Противно на изложеното в касационната жалба, в проведеното на 27.04.2023 г. съдебно заседание е допусната такава експертиза по всички поставени от него въпроси. След изготвяне на заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание на 22.06.2023 г., същото е прието от страните без възражения. За установяване в пълнота на релевантните за спора факти и обстоятелства съдът поставя допълнителни въпроси на експерта и по делото е изготвена допълнителна съдебно-техническа експертиза. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 21.09.2023 г. допълнителното заключение също е прието без възражения. Не са направени нови доказателствени искания от жалбоподателя. Неоснователен е и касационният довод за нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане до разпит на двама свидетели във връзка с установяване на обстоятелството, че процесният стълб е изграден преди 1992 г. Самият жалбоподател във възражението си срещу съставения констативен акт, а и в самата касационна жалба изразява позиция за изграждането му през 2002 г., след премахването на стария стълб във връзка с поддържане на техническата инфраструктура на дружеството. Това е и възприетият от административния орган момент на построяване, поради което по делото липсва спор по това обстоятелство и не е необходимо да се събират допълнителни доказателства. Поради това правилно не е допуснато изслушването на свидетели за установяване на факти, за които страните не спорят. Преценката относно законосъобразността на оспорената заповед е извършена след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК. По делото е установено, че разпореденият за премахване стоманобетонов стълб безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който отговаря по вид и характер на мрежи и съоръжения като елементи от техническата инфраструктура според § 5, т. 31 ДР ЗУТ и елемент на електропреносна мрежа по определението на § 1, т. 20 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Същият е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ. Предвид твърденията на самия жалбоподател за премахването на предходен стълб и изграждането на неговото място на процесния през 2002 г., извършените строително-монтажни работи не попадат в дефиницията на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и сред изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, тъй като не представлява поддържане на елементите на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 3 ЗУТ, в каквато насока са изложените в оспорването до административния съд и в касационната жалба доводи. Според заключението на вещото лице, стълб с приблизително местоположение на наредения за премахване за пръв път е нанесен в кадастралния план на [населено място] със заповед 1417/10.11.2010 г., при действал преди това кадастрален план, одобрен със заповед 16/10.01.2002 г. Съответно в подробния устройствен план на [населено място] строежът за пръв път е отразен в изменението му със заповед 1587/23.07.2009 г. При тези данни правилно е прието от първоинстанционния съд, че се касае за нов строеж, въпреки че годината на построяване не е следвало да се определя единствено според датата на нанасянето му в кадастралния план - 2010 г., доколкото според съвкупния доказателствен материал, строежът е извършен през 2002 г. За неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение по реда на чл. 148 ЗУТ. В случая такова не е налице, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Правилно съдът приема, че времето на изпълнение на строежа изключва определянето му като търпим съгласно § 16, ал. 1 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ. Периодът на неговото изграждане през 2002 г. е извън приложното поле на изброените разпоредби. Поради това строежът като незаконен и недопустим подлежи на премахване. Неоснователно е възражението на касатора, че след като констатираният строеж се намира в обхвата на съществуващ сервитут на въздушната електропроводна линия, то дружеството само осъществява ремонт на енергиен обект и изпълнява свое законово задължение за поддържането му в техническа изправност. Наличието или не на съществуващ сервитут, учреден в полза на касатора, не е относимо към законността на изградения стълб и не освобождава жалбоподателя от задължението при извършване на ново строителство, каквото безспорно е установено в случая, да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа, по аргумент от чл. 64, ал. 5 ЗЕ. Възражението в касационната жалба за нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК е неоснователно. При установен незаконен строеж, който не е търпим, за административния орган не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на РДНСК в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Първоначалното му построяване в имот, общинска собственост, в който се е допускало изграждане на енергийни обекти с благоустройствена цел, както и необходимостта от осигуряване на електрозахранването на съседни имоти, не съставляват основание да се приеме, че е налице нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Като достига до заключение за законосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касаторът следва да заплати на ДНСК направените такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,