Решение № 5574 от 8.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта против Решение 6973 от 25.11.2021 г., постановено по адм. д. 6112/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено, по жалба на ИнтервиндоусООД, Решение РД-08-1246 от 19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, а по същество - постановено в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено. В касационната жалба е инкорпорирано и особено искане по реда на чл.161, ал.3 от АПК, за отмяна на Определение 4691 от 25.06.2021г. по адм.д.6112/2021г. на АССГ, с което е възстановен, на основание чл.161, ал.1 от АПК, по молба на ИнтервиндоусООД, срокът за обжалване наРешение РД-08-1246 от 19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. В жалбата се излага, че въпреки постъпването на управителя в лечебно заведение, дружество е имало надлежно упълномощен адвокат, който да представлява дружеството в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Ответната страна ИнтервиндоусООД, чрез процесуалния си представител, адв.Иванов, оспорва касационната жалба и направеното особено искане, като моли същите да бъдат оставени без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: Предмет на оспорване по направеното особено искане на касатора по чл.161, ал.3 от АПК е Определение 4691 от 25.06.2021г. по адм.д.6112/2021г. на АССГ, с което е възстановен, на основание чл.161, ал.1 от АПК, по молба на ИнтервиндоусООД, срокът за обжалване наРешение РД-08-1246 от 19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. С процесния съдебен акт, първоинстанционният съд е счел изложените от молителя основания за възстановяване на срока за обжалване на горното решение за относими към първата хипотеза на чл. 161, ал. 1 от АПК - особени непредвидени обстоятелства. Възприел е изцяло доводите на дружеството, като е счел, че представената по делото епикриза обосновава извод за наличие на особени и непредвидени обстоятелства, настъпили внезапно в срока за обжалване на административния акт по смисъла на разпоредбата на чл.161, ал.1 от АПК. Прието е, че сочените обстоятелства водят до извод, че препятствието е внезапно и изненадващо. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок може да иска възстановяването му ако докаже, че пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Основание за възстановяване на срока в първата хипотеза може да бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши действието в предвидения от закона или определен от съда срок. Особените непредвидени обстоятелства са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите. Неправилно първоинстанционният съд е съобразил, че заболяването на управителя на дружеството обосновава извод за внезапно настъпили обстоятелства, препятстващи упражняването на правото на жалба. Страните не спорят, че срокът за обжалване решението на изпълнителния директор на Агенция по заетостта е в периода 22.04.2021г. до 05.05.2021г., като наличието на особени, непредвидени обстоятелства по отношение на управителя на дружеството не са установени за целия период, доколкото епикризата за заболяването са отнася за времето след 26.04.2021г. В този смисъл е практиката на ВАС./Определение 7885 от 21.06.2017г. по адм.д.535/2017г на ВАС/. Отделно от това, по делото са налице доказателства за валидно упълномощаване на процесуален представител за дружеството - адвокат, който е оправомощен да подава жалби във връзка с оспорване на решенията на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта до окончателното приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт, от което следва, че същият е могъл да упражни правото на жалба от страна на представляващия дружеството. В същото време, жалбата с която е сезиран съдът, е депозирана пред ответния административен орган на 04.06.2021 г., т. е. близо 1 месец след изтичане на установения 14-дневен срок за обжалване. От дружеството не са посочени доводи и доказателства относно настъпили в този период особени непредвидени обстоятелства. В случая липсват данни и за конкретни действия на администрацията, въвели жалбоподателя в заблуждение - втората група основания по чл. 161, ал. 1 АПК, за каквито частният жалбоподател, въпреки доводите си не е ангажирал доказателства. По тези съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките предвидени в чл.161, алр.1 от АПК, поради което определение 4691 от 25.06.2021г. по адм.д.6112/2021г. на АССГ следва да бъде отменено. С оглед достигането на извода за отмяна на горепосоченото определение, настоящата инстанция приема, че обжалваното Решение 6973 от 25.11.2021 г., постановено по адм. д. 6112/2021 г. по описа на Административен съд София град е недопустимо. Жалбата срещу административният акт е депозирана на 04.06.2021 г., т. е. близо 1 месец след изтичане на установения 14-дневен срок за обжалване, поради което е просрочена и като такава е процесуално недопустима. В този смисъл, като се произнася по недопустима жалба, съдът постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че жалбата ИнтервиндоусООД срещуРешение РД-08-1246 от 19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта е недопустима. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и се произнася по същество като отменя решението на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, Административен съд София област постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,