Решение № 13540 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2019 г.

Решение № 13540 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ против решение № 7136 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 13648/2017 г. на Административен съд – С. град. С него по жалбата на С. Ф. е отменено решение № Ж-435 от 14.11.2017 г. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – С. Ф. изразява чрез адвокат Х. Я. становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите две ответни страни – "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "ЧЕЗ Е. Б." АД изразяват в хода на касационното производство становища за основателност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с безспорност на обстоятелството, че задълженията на потребителя към лицензианта са погасени по давност още към септември на 2013 г. След тази дата са отпаднали причините за преустановяване на снабдяването с ел. енерия. Развива доводи за процесуална допустимост на производството, независимо от установеното ново обстоятелство за възстановяване на електрозахранването на имота на потребителя от месец март на 2020 г. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По образуваното въз основа на нея касационно производство, съдът съобрази следните обстоятелства: Първоинстанционното производство е инициирано пред АССГ с жалба, подадена от С. Ф. против решение № Ж-435 от 14.11.2017 г. на КЕВР. С него на основание чл. 22, ал. 1, т. 7 ЗЕ и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба на потребителя срещу "ЧЕЗ Е. Б." АД. Възраженията са били за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. По жалбата е образувано адм. дело № 13648/2017 г. на АССГ, приключило с решение № 7136 от 29.11.2018 г. С него съдът е разгледал спора за законосъобразност на оспорения акт на КЕВР по същество. Изложил е съображения за неправилно прилагане на материалния закон при издаването му – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, довело до незаконосъобразността му и го е отменил. В хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на комисията за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на делото, в полза на оспорващия са присъдени и направените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Срещу решението е подадена касационна жалба от КЕВР, по която е образувано адм. дело № 1642/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Преди даване ход на съдебните прения бе установено чрез изявление на процесуалния представител на С. Ф. – адвокат Якимов, че към месец март на 2020 г. ответното електроснабдително дружество "ЧЕЗ Е. Б." АД по собствена инициатива е възстановило захранването в обекта на доверителя му. На поставени въпроси от страна на съда за правния му интерес от продължаване на производството във връзка с възникналия спор, той се обосновава с направени от потребителя разноски по водене на съдебните производства. Възобновяване на захранването с ел. енергия от лицензианта по негово собствено решение, пряко рефлектира върху правния интерес на потребителя да продължава да търси правна защита срещу незаконосъобразно преустановяване на електрозахранването. Видно от данните по административната преписка, С. Ф. двукратно е депозирал до "ЧЕЗ Е. Б." искания, които са идентични – да бъде възстановено подаването на електроенергия към ателието му: първото е от 15.01.2015 г. (л. 25 от делото), а второто е от 22.03.2017 г. (л. 29 от делото). Поради неудовлетворяване на исканията му, той е депозирал на 11.05.2017 г. жалба до КЕВР. Петитумът й съдържа ясно и недвусмислено искане към регулатора да разпореди "възстановяване на електроподаването" към собственото му ателие, находящо се в Ботевград на описания адрес. П. съществуването на задължения към 14.11.2017 г. от страна на жалбоподателя към крайния снабдител, КЕВР е квалифицирала, като законосъобразен отказа на "ЧЕЗ Е. Б." АД да преустанови прекъснатото захранване с електрическа енергия. Установената неоснователност на жалбата е мотивирала комисията да приложи правилото на чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г. и да прекрати с решение преписката. Доколкото това решение е неблагоприятно за потребителя, то той се е възползвал от правната възможност по чл. 147 АПК и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК го е оспорил пред административния съд. Към този момент и до постановяване на отменителното решение, за оспорващата страна е бил налице правен интерес от получаване на съдебна защита срещу незаконосъобразен според него административен акт, какъвто е решението на КЕВР по реда на Наредба № 3/2013 г. С възстановяване на електрозахранването към март на 2020 г., обаче, интересът от продължаване на производството е отпаднал, тъй като искането му, което е инициирало административния процес е удовлетворено. С това е отпаднала и необходимостта от търсената защита на правото му да бъде доставяна електрическа енергия до притежаваното ателие. С отпадането на правния му интерес – задължителна положителна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК за процесуална допустимост на съдебното производство и завършващия го съдебен акт, същият е станал недопустим. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да се обезсили, а образуваното въз основа на него съдебно производство се прекрати. Във връзка с направените искания от главните страни в настоящото производство за присъждане на разноски, съдът съобрази, че в правилата, касаещи разпределението на отговорността за разноските в чл. 143 АПК, такава хипотеза не е уредена. Ето защо и на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, следва да се приложат общите правила за присъждането на разноски, регламентирани в ГПК и в частност това на чл. 78, ал. 10. То ангажира отговорността на третото лице-помагач в гражданския процес, или заинтересованата страна в административния процес, каквато е "ЧЕЗ Е. Б." АД да заплати направените от страните разноски, които е причинило със своите действия. Направените разноски от потребителя възлизат на 800 лева адвокатски възнаграждения за двете съдебни производство и 10 лева платена държавна такса или са общо 810 лева. На КЕВР се дължат 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете производство и 70 лева държавна такса пред Върховния административен съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение