Решение № 4828 от 9.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. - кмета на Община Варна, чрез проц. представител юрк. П. Цветанова, против решение 1211/07 октомври 2022 г., постановено по адм. д. 1329/2021 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Спортен комплекс Варна АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Васил Левски 52, представлявано от изпълнителния директор М. Митев, против Заповед 1479/01 юни 2021 г. на заместник кмета на Община Варна, с която, на основание чл. 190, ал. 1 вр. ал. 6 ЗУТ, е разрешено на К. 92 ЕООД собственик на УПИ XVIII-160, кв. 6 по ПУП-ПРЗ на [жк], гр. Варна, одобрен със Заповед Г-96/09 ноември 2001 г. на кмета на Община Варна (ПИ 10135.2563.160 по КК на гр. Варна) прокарване на временен път с ширина 3, 50 м. през следния поземлен имот: ПИ 10135.2563.612 по КК на гр. Варна, собственост на Спортен комплекс Варна АД покрай западната му граница, като пътят започва от югоизточния ъгъл на ПИ 10135.2563.159 на 5 м. на юг от ъгъла, за да може да се направи завой, засегна площ - 123 кв. м. Съдът е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, вр. с чл. 213 ЗУТ, поради неизясняване на факти и обстоятелства от значение за спора и насъбирането на относимите доказателства, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. На първо място - комисията не се е произнесла и не е изследвала обстоятелството налице ли са предпоставките за прокарване на временен път по чл. 2 ЗУТ, което е било първото искане на дружеството К. 92 ЕООД. Видно от подадената молба с рег. АУ021021ВН/25 февруари 2021 г., с която е инициирано производството пред административния орган е, че дружеството К. 92 ЕООД е поискало учредяване право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ през чужд поземлен имот, а процедурата е приключила с произнасяне по чл. 190, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Комисията, помощен орган на административния орган, е следвало да провери дали са били налице предпоставките за прокарване на право на преминаване, и при липса на такива да върне заявлението на заявителя. Т. е. комисията без да се произнесе по това първо искане е допуснала прокарване на временен път по чл. 190 ЗУТ, като липсват изложени съображения за преминаването от една процедура към друга. Разпоредбите на чл. 190 е чл. 192 ЗУТ уреждат два различни сервитута, които са с различно съдържание и предпоставки. Правилно първоинстанционния съд е отчел, че дори и да се приеме, че административният орган правилно е разгледал и приел заявлението не по чл. 192 ЗУТ, а по чл. 190 ЗУТ, то не са налице материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ЗУТ поставя условието, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Не са налице всички материално-правни предпоставки, съгласно изискването на чл. 190, ал. 1 и 6 ЗУТ за издаване на заповед за прокарване на временен път. Те са общо три и следва да бъде установено кумулативното им наличие, а именно: 1. съществуване на подробен устройствен план, който е влязъл в сила; 2. урегулирани поземлени имоти по влезлия в сила план да имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити; 3. липса на съгласие между заинтересованите собственици за сключване на писмен договор за прокарване на временен път. От приетите по делото писмени доказателства съдът намира за безспорно, че втората предпоставка не е налице, а именно да има предвиден достъп от улица като такава да не е открита, т.е. да не е реализирана на място. От събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице, се установява, че от УПИ XVIII 160 е с осигурен достъп от север (лице 17 метра), чрез улична регулация с габарит 10 м. и от югоизток (лице 11.70 м.), чрез обръщач с о.т. от 64 до о.т. 67. С ПУП-ПР3/2001 г., ПИ 10135.2563.160 е осигурен с два подхода, един от север улица (ПИ: 595) реализиран (има наличен асфалтиран път с габарит от 10 м.), и един от югоизток обръщач (ПИ 10135.2563.612) - нереализиран. Следователно лицето на УПИ XVIII 160 към датата на издаване на обжалваната заповед не е по проектирани нови улици, преди тези улици да са били открити, а към открита реализирана улица. Това изключва приложимостта на чл. 190 ЗУТ. Наличието на денивелация и как ще се преодолява същата при реализирана улица, не е законово основание да се преминава през чужд имот. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на настоящото производство и своевременно заявената претенция за разноски, в тази връзка, на ответника Спортен комплекс Варна АД следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски за първата инстанция - видно от диспозитива на решение 1211/07 октомври 2022 г., постановено по адм. д. 1329/2021 г. по описа на Административен съд Варна, са присъдени от решаващия съд. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав