Решение № 1902 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 457/2012 г.

Решение № 1902 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 457/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иван Йорданов Канджев, от гр. Плевен, подадена чрез процесуалния му представител адв. Янита Александрова - АК-Плевен, против решение № 664/30.11.2011 г. по адм. д. № 792/2011 г. на Административен съд - Плевен. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че няма право да иска издаването на скица, поради това, че не е собственик или носител на ограничено вещно право. Позовава се на разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗСПЗЗ, съгласно която при възстановяване на земи в стари реални граници, към молбата се прилага удостоверение и скица от техническата служба на общината. Счита, че съдът е следвало да зачете доказателствената сила на решение № С 18-17/22.05.2002 г. за възстановяване на правото му на собственост върху имота, за който се иска издаване на скица. Оспорва становището на съда, че поради наличие на спор за материално право между него и община Плевен, не може да бъде издавана скица за процесния имота. Ответникът по делото, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура прави възражение за недопустимост на касационната жалба като просрочена. По съществото на спора дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага твърдения, че е правилен изводът на съда за наличие на спор за материално право, който е основание за отказа да бъде издадена скица. Заявителят в настоящия случай не е установил право на собственост или друго вещно право, въз основа на което да иска издаването й. Обосновано съдът е приел, че липсват предпоставките за издаване на скица и изричният отказ на административния орган е законосъобразен. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице. Съобщението за решението на административния съд е връчено на 02.12.2011 г. лично на жалбоподателя. Касационната жалба е подадена в Административен съд - Плевен на 13.12.2011 г. - в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. С оглед на това тя е допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по оспорване на Иван Йорданов Канджев, чрез адв. Янита Александрова, на изричен отказ на кмета на община Плевен да издаде скица на имот, представляващ нива с площ от 2900 кв. м., находяща се в строителните граници на гр. Плевен, отразена с пл. № 8056 и № 8057 по кадастралния план от 1953 г. Жалбоподателят се е позовал на решение № С-18-17/22.02.2002 г. на ОбСЗ - Плевен и е посочил, че исканата скица му е необходима с оглед издаването на последващо решение за възстановяване на имота. Съдът е отхвърлил подадената жалба. В мотивите си е приел, че процесният имот, за който се иска издаване на скица, представлява земеделска земя в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и издаването на скица се извършва при спазване на правилата на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. След анализ на нормите на Наредбата, съдът е посочил, че легитимиран да иска издаване на скица е собственик или носител на ограничено вещно право върху имота. Представеното решение № 260/29.03.2002 г. на Районен съд - Плевен и решение № С-18-17/22.05.2002 г. на ОбСЗ - Плевен, не възстановяват собствеността, поради което има започнала и незавършена процедура по възстановяване на земеделската земя. Съдът е посочил, че оспорващият цели заобикаляне на закона, поради това, че разпоредбата на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, на основание на която е издадено решението на Общинската служба по земеделие и гори - Плевен, следва да съдържа размер, описание и граници на имота и да е придружено със скица. Решението и скицата удостоверяват правото на собственост върху имота, освен в случаите на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. След като представеното решение на общинската комисия не съдържа тези реквизити, съдът е приел, че това решение не възстановява правото на собственост върху процесния земеделски имот. Позовал се е на наличието на спор за материално право между касационния жалбоподател и община Плевен, който следва да бъде разрешен в отделно исково производство и е пречка за издаването на исканата скица. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е обсъдил събраните доказателства, но изводите му не съответстват на съдържащите се в тях факти и на изложените от жалбоподателя искания. Никъде в решението на Районен съд - Плевен по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, нито в издаденото след това решение на Общинската служба по земеделие - Плевен не е посочено, че имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Цитираната разпоредба урежда правото на ползване, което гражданите са получили въз основа на актове на Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет и по-конкретно - правата на ползвателите на имоти след неговото прекратяване. Видно от приложеното гр. дело № 2229/1998 г. на Районен съд - Плевен, имотът на жалбоподателя представлява земеделска земя, включена впоследствие в строителните граници на населено място гр. Плевен. В тази насока е било и заключението на вещото лице, на което се е основал районният съд в изводите си. С оглед на това следва да се приеме, че производството по възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя, собственост на наследници на Йордан Николов Канджев, е образувано на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Безспорно е установено, че наследодателят на жалбоподателя е притежавал нива от 6 дка в землището на гр. Плевен, закупена от него с нотариален акт през 1947 г. Съгласно удостоверението на служба "ТСУ" при община Плевен, имотът е представлявал пл. № 8056 и № 8057 по кадастралния план от 1953 и със заповед № 6578/1957 г. е бил включен в строителните граници. От това следва, че редът за възстановяване на имота е извън приложното поле на разпоредбите, уреждащи правата на собствениците на имоти в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същото се отнася и за разпоредбите на Наредба № 3/28.04.2005 г., която урежда реда за водене на кадастралната карта и издаване на скици на имоти, за които производството по възстановяване на собствеността вече е приключило. Районен съд - Плевен в решение № 260/29.03.2009 г. по гр. д. № 2229/1998 г. е признал правото на възстановяване на собствеността върху имоти пл. № 8056 и № 8057 по кадастралния план на гр. Плевен от 1953 г. с площ от 2900 дка на наследници Йордан Канджев. В последващо решение № С-18-17/22.02.2002 г. на Общинската служба по земеделие - Плевен е признато правото на възстановяване на този имот в стари реални граници, като в забележка под решението е посочено, че за издаването на констативен нотариален акт е необходима скица с точните размери на имота. Решението на ОбСЗ - Плевен не посочва правилното основание за издаването му. Разпоредбата на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, посочена в решението, не е приложима към възстановявания имот. Тя се отнася до възстановяване на собственост в стари реални граници върху земеделски земи, но категорично изключва случаите по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в урбанизирани територии, в каквато не е спорно, че се намира процесния имот, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. За да се довърши процедурата по възстановяване на правото на собственост върху имота, ОбСЗ следва да разполага със скица от техническата служба на общината - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съдържанието на скицата е посочено в чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие може да изиска такава скица /както и удостоверението/, но законът не вменява това в нейно задължение. Правото да поиска издаване на скица има и заинтересованото лице, ползващо се от издаването на този документ. При това административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да издаде необходимия документ, който да послужи на правоимащото лице за продължаване на реституционната процедура по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В този случай жалбоподателят не е поискал издаването на удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, но ако за издаването на скицата е необходимо изясняването и на обстоятелствата от съдържанието на удостоверението, то административният орган следва да изясни и тях. Кметът на общината не може да откаже издаването на исканите документи, които безспорно са от значение за правата на касационния жалбоподател и за издаването на решение на ОСЗ по искането за възстановяване на собствеността върху процесния имот. Във връзка с изложеното, настоящата инстанция не споделя изводите на административния съд, че заявителят е целял заобикаляне на закона и е следвало до поиска скица от Общинската служба по земеделие - Плевен, с което да приключи процедурата по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделска земя, която впоследствие е включена в границите на урбанизирани територии, не е обхваната от разпоредбата на чл. 18ж от ППЗТСУ. Без удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ общинската служба не може да приключи производството, защото не е в нейните правомощия да определя границите на имотите в урбанизирани територии. Не може да се възприеме и доводът за наличие на спор за материално право, който да е пречка за издаване на исканата скица. Ясно е, че при неприключила процедура по възстановяване на земите по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 11 от ППЗСПЗЗ, касационният жалбоподател не би могъл да води никакво исково производство по общия ред за защита на правото си на собственост, за което не може да се легитимира. Издаването на скица в конкретния случай е част от процедурата по възстановяване на земеделската земя. Предвид посочените съображения, оспореното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК. След отмяната на отказа за издаване на скица, преписката следва да се върне за ново произнасяне на кмета на община Плевен. Предмет на обжалване е отказът му за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права - чл. 21, ал. 3 от АПК. Съобразно чл. 173, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени незаконен отказ за издаване на документ, с отменителното решение задължава административния орган да издаде документа, без да може да дава указания по съдържанието му. С оглед на това преписката следва да се върне с указания за издаване на скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ /защото само този документ е бил поискан от правоимащото лице/, като в производството по издаване на скицата предприеме действия по издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която е необходимо условие за издаване на искания документ. Със заповедта ще се определи застроена и незастроена площ от имота, подлежащ на възстановяване, а самата тя подлежи на оспорване на собствено основание. Като е приел, че обжалваният отказ за издаване на скица по молба № ТСУ-С-94И-2246-1/20.05.2011 г., подадена от Иван Йорданов Канджев, от гр. Плевен, е законосъобразен, Административният съд - Плевен, е постановил необосновано решение и в нарушение с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и спорът да бъде решен на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, като преписката се върне за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона, съобразно обстоятелствената част на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделени,