Решение № 7981 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2014 г.

Решение № 7981 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Образувано е по жалба на "Инфохелп" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Славянска" № 65, вх. 4, ап. 8, представлявано от управителя Румен Киров срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 57 от 12.12.2013 г. на Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, с който на дружеството е определена като дължима таксата по чл. 143, ал. 1 от ЗЕС във връзка с чл. 1, чл. 8, ал. 1, т. 8 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС /наричана Тарифата/ в общ размер на 7 562.50 лв. В жалбата и допълнение към нея се твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Оспорващият твърди, че КРС не е изпълнила законовото си задължение по чл. 61, ал. 1 ЗЕС да издаде решение със задължителни указания до мобилните оператори да предоставят на "Инфохелп" ЕООД бази данни, съгласно чл. 258, ал. 7 ЗЕС, поради което оспорващият не е могъл да ползва конкретния ресурс от номера, необходими му, за да осъществява разрешената дейност. При положение, че не осъществявал дейност и не е предоставял услуга, оспорващият твърди, че не дължи такса. В съдебно заседание, чрез адвокат Сандулов, оспорващият поддържа жалбата, представя доказателства и иска от съда да отмени АУПДВ. Ответникът по оспорването - Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуален представител - юрисконсулт Димитров оспорва жалбата. Иска от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия тричленен състав приема, че жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От приетите писмени доказателства по делото се установи, че на "Инфохелп" ЕООД е издадено Разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана телефонна услуга № 01662 от 21.10.2010 г., изменено с № 01662-4 от 26.04.2013 г. - разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения. Предоставеното на оспорващия разрешение е било отнето с решение № 477 от 4.07.2013 г. От събраните по делото доказателства е видно, че е водена кореспонденция между регулатора и оспорващия във връзка с искането му да бъде оказано съдействие от КРС на дружеството да получи от останалите, действащи на територията на РБългария мобилни оператори предоставянето на бази с данни, необходими за реализиране на дейността по предоставеното разрешение. След решение № 477 от 4.07.2013 г. на КРС, с което е отнето разрешението за предоставяне на ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения, дирекция "Финансово и административно обслужване" към КРС е предоставила справка за задълженията на "Инфохелп" ЕООД от неплатени такси за периода от 1.07.2012 г. до 4.07.2013 г. в размер на 7 562.50 лв. Издаден е АУПДВ на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗЕС, с който е установено публично държавно вземане в размер на 7 562.50 лв., ведно със законната лихва, дължима до погасяване на задълженията. Съдът установи тези фактически обстоятелства, които не се оспорват от страните и въз основа на тях прави следните правни изводи: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, тъй като на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, които са определени със специален закон. Съгласно ал. 2 на този текст, ако в специалния закон не е посочен ред и орган за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт, който се издава по реда на АПК. В случая КРС е компетентния орган да издава АУПДВ за задължения, произтичащи от ЗЕС. Неоснователни са твърденията на оспорващото дружество за нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЕС. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЕС лицата, осъществяващи електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера. На "Инфохелп" ЕООД е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения. Като носител на това право, съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЕС оспорващият дължи годишна такса, която с оспорения АУПДВ е за периода от 1.07.2012 г. до 4.07.2013 г. и е в размер на 7 562.50 лв. Периодът и размерът на дължимата сума не се оспорват от дружеството. Основният спор между страните е, че таксата не се дължи, тъй като не е извършвана дейността по издаденото разрешение. Дружеството не е имало възможността да използва предоставения му ресурс по вина на КРС. Съдът намира този довод за неоснователен. Съгласно разпоредбите на ЗЕС и Тарифата се дължат годишни такси за различните разрешени дейности. Дължимостта на годишните такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера не е предпоставена от обстоятелствата по реалното извършване или не на разрешените дейности. Основен критерий, който обуславя задължението за заплащане на таксата е наличието на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Юридическият факт, с настъпването на който вече не се дължи таксата е отнемането на разрешението. За разлика от административните такси по чл. 139 ЗЕС, които по предназначението си са да покрият разходите на администрацията по издаване, съответно изменение на разрешение за индивидуално ползване на ограничен ресурс, таксите по чл. 143 ЗЕС са за използването на индивидуално определения ограничен ресурс, който в случая за оспорващия е предоставянето на номера. Неотносими към дължимостта на тази такса са всички обстоятелства, посочени от оспорващия, свързани с неговата кореспонденция и претенции към КРС да му окаже съдействие пред трети лица за предоставянето на данни, както и производството пред КЗЛД. Предоставеният ограничен ресурс е индивидуално определен и е зает за срока на действие на разрешението. Таксата не е обвързана с реалното ползване от съответния правен субект на индивидуално определения ресурс. Материалноправната разпоредба на чл. 143, ал. 1 ЗЕС, на основание на която се дължи процесната такса е императивна. При условие, че разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс не е отнето, няма законово основание отношенията между ползвателят на ресурса и регулаторния орган да се третират по различен от законовия начин. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорването срещу него следва да се отхвърли като неоснователно. При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение